Или шест маршрута в община Стралджа, които не са за пропускане
Автор: Камен Колев
Имате път от вътрешността на страната към Черноморието и време за туризъм? Есента, зимата и пролетта са най-подходящите сезони да разгледате забележителностите на община Стралджа, освен ако през лятото не бързате да видите морето.
Разположена на 23 км западно от град Карнобат, на около 30 км източно от град Сливен и на 17 км североизточно от град Ямбол, община Стралджа е от стотиците скромни региони у нас, за които почти няма какво да прочетем в интернет.
Скромни не защото няма какво да предложат на туристите. Днес ще ви разкажем за шест от най-любопитните места и местности в Стралджанско, на които си струва да отделите поне един уикенд. Историята на този край e свързана най-вече с освободителните борби срещу османското иго – тук са кръстосвали Индже войвода и неговият верен другар - байрактар Кара Кольо, водейки четите си от Войнишкия Бакаджик до Стара планина. Минавали са хайдутите Трифон и Добри, преди дружината им да бъде избита от потеря в Балкана. Подвизи е вършел и Хаджи Дани от с. Зимница.
От този период са и най-ранните писмени сведения за селището. Първият източник е от 1610 г.: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ е руска военна карта от 1829 г., издадена в Петербург, която свидетелства, че по това време в Стралджа е имало 75 къщи.
Според легендите, югоизточно от града се намирало турското селище Сарай – курорт за одринските паши и бейове. В близост до Балкана заради изобилието от дивеч била разположена ловджийската станция на султан Мохамед IV.
Сараят бил толкова луксозен, че още по онова време в него имало водопровод и баня. Обслужването на турците било от техни бедни сънародници или от българското население, което живеело на запад в т.нар. Странна махала. За първи заселници на селището се смята родът на Сарайлъ Димо, или Хайдут Димо.
Според някои източници, името на Стралджа идва от названието на манастира „Св. Архангел Михаил”, което на турски е Исраелджа. Според други, селището било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, затова го нарекли Страдалджа.
Българщината в района е оцеляла не само заради силния дух на местните хора, но и благодарение на православието. В община Стралджа и до днес са съхранени два от най-старите храмове у нас.
На век и половина е “Архангел Михаил”, построен в самия град. Навремето на това място е имало килийна църква – параклис със същото име, където по празници са ходели и богомолци от съседните села.
На път за Котел тук се отбивали монаси от Света гора. Това подразнило турците и в началото на ХІХв. те превърнали черквата в беглишки хамбар, а по-късно я разрушили.
В Стралджа било създадено килийно училище, където хората започнали да се събират, за да почитат църковните празници. Години наред се борили да имат отново свой храм.
Най-накрая братята Стефан и Атанас Балъкчиеви успели да издействат султански ферман. В тая работа много помогнала тяхната майка - Мита Стоянова, която често давала подслон на пратениците с пари за султанската хазна.
Така тя използвала познанствата си с влиятелни турски чиновници, а за благодарност, че помогнала издаването на разрешение за черква, стралджанци след години я погребали в църковния двор.
Черквата била вдигната върху парче земя на Георги Кунев - дядо на първия стралджански депутат Неделчо Минков. Според изискванията, тя трябвало да бъде вкопана в земята, с равен таван, без кубета и камбанария и с размери 14 х 8 метра.
Майсторът на църквата Петър Арнаудов от Ямбол по своя воля увеличил основите, заради което строежът много пъти бил спиран от турците. В построяването на храма се включили десетки стралджанци с парични дарения, икони, кандила и свещници.
През 1857 г. църквата била богато украсена от ямболския художник Александър П. Георгиев - Зограф. Около 1924 г. е построена камбанарията като подарък от местните занаятчии.
Друга старинна църква в Стралджанско е храмът „Свети Димитър” в с. Зимница. Граден е през 1856 г. , а иконите са рисувани отново от майстор Александър Зограф. Стенописите са дело на Михаил Маковкин. Храмът е осветен през 1857 г. от одринския владика Кирил.
Само 20 г. по-късно черквата се превръща в Ноев ковчег за местните хора. Тогава Зимница е нападната от татари, черкези и турци. Хората успели да се скрият зад здравите стени на храма и според преданията откупили живота си със злато. И до днес на входната врата има следи от опитите на турците да я разбият, виждат се и дупките от куршуми по стената.
Църквата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата.През октомври т. г. по инициатива на отец Борис стартира дарителска акция за закупуване на нова камбана на църквата. Преди време подарената стара камбана изчезва и никой до днес не знае каква е съдбата й. На нейно място е поставена малка камбанка, чийто звън обаче не се чува в крайните улици на селото. Със събраните дарения църквата има нова камбана, която зазвуча за пръв път навръх Димитровден.
Родолюбивите инициативи в Стралджанско далеч не са само в миналото. През 1994 г. по инициатива на патриота Йордан Банчев от Зимница и с дарения на неговите съселяни е открита музейна етнографска сбирка. В нея е събран селскостопански инвентар, предмети на бита и накити и носии от миналото на с. Зимница. В бурните години на прехода сбирката е позабравена и неотдавна е отворена отново след 10 г. застой. Обогатена е с още старинни експонати.
През 2009 бе открит Историческият музей в Стралджа. Бившата картинна галерия в града съхранява етнографски сбирки и колекции, наречени „Археология”, „Капитализъм”, „Втора световна война”, „След 10 ноември”. 170 експоната са събрани по време на инициативата „От раклата на баба”, а стралджанци продължават да носят ценни семейни реликви. Едни от най-атрактивните експонати са археологическите сечива.
Интересен е стралджанският женски костюм с уникална плетка в престилката. И въобще всички престилки се различават по орнаментика и цветове и няма два еднакви експоната. С много история и героична кръв са пропити недрата на местностите Войнишкия Бакаджик и Мараша край с. Лозенец.
Войнишкия Бакаджик е било любимо място на Индже войвода и неговия байрактар Кара Кольо. И до днес са известни така наречените Инджови извори в южното подножие на Войнишкия Бакаджик, сред широколистна гора, в ниско и скрито място. От седемте извора някога, днес е останал само един. Близо до това място е параклисът „Успение Богородично”, изграден със средства на община Стралджа през 2007 г., на мястото на манастир от VІІІ век. Мнозина идват тук, тъй като се смята, че водата на Аязмото е лечебна. Приятно място за туристите и хижа „Люляк” в местността Мараша край с. Лозенец.
Мястото е подходящо и за семейства с деца, за които на двора са поставени две оръдия, самолет и стари, обезопасени снаряди. 158 декара от района на хижата бяха залесени с бор по Програмата за развитие на селските райони. От поляната пред туристическия дом тръгват две пътеки с циментирани стъпала - едната към паметника на Панайот Хитов, а другата води към заслона с кладенец, горския дом и Събкина чешма по посока с.Терзийско. На Калето също има покрита беседка.
