Градският музей в Стрелча е точно копие на къщата на дядо Нешо, чийто потомък е един от основателите на Транспортна болница в столицата
Автор: Гео Нешев
Моят корен е заровен дълбоко в героичната земя на Стрелча. Произхождам от два стрелчански рода – на Нешови и на Гуджови. За първия за жалост знам много малко. Зная само, че прадядо ми Нешо е бил заможен и издигнат човек, и че помещението, в което днес се намира градският музей, е точно копие на неговата къща, която пък е била на мястото на тотопункта в центъра.
Дядо ми Георги, на когото съм кръстен, е негов син. Бил обичан и уважаван от всички учител в Панагюрище, също и превъзходен певец, чийто меден глас разплаквал миряните по време на църковна служба, но и веселял старо и младо по празници.
В историческите анали за Стрелча, сред имената на героите от Априлското въстание са и имената на брата на прадядо ми – Филип Нешов – член на местния революционен комитет, и на сина му Рад Филипов Нешов. Интересна е съдбата на тези мои роднини. След погрома на Априлското въстание революционерите от местния комитет не слизат от Балкана, а образуват единствената българска чета. Тя се бие на редица места с части от турската армия, докато от нея остават само петима души, между които и Рад Нешов. Скитничествата им били една кошмарна одисея по билата на Стара планина, докато най-сетне разбират, че генерал Дандевил е освободил Златица от турците и е установил там свой щаб.
Дрипавите и измършавели четници влизат развълнувани при генерала, кланят му се до земи, но на никому не става ясно що за хора са тези. Тогава Рад Нешов изважда от силяха си (кожен пояс за носене на оръжие) едно „Светче“ (молитвеник) и зачита църковнославянски текст. Тогава те биват радушно приети от генерал Дандевил и неговия щаб и в отговор на горещите им молби, той освобождава Стрелча и Панагюрище.
Баща ми д-р Кирил Нешев става първия участъков лекар в Стрелча. Тук заварва голяма немотия и най-страшното – ширеща се епидемия от коремен тиф. С помощта на организацията на тесните социалисти той успява да застави общината да унищожи източниците на зараза и да вземе редица профилактични мерки.
Нещо повече. В духа на своите разбирания, въвежда за първи път в България безплатно амбулаторно и лекарствено лечение за селяните. Освен това взема участие и в създаването на модерна за времето си минерална баня. Впоследствие той става един от основателите на жп болница (сега Транспортна болница) в София и е носител на няколко ордена и почетни звания.
Гуджевият род е един от известните в Стрелча. За него знам повече, и то от публикуваната през 2003 г. от мои родственици брошура „За Стрелчанския Гуджев род“. Голяма част от описаните по-долу събития и факти са взети именно от там.
„Кога е заселен тук нашият род не е установено. Гуджовата махала е била в горния край на селото между река Стрелчанска Луда Яна и пътя за Копривщица. Гуджовият род е обхващал терен от 6-7 дка. Към средата на XVII век обаче нашите предци са се именували Мутафчиеви. Интересно е преданието за преименуването на рода от Мутафчиеви в Гуджеви.
По време на игра около един кладенец, деца от рода „видели“ във водата един „гуджо“. Едно дете е наречено „гуджо“ и от там всички останали Мутафчиеви деца станали „гуджи“. Този прякор обаче придобил „развитие“ и така фамилното име полека-лека станало Гуджови. От там и много местности носят това име: Гуджова могила, Гуджови ореи (орехи), Гуджови хармани, а по време на ТКЗС има и Гуджов блок в местността Оцетковец.“
Новата история на рода е свързана с имената на тримата братя Рашко, Гаврил и Янко, чиято съдба е преплетена с героичните събития по време на Априлското въстание. Родоначалник на моя род е Рашко Генчев Гуджев. Той е баща на моята баба Нена Рашкова Гуджева-Нешева. Дядо Рашко е бил голям родолюбец. Научил за дейността на Левски, той настоява и в Стрелча да се организира съзаклятие. Събието не закъснява. През 1871 г. е основан местен революционен комитет, а дядо ми Рашко е избран за негов член. На тази основа е и приятелството му с Тодор Каблешков, който често му гостувал.
Когато избухва Априлското въстание, дядо ми бил на 48 години и бива избран за четоводец на 120 души, с които участва в боевете с турците. След погрома на въстанието е арестуван, малтретиран и откаран в Татар Пазарджик. Там бива осъден на заточение в крепостта Такир Даа – Диарбекир. Дадената амнистия за участниците във въстанието впоследствие го заварва в Одринския затвор.
Следосвобожденска България оценява по достойнство народополезните дела на дядо Рашко и му отпуска пожизнена поборническа пенсия. Няколко години той е бил председател на Поборническото дружество в Стрелча.
Жена му Пенка е от Татаровия род. Те отглеждат 7 деца: Генчо Цана, Нена, Мария, Куна, Гаврил и Александър. Генчо е един от героите на Сръбско-българската война. Той бива назначен за началник на Западния корпус на българската армия. Ето какво четем за него в том І на известните мемоари на Симеон Радев „Строителите на съвременна България“: „Княз Александър (Батенберг, б. а.) пристига в Сливница привечер, когато сражението бе свършено по всички линии. Князът се упъти веднага към позициите на Гуджева, когото разпита върху резултатите от боя. „Ваше Височество – извика Гуджев – днес ний доказахме, че в нашите жили тече кръвта на Симеона и Асеня“.
Най-малкият син на дядо Рашко е бил кмет на Стрелча, който спасил от смърт арестуваните стрелчани-септемврийци и има заслуга за ранното прокарване на телефон в селото.
След Освобождението тримата братя Гуджеви бързо се съвземат икономически. Към основният поминък земеделие и скотовъдство се прибавят търговия и занаяти. Междувпрочем трябва да се знае, че освен Рашко, в Априлското въстание са участвали и Янко и Гаврил, които впоследствие стават четници в Балкана и едвам оживяват. Те са част от малката групичка, за която вече писахме, добрала се до щаба на генерал Дандевил и измолила освобождението на селото си.
В семействата на тримата братя се създава атмосфера на почит към образованието, като най-способните деца учат в Русия, Германия и Франция. Те стават лекари, офицери, акушерки, учители, юристи. С една дума вземат активно участие в строителството и отбраната на административния и политически живот в младата българска държава. За всички тях е важал заветът на дядо Рашко: „Когато ядете, ушите ви да пукат, когато работите, рамената ви да пращат!“
Разбира се, целият род, чиито членове са работили честно и упорито за България, не мога да изброя. Но пък не може да премълча имената на Елена Гаврилова – посланик на България в ООН и гл. директор на БТА; на професорите лекари Гроздан Векилов и Добре Добрев; на инж. Пантелей Матанов – един от ръководителите на „Асари-Медет“; на естрадните певци Михаил Йончев и Дони (Добри Д. Векилов); Янко П. Гуджев – зам.-командир на полк; Георги Гуджев – представител на БНТ в Москва; Никола Неов – директор на „Български рози“, построил розоварната в Стрелча; и на загиналите герои – Димитър Г. Гуджев, обесен от турците на 15 г., Рашко и Гаврил Гуджеви – през Първата световна война, и Борис Делов - Бомбата – партизанин, убит на 20 г. на 10 юли 1940 г.
И накрая искам да споделя два невероятни спомена, които се предават от поколение на поколение в нашия род. Когато Стрелча гори в кървави пламъци, башибозуци, черкези и цигани подлагат на сеч всичко живо. Съпругата на дядо Рашко – баба Пенка, побегнала заедно с петте си деца. Някъде към местността Цареви сливи намерили едно малко бебе – туркинче, което плачело самичко. Рашковица взела детето и го притиснала в обятията си.
Впоследствие, заедно с децата си, тя се укрила в Пловдив. Разбира се, и туркинчето останало с тях. Научило български и играело с другите малчугани. И когато Рашко Гуджев бил пуснат от затвора, той приел новата си дъщеря без да каже нито дума. Изгледал я да порасне и я задомил.
И още един случай говори за свободолюбието и смелостта на баба Пенка Рашкова Гуджева. Останала вдовица, тя поела бунтовния пламък на съпруга си и на първомайската манифестация в Стрелча през 1919 г. застанала начело с развято знаме над главата си.
Та такива са били моите прадеди – прекрасните обаятелни хора на борческа Стрелча.
