Българските дружества „Юнак” - здрав дух в здраво тяло

Автор: Камен Колев

Ако в Османската империя християнското население е освободено от военна повинност, а строевото обучение е забранено дори в училищата, в първите години след Освобождението физическото възпитание на подрастващите се превръща в основна грижа на младата българска държава.

Малко известен днес факт е, че с това се заема една обществено-културна организация -  Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, която възпитава младежите не само в спортни ценности, но им дава и морална, и духовна опора. Пръв у нас с каузата да се въведе физкултура в училищата се захваща  ломският учител по химия Тодор Йончев. По време на следването си в Швейцария и Австро-Унгария той се запознава отблизо с гимнастическото движение там.

Когато се връща у нас, просветителят се опитва да създаде гимнастически дружества в Шумен и София и да въведе гимнастическа подготовка на доброволците ученици, които искат да участват в Сръбско-българската война. Поради липса на специализирана подготовка обаче, опитите му не успяват. Затова „той се отдава изцяло на идеята за създаване на гражданско гимнастическо движение, по подобие на Германия, Швейцария, Чехия, Франция и Швеция”, разказва доц. Лозан Митев от Национална спортна академия „Васил Левски”.

Йончев и поборникът от Априлското въстание и министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов Георги Живков организират идването на 10 швейцарски учители по гимнастика. Те стават преподаватели в гимназиите и педагогическите училища у нас.
„Младежта се запалва по гимнастиката и на 25 август 1895 г. Тодор Йончев създава в София първото гимнастическо дружество „Юнак”, посочва Емил Стоицов в книгата си „Из Пловдив в друго време”.

Примерът се оказва заразителен и в следващите три години в България са основани над 20 дружества – в Пловдив, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Варна, Лом, Габрово, Пловдив, Русе и др. В тях членуват ученици и представители на интелигенцията, чиновници,  занаятчии и селяни.

Постепенно се заражда идеята за обединяване на дружествата. Това става през 1898 г., когато е открит първият конгрес на дружествата „Юнак”. Избран е и управителен съвет, чийто подпредседател става офицерът Георги Вазов – брат на писателя Иван Вазов. За парадно облекло е определена униформата на Ботевите четници. Идеологията на „Юнак” е да бъде обществена надпартийна организация, която да се занимава с патриотичното възпитание на младежите, както това правят скаутските организации в Англия, „Соколство” в Чехия и Турненското движение в Германия.

Най-добре развити са дисциплините лека атлетика, гимнастика, борба и вдигане на тежести. Първият световен рекорд за България е поставен от щангиста Любен Бозев от Пловдив през 1927 г. в Париж. Чрез юнашките дружества България взима участие в един от най-съдбовните мигове в историята на световния спорт – възстановяването на Олимпийските игри през 1896 г.

Каузата по организацията на игрите се оказва много трудна, затова проявената солидарност и подкрепа от младата българска държава, която веднага откликва на поканата за участие, и до днес се смята от Международния олимпийски комитет за високоморален акт на подкрепа.

С решение на правителството в Гърция са командировани петима членове на Българското гимнастическо дружество „Юнак”, за да представляват организацията при празненствата на 1000-годишнината от първата Олимпиада и подновяването на Олимпийските игри.
На командированите са отпуснати 20 златни лева, осигурени са и пътните разходи. В делегацията е и Шарл Шампо – швейцарски учител, създал първото поколение български гимнастически дейци. На Олимпиадата той се класира на 5-о място на прескок на кон.

В първите години от съществуването на юнашките чети в тях не се допуска да членуват жени. Това е разрешено едва през 1900 г. на конференция в Кюстендил, където след дълги спорове е решено да се сформира и първата чета юнакини, пише Емил Стоицов. Но това не става едновременно във всички градове и села - в Пловдив например първата чета с жени е създадена едва през 1904 г. Националните събори на „Юнак” се превръщат в малки олимпиади. В началото на 1902 г. е взето решение Вторият събор да се проведе в Пловдив по време на великденските празници. Общината отрежда терен в подножието на Сахат тепе за построяване на гимнастически салон на пловдивското дружество „Тракийски юнак”.

Сградата е запазена и до днес, като в нея се помещава Регионалният телевизионен център. На 12 и 13 април целият град се стича на гарата, за да посрещне представители на 30 дружества „Юнак”, а след тържествените речи и водосвет игрите започват.
На 15 април е парадът на юнашките чети, които тръгват от двора на гимназия „Княз Александър Първи”, начело с духова музика. Развитието на движението е под покровителството на българското офицерство, тъй като на армията й трябват здрави, обучени във физически умения и дисциплина младежи.

Още със започването на Балканската война, а и през следващите войни, се сформира Юнашки легион. „След обявяването на общата мобилизация у нас през септември 1912 г. много младежи от юнашката организация бързат да се запишат за участие във войната, но поради ненавършена наборна възраст или различни здравословни и семейни причини са отклонени от наборните комисии.

Тогава по инициатива на председателя на съюза „Юнак” Михаил Антонов и на швейцарския учител Луи Айер се отправя призив до всички юнашки дружества да представят доброволци от своите редове за сформиране на самостоятелна юнашка легия по подобие на тази от Белград 1862 и 1867 г.

Пръв започва инициативата Луи Айер, който излиза в центъра на Русе с българското знаме и след прочувствена реч започва да записва доброволците за легията. За кратко време се записват над 500 юнаци, като най-малкият от тях е само на 11 години. Първоначално Военното командване отказва да мобилизира доброволците, но след ентусиазирания натиск и огромно желание юнаците са присъединени към Македоно-Одринското опълчение в 12-а Лозенградска дружина.

Те участват в боевете по превземането на Свиленград, Кърджали, в пленяването на Енвер паша, в боевете при Кешан и отбраната при десанта на Шаркьой. Загиват 13 души, а мнозина са ранени”, пише доц. Лозан Митев. На фронта за България загива и самият Айер -  подпоручик от българската армия, награден с два ордена за храброст. Заради многото жертви след войните дейността на българските гимнастически дружества отслабва. От 1923 г. съюзът „Юнак” е подложен и на силен държавен натиск за ограничаване на неговото влияние сред младежите. По време на Втората световна война дейността на съюза е свита още повече. След 9 септември 1944 г. всички организации у нас, включително и „Юнак”, са с подменено ръководство.

Ето какво пише за трагичния край на тази организация доц. Митев: „Новата власт подменя идеологията на съюза „Юнак”, забранява провеждането на събори, обществени прояви, курсове и др. През следващата 1945 г., под натиска на правителството, съюзът „Юнак” е принуден да се обедини с Българската народна спортна федерация в общ ОФ Народен съюз за гимнастика и спорт, по подобие на този във фашистка Германия. (...) Извършва се и вандалско унищожение в духа на най-зловещите фашистки практики на юнашката библиотека, архив и музей.

Това се осъществява от един от ренегатите на съюза „Юнак”, Живко Филипов, който поради бедност е получавал многократно помощи и закрила от организацията. През 1946 г. с няколко камиона той организира комсомолска група, която натоварва цялото имущество на Юнашката библиотека и музей и го закарва в Държавния екарисаж за изгаряне. По-късно Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” е обявен за буржоазна великобългарска и фашистка организация”.
Така е поставена точка на една родолюбива организация и делото на нейните членове, мнозина загинали като мъченици за България.


В категории: История , Горещи новини