Хълмът Ада тепе, недалеч от Крумовград, се смята от археолозите за най-старото находище на злато в Европа, експлоатирано близо 700 години.
Рудник от Микенската епоха нямат дори гърците. Единственият подобен обект в света, по-стар от българския, се намира в Южна Грузия. Другите подобни рудници от островите на Гърция и по егейското крайбрежие са с над 800 години по-късни.
Благородният метал от Ада тепе е бил продаван по северното крайбрежие на Егейско море, а Микена е била един от най-големите вносители. Добитото злато е продавано по Северното егейско крайбрежие, а сред най-големите клиенти и потребители е била Микена.
Наричан Златният остров, хълмът е обект на усилени археологически проучвания, започнали още преди 13 г. Те са подновени през лятото на 2010 г. със съдействието на Министерството на културата, БАН и канадска фирма. Изследователите установяват, че златото от тепето е добивано в открит рудник с фронт от над 80 метра. Смята се, че добиваните количества злато са огромни и според ръководителя на разкопките д-р Христо Попов с метал от Ада тепе може да са били изработени и някои от ранните златни находки от Троя, както и Вълчитрънското съкровище. Живот край хълма е имало преди повече от три хилядолетия. Било е изградено селище с основен поминък рудодобив, имало е и светилище. Учените са намерили калъпи за леене на златни лабриси – легендарната тракийска двуостра брадва.
„Най-вероятно брадвите са правени от бронз. Те са били сравнително масивни сечива с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, може би са използвани като оръжие", смята д-р Попов. При разкопките изследователите са открили и чукалки, предназначени за детска ръка, сърпове, шила и игли. Намерили са още тесли, брусове, кремъчни стъргалки, каменни боздугани.
Плановете на изследователите са в Крумовград да бъде направен музей на открито, който ще показва как се е добивала рудата, както и бита на хората през онази епоха.
Хълмът с рудниците обаче, за съжаление няма да остане за бъдещите поколения. Държавата го даде на концесия на канадската компания „Дънди прешъс“, която за няколко години ще взриви Ада тепе, за да изгребе златните находища там. За нас ще останат само отровените води и унищожените гори.
Наричан Златният остров, хълмът е обект на усилени археологически проучвания, започнали още преди 13 г. Те са подновени през лятото на 2010 г. със съдействието на Министерството на културата, БАН и канадска фирма. Изследователите установяват, че златото от тепето е добивано в открит рудник с фронт от над 80 метра. Смята се, че добиваните количества злато са огромни и според ръководителя на разкопките д-р Христо Попов с метал от Ада тепе може да са били изработени и някои от ранните златни находки от Троя, както и Вълчитрънското съкровище. Живот край хълма е имало преди повече от три хилядолетия. Било е изградено селище с основен поминък рудодобив, имало е и светилище. Учените са намерили калъпи за леене на златни лабриси – легендарната тракийска двуостра брадва.
„Най-вероятно брадвите са правени от бронз. Те са били сравнително масивни сечива с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, може би са използвани като оръжие", смята д-р Попов. При разкопките изследователите са открили и чукалки, предназначени за детска ръка, сърпове, шила и игли. Намерили са още тесли, брусове, кремъчни стъргалки, каменни боздугани.
