Току в средата на тази седмица от Брюксел долетяха няколко благи вести. Варна бе избрана за Европейска младежка столица за 2017 г.
Автор: Яна Славянска
По същото време в ЕП София почули официално наградата си за Европейска столица на спорта за 2018 г., а Бургас – за спортен град на Стария континент за 2015 г.
С това нашите градове, които в най-близко бъдеще за по една година ще се изживяват като европейски столици, стават общо четири на брой, като към карето следва да се добави и Пловдив, който пък неотдавна спечели надпреварата за Европейска столица на културата за 2019 г.
Ами какво по-хубаво от това – макар и за кратко, ще привлечем вниманието на европейците, ако не към страната ни като цяло, то поне към най-големите й градове. В тяхното обновяване и разхубавяване по повода, естествено ще се вложат и немалко пари. Кой ще ги даде е друг въпрос. Важното е, че ще има нещо насреща.
Също като в доброто старо време, както се вика. Поколенията, расли преди така наречените демократични промени, много добре си спомнят как през 80-те години на миналия век из страната ни шестваше една инициатива, известна като „посещение на Дипломатическия корпус“. Та тя, подобно на добрата магьосница от приказките, като с вълшебна пръчица променяше облика на градските ни площади – те се застилаха с лъскави мрамори, фасадите наоколо блесваха в нови премени, пристягаха се занемарените знакови градски забележителности и задължително се издигаха нови култови сгради, толкова грандомански, че аха – и щяха да надхвърлят боя и мащаба на столичното НДК.
Безспорно, тук-таме остана и по някое друго ценно наследство от тези посещения, идеята на които бе да се внуши на чуждестранните амбасадори как цъфтим и връзваме под майчинските грижи на народната власт. Като например Кукления театър в Стара Загора с уникалния си часовник с излизащи приказни герои на всеки час; забележителия шадраван и водни каскади в Плевен, грандиозния нов център на Смолян и т. н.
Така бяха обновени и Габрово, Ловеч, Велико Търново, Добрич, Русе и, разбира се роднот село на някогашния Първи – Правец, станало град малко преди краката на дипломатите да стъпят в него и да си кажат наздраве в легендарната му „Шатра“.
Настъпването на Десети ноември тури шокиращ край на тази практика и Шумен и Бургас, които чакаха реда си да посрещнат посланиците с нова визия и чудесии, останаха с пръст в устата и с купища излят бетон и недовършени постройки, та вече четвърт век не могат да решат какво да правят с тях.
