Създаването на българската земска войска

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

гъркът Димитриос Ватикиотис се свързва с руското командване и предлага да събере доброволци от балканските народи, които да се сражават срещу турците. Първо се обръща към своите сънародници, но никой не се отзовава на призива му. След това се опитва да привлече сърби, власи, хървати, но отново безуспешно. Накрая се обръща към българите.
След по-малко от месец на обявения сборен пункт край Кишинев се стичат около 600 доброволци, емигранти във Влашко, Молдова и Южна Русия, но има и дошли от България.

Основна заслуга за това имат Софроний Врачански и Георги Мамарчев. Отзовалите се биват облечени във военни униформи, въоръжават ги и започва двумесечното им обучение. Те са разпределени в стотни и десетни, каквато тогава е била структурата в руската войска. Командири на стотните са руски офицери, а на десетните – унтерофицери (сержанти).

В хода на обучението повечето от руските унтерофицери са заменени от българи, избрани измежду най-добре усвоилите военната подготовка и изявили се като организатори.
През това време руската армия е преминала Дунав и сраженията се водят на българска земя. В тях се включва и земската войска. През 1811 г. тя активно помага на русите при превземането на Русе, Тутракан, Силистра и Батин. В битката за Русе особено се отличава десетникът Стоян Гинчев, за което е произведен в чин прапоршчик и е назначен за пом.-командир на стотна (на руски – сотня).

Войната свършва през 1812 г. с подписването на Букурещкия мирен договор между Русия и Турция, след което българската земска войска е разформирована.
Малко след това започва настъплението на Наполеон срещу Русия. Водят се тежки сражения, в които и двете страни дават много жертви. Командващият руските войски генерал Кутузов се сеща за славните бойци от българската земска войска и нарежда да му доведат Стоян Гинчев, след което го пита може ли отново да събере сънародниците си.

При създаването на земската войска тя има собствен печат, а всички участници в нея се водят на списък, който след разформироването се съхранява от Гинчев. Той отговаря на Кутузов, че хората са се пръснали, но повечето от тях може да събере до 2-2,5 месеца, но командващият руските войски му казва, че те му трябват не по-късно от месец.
Генчев изпраща съобщения до унтерофицерите, а те събират бойците от своите десетни. На 25-ия ден в сборния пункт край Киев се стичат почти всички от земската войска, а има и много нови попълнения – общо се събират към 1300 души. Превозват ги  до Москва и Кутузов ги включва в битката при Бородино.

При минусови температури българите показват голяма издръжливост и високо бойно умение. Стотната на Стоян Гинчев, на която вече е командир, 4 дни удържа позициите срещу многократно превъзхождащия го по численост противник. Той е награден с един от най-високите руски ордени „Св. Ана“, десетниците – с други, а всички войници получават медали. На близките на загиналите се отпускат помощи във вид на храни и топливо в продължение на 5 г., а на инвалидите – военни пенсии.

Сред разгрома на Наполеон в похода на император Александър е включена стотната на капитан Стоян Гинчев и тя участва в парада на победителите във френската столица.
През 1814 г. и втората формация на българската земска войска прекратява дейността си. През следващата Руско-турска война (1828-1829 г.) руската армия с лекота преминава Дунав и стига до северните предели на Стара планина. Нейният командващ – ген. Дибич, установява щаб квартирата си в Котел.

При него идва Георги Мамарчев и му казва, че 5-6 хиляди българи са готови да сформират нова земска войска и да участват във войната срещу Турция. Трябва само да им се даде оръжие. Ген. Дибич не смее да вземе самостоятелно решение по този въпрос и отправя питане до Петербург. Отговарят му да озапти българите, защото в тази военна акция не се предвижда тяхното освобождаване, на дневен ред е главно Гърция да получи пълна независимост, а Сърбия, Черна гора и Влашко да станат васални княжества на турския султан.

Ген. Дибич съобщава това на Мамарчев, който остава крайно изненадан и възмутен, и казва, че на своя глава ще вдигне българите на въстание. За да изпълни восочайшата заповед, ген. Дибич го арестува.
Въпреки това обаче Дибич се ползва от услугите на българите – да му показват най-подходящите пътища за настъпление, да го снабдяват с вода и храна. Преминава Стара планина и затова е наречен Забалкански.

Въпросът за българската земска войска се повдига отново при обявяването на Руско-турската война през 1877 г. След императорския манифест хиляди българи желаят да участват в сраженията. Задачата за тяхното организиране, въоръжаване и обучение се възлага на един от най-младите генерали в руската армия – Николай Столетов, който тогава е на 43 г. Желаещите се оказват над 18 хиляди души, но руското командване по директива на императора решава да бъдат приети само 6900.

Отначало ги наричат български земски войници и едва когато жителите на град Самара им връчват знаме, те се преименуват в опълченци. В спомените си Никола Гинчев, син на Стоян Гинчев, който е бил редови опълченец, публикувани през 1924 г. в малка брошура от 38 страници, пише, че  именно земците са поставили основите на съвременната българска войска. Затова след като завършва военното училище с чин поручик, участва в Балканската война, а през Първата  стига до чин майор, след домобилизацията основава дружество, чрез което се прославят подвизите на българската армия.


Патриотичен календар

14 ноември 1878 г. — По силата на Санстефанския мирен договор в Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление

14 ноември 1885 г. — Започва Сръбско-българската война

14 ноември 1943 г. — Провежда се първата бомбардировка на София от британско-американската авиация

17 ноември 1912 г. — Начало на Чаталджанската операция

18 ноември 1989 г. — Българската опозиция провежда първия си масов митинг на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в столицата

19 ноември 1885 г. — Състои се Битката при Гургулят, с която се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление

20 ноември 1872 г. — Баба Неделя Петкова основава в Солун женското дружество „Възрождение“, което дава начало на девическото образование в България

В категории: История , Горещи новини