Лиляна Паница – измислената спасителка на евреите

Автор: Борис Цветанов

В последните години 48-те хиляди български евреи си имат нов спасител - този път жена. Казва се Лиляна Паница. Секретарка на комисаря по еврейските въпроси.
Първата ода запя от телевизионните екрани Жорж Ганчев, смайвайки многострадалния зрител какви световни режисьори искали по негов сценарий да правят филм за великомъченицата. Двама евреи с български произход - Самуел Артизи и проф. Михаел Бен-Зоар, пък възпяха в книжки как с голям риск за живота си тя осуетила депортирането на евреите.

Напористата Цветана Кьосева в книгата си „50-те най-влиятелни жени в българската история“ й отреди челно място и рекапитулира в стил социалистически реализъм причините за обезценяването на подвига й: не била видна личност, култът към Живков бил виновен, можело да се хвърли сянка върху дейността на еврейската консистория, най-сетне щели да се подложат на съмнение заслугите на цар Борис III...
Хайде да не броим сюрията писачи от вестничетата и телевизионното недоразумение „Недадените".

И всичко това - далеч от същността чрез приспособяване на фактите към предварително начертани намерения.
Не сме ние, които ще отречем подвига на Лиляна Паница. Институтът „Ян Вешим” след две години проучване на стореното от секретарката на Александър Белев отказа да я признае за Праведница на света (такива са близо 28 000 в Европа и 20 в България). "Тя наистина е предупредила - смята Институтът, - свои познати за опасността от депортация, но това не е достатъчно". Не признава заслуги на Паница и българската организация "Шалом".

 На 4 ноември 1942 г. българското правителство уведомява Берлин, че е готово да депортира българските евреи, но засега са необходими за работа по обществени строежи.
Адолф Айхман, шеф на Специалната служба IV Б 4 от Главната имперска служба за сигурност, изпраща Теодор Данекер да вразуми българите.

Данекер пристига в края на ноември. Още от тогава секретарката на комисаря по еврейските въпроси знае целта - депортиране на 20 000 евреи. При това евреи от старите граници. Това, че ще бъдат депортирани 11 343 евреи от новите земи вече е резултат от настояване на Белев, заместникът му Яр. Калицин и Слави Пънтов. Данекер се съгласява, но когато положението става напечено, вдига  скандал: "Ние тия евреи можехме да си ги вземем и без вас!"

Данекер си затваря очите, за да си напълни джобовете. Като цяло от онова време Белев, Калицин и Пънтов ще вземат в Лом от натъпканите в конски вагони евреи с шапки в ръце монети, тривни, обеци, верижки...
Лиляна Паница е наясно с всичко това още от декември, но тя не си помръдва пръста и през януари, дори и на 22 февруари 1943 г., когато й се диктува протокола за депортация. Едва към 5-6 март тя предупреждава познат евреин. Той, а не тя, намира за необходимо да се осведоми подпредседателя на софийската консистория Буколеви.

"Няколко дни преди 10 март - свидетелства Леви, - при мен се яви един господин и ми каза, че евреите от Македония и Тракия ще бъдат депортирани в Полша. Аз попитах този господин откъде има тези сведения, той ми каза, че има тези сведения от госпожица Лиляна Паница..." Съобщава я и на още един свой познат: Аврам Алфаса.
С това се изчерпват заслугите на Лиляна Паница.

В същото време и други служители от Комисарството прошушват тук и там нещо по въпроса. Д-р Йосиф Ватев срещу добра сума съобщава на Хаим Бехар, че се готви депортация на 1000 евреи от Кюстендил. Срещу 300 000 лева можел да уреди освобождаването на някое и друго семейство.

А ето как стоят нещата с Паница. Бен-Зоар пише,че Лиляна Паница си имала роман в миналото с някакъв евреин. Както и за други нейни приключения, от което се вижда, че 29-годишната мома била доста шавлива: роман с лекар гинеколог, с колегата от Комисарството Илия Добревски. Самуил Артиди пък съобщава за това, че често й гостувал видният индустриалец Витали Хаимов, който й носел я копринени чорапи, я кутии бонбони... Изобщо около Лиляна Паница има доста слухове за това, че помагала срещу пари и подаръци.

Към всичко това добавяме и тайнствените взаимоотношения между нея и шефа й. Колежки шушукали, че му била любовница. Но не е вярно - дълго време секретарката направо се натиска  на шефа си, но той не й обръща никакво внимание. Запазени са куп нейни любовни излияния, нека не ги цитираме.
Излиза, че издава тайната на Комисарството, за да си отмъсти за пренебрежението на Белев.

Сега за едно друго съчинителство - арестувана, Лиляна Паница, както го изисква соцреализмът, е жестоко инквизирана. Цветана Кьосева смята, че била заедно с Фани Попова-Мутафова, в което няма нищо вярно.  
Далече от истината са и инквизиции след процеса - на 2 април 1945 г. тя е оправдана. Според Кьосева милиционерите искали сведения къде е шефът й. Но само десет реда по-горе авторката пише, че в милицията добре знаели къде е Белев - от половин година той е мъртвец.

Лиляна Паница не е инквизирана в милицията. И е оправдана от съда не благодарение на свидетелствата на Буко Леви и други евреи, а по нареждане на Политбюро на ЦК на БКП (к). Политбюро и лично кръвожадният Трайчо Костов скръцват със зъби на Народния съд и определят оправдаването й.

Защото осъждането й би компрометирало не само нейни родственици като превратаджията и руски шпионин Коста Паница, предателят на ВМРО, агент на БКП, на ГПУ и на Коминтерна Тодор Паница. Той е в родствени връзки с една икона на партията на българските комунисти – Христо Кабакчиев, член не само на нашата партия, но и на ВКП (б), изтъкнат деец на Коминтерна. „По политически съображения - дирижират от Политбюро - тя трябва да бъде оправдана въпреки изобличителните документи".
Има само един самотен боец за истината - главният народен обвинител Георги Петров.

Ние сме писали за него – един честен юрист, който с риск за кариерата си се бори срещу смъртни наказания за нетолкова виновни подсъдими. Сега той настоява за сваляне чадъра над Паница. Пише писма до ЦК, до Георги Димитров. Глас в пустиня.
„ЦК - пише той - ходатайства за Лиляна Паница, аргументиран, че не трябва да се петни името на големия наш другар Христо Кабакчиев. Аз смятам, че неговото име и чест ще бъдат най-добре защитени, като се ликвидира чрез тежка присъда една подобна престъпница и народна предателка. Духът на големия наш другар нямаше да се смути от това наказание. Тази неоправдана присъда над нея и досега буди недоволство от другарите евреи и от обществото. Аз не давах съгласието си за оправдаването й, но вече беше въздействано на състава на съда".

Колкото до това, че няколко месеца след оправданието й Лиляна Паница почива, допълваме, че това в никакъв случай не е резултат от измислените йезуитски инквизиции.
Леа Коен, към която изпитваме изключително дълбоки резерви, съобщава обаче нещо, което си заслужава да се отбележи: „Умря от мъка по любовника си".


В категории: История , Горещи новини