Невероятната конспираторка

Автор: Борис Цветанов

Оклеветявана, демонизирана, описвана по-черна от дявола, Цола Драгойчева умира на 95-годишна възраст като праведница - спокойна в съня си. Денят 25 май 1993 г. тя прекарва в любимата си ленена рокля, като вика и фризьорката си да й направи любимата прическа. Повечето от българите така и не разбират за кончината на първата жена, станала член на наше правителство.

За неизброимите вестници всяка мутреса е по-значима от ветеранката. В Русия, където в това време се говори за обявяване на Сталин за светец, никой не си и спомня за жената, наречена от един канадски журналист „лейди Сталин“. Затова пък достопочтеният лондонски „Таймс" й отделя място, отреждано само на изтъкнати държавници.
От тогава до днес не секват скудоумията на съчинителите, че била издайница в полицията; че оцелявала през 1941-44 г. само за това, че била агент на Гешев и английска шпионка; че турила ръка на английски и съветски пари в долари, с които можела да плати два-три пъти външния дълг на България, и пр.

Предават я и уж свои – като генералния секретар на „автентичната“ БКП. Владимир Спасов не я смята пък изобщо за комунистка. Дори рожденият й брат го потвърждава, допълвайки че била долнопробна шафрантия. И интересчийка.
Никой не доказа до ден днешен, че тя е автор на някакви 48 страници показания, дадени в полицията през 1925 г. – една клевета, която тя отминава с достойно пренебрежение.
Глупост е и измислената от третокласния журналист от „Берлинер тагебалт" Волфганг Бертхолц нейна злорадна наслада от присъствието й на екзекуциите в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Че лъже си личи и от описанието му, че била грубовата, недодялана и нечистоплътна като жена.

Каквато и да беше Цола Драгойчева, тя имаше биография, нещо, което нямат най-малко 95 на сто от „борците за народна свобода".
Но ние няма да даваме оценка за нейния живот, а искаме само да отговорим на въпроса защо при толкова провали и предателства Цола Драгойчева винаги оцеляваше. Отговорът прочее е прост – тя е хладнокръвен и необикновен конспиратор; минавала е през кордони от опитни полицаи със съвсем лека дегизировка, не потрепва дори когато, прибирайки се в една от нелегалните си квартири, ни в клин, ни в ръкав се оказва лице в лице с полицаите, дошли да я арестуват, ами го удря на приказки с тях...

За всичко това се иска не само смелост, решителност, изобретателност, но още умения и владеене на психологията до степен изкуство. Такива качества като отделни елементи са се срещали в старите кадри на БКП, но съчетани в един човек, при това, дадени му от Бог с пълни шепи, се наблюдават единствено при нея.
През 1924 г. Соня, какъвто е партийният й псевдоним, е изпратена във Варна. Дадена й е  парола, а мястото за срещата с местните е в кооперативния стол.

Партийният куриер Никола Ковчазов влиза в стола. На мястото, където трябва да е разположен пратеникът от Центъра, седи дама. Не може да му мине през ума, че именно тя е пратеникът. Не че не е имало жени в компартията. Дори имало култ към анархистките като Вера Засулич и София Перовска. Но другарките са били все едни намусени, сухи грозотии с подрязани коси, задължително скарани с модата.

В случая обаче на стола седи жена – вярно, както е по уговорка, със сгънат вестник "Варненска поща" в ръце, от който стърчи цвят на карамфил. Но дамата е истинска красавица, излязла като че ли от някой филм – великолепен кичур кестенява коса се спуска кокетно върху интелигентно чело, а върху бледото й страстно лице се открояват големи сини очи и красиви устни. На коленете си държи кокетна плажна чантичка. „Шафрантия някаква" – псува на ум Ковчазов.

Безпогрешният усет на конспиратор веднага подсказва на Соня, че смутеният от нейния външен вид младеж е куриерът и тя му казва паролата: „Може ли една лимонада?". И бутва вестника с карамфила. Понеже младият човек не реагира, тя повтаря отново думите и жеста. Варненецът обаче не поема паролата. Когато най-сетне излиза от вцепенение, отвръща: „Това да не ти е шафрантийски ресторант" и излиза.

А Цола няма резервна явка. Два часа по-късно, след като обикаля безцелно по улиците, пак сяда на указаното място. Едва не решава, че е попаднала на полицейска клопка. Трима младежи обикалят около кооперативния стол и хвърлят изпитателни погледи към нея. Но Соня бързо се успокоява.
Скоро се появява и обърканият куриер. Всички влизат при нея. Тя пак изпява паролата, повтаряйки я неколкократно, докато най-сетне един от четиримата дава уречения отговор. След което Соня става: „Да вървим!".

Ония не помръдват. „Не, не – казва Ковчазов – по-добре довечера да се срещнем отново... в Градската градина... до... " „Не! – отсича Соня. – Тръгваме! На секундата. Два часа изгубихме! Да не мислите, че само вие сте ми на главата".
Малко по-късно четиримата младежи остават смаяни от братската прегръдка, с която шефът им Благой Касабов удостоява съмнителната дама. Ковчазов споделя, че до този момент са я смятали за полицейски провокатор, затова се и опитали да я подмамят в Градската градина, където да я ликвидират.

Година по-късно Цола Драгойчева е заловена следствие на предателство. Дадена е под съд и  осъдена на смърт. В минути на откровение тя казва за това време: „В затвора мъже бяхме само ние – жените". Това са също осъдените на смърт Маня Енчева, Мария Леже, Адела Николова.
В затвора Драгойчева прави четири опита за самоубийство. За  годините, прекарани там, с уважение разказва Стефан Керезов в бестселъра си „В  килиите на Централния затвор". Художникът престъпник Христо Арнаудов пък рисува нейни портрети.

През 1950 г. апелът на Партията да се търси „врага с партиен билет" до такава степен обхваща ДС, че там решават – дошъл е часът на Цола Драгойчева. Тя веднага е включена в измислената от Георги Чанков, Антон Югов и Добри Терпешев конспирация. За вездесъщия Баче Зеев те са истинският заговорниченски център, на който Трайчо Костов е само изпълнител.

„Големи риби идат, Комарче" – издевателства над инквизирания ветеран на партията Никола Павлов-Комара Баче Зеев. И му демонстрира как ще „турят" Цола в „кьошето" – така се разпитва арестант, притиснат от маса, така че по никакъв начин да не може да мръдне и да гледа само в една точка, в случая – в портрета на Георги Димитров.
ДС изважда по случая изказвания на Цола Драгойчева във връзка с бягството на Вожда след Септемврийското въстание. Подготвят и „психологическо въздействие" върху Соня, включващо преминаване по корем под маса, допълнително ограничавайки височината й с летви. По време на инквизициите се канят да й нахлупят димитровски каскет. Никола Павлов бил използван за тренировка като как ще се осъществява всичко това.

Представлението, както го наричали и Баче Зеев, и помощниците му Никола Дворянов и Марин Гинев, не се осъществява. В последния момент Вълко Червенков обърква плановете им, вбесен от „разпасалите пояса си ежовци", както самият той ги нарича. Скоро на тези тримата им се налага да изпитат на свой гръб измислените от тях „психологически въздействия".


Кариера
След 9 септември 1944 г. Цола Драгойчева заема редица отговорни постове – главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт, председател на Българския народен женски съюз, а от 1947 до 1957 г. е министър на пощите, телеграфите и телефоните. Цола Драгойчева е първата жена в България, назначена на такъв пост. По-късно е председател на Националния комитет за защита на мира и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Депутат е в 11 народни събрания.
Цола Драгойчева е един от най-активните участници в ликвидирането на Трайчо Костов и Никола Петков и един от най-ревностните привърженици на идеята за присъединяването на България като република към СССР.


В категории: История , Горещи новини