България, Гърция и Румъния с алтернатива на „Южен поток“
12 Декември 2014, Петък
Трите страни възнамеряват да построят съвместно газопровод, който ще минава през техните територии и ще се свързва с т. нар. Южен газов коридор
Европейската комисия ще обсъди намерението на България, Гърция и Румъния съвместно да построят газопровод, който да преминава през техните територии, като идеята е той да се свърже с така наречения Южен газов коридор, заяви в сряда в Брюксел заместник-председателят на Еврокомисията за енергийния съюз Марош Шевчович.
Съоръжението е замислено като алтернатива на останалия в историята нереализиран проект "Южен поток".
По-рано бе съобщено, че министрите на енергетиката на Румъния, Гърция и България са подписали в Брюксел споразумение за сътрудничество в областта на развитието на регионална инфраструктура за природен газ.
Припомняме, че през февруари 2011 г. Европейският съвет реши до 2014 г. всяка страна членка на ЕС да има най-малко два източника на природен газ и електроенергия с цел да противодейства на евентуално спиране на доставките от Руската федерация.
Румъния все още няма връзка с газопреносната мрежа на България, въпреки че съществува от години проект за строежа на газопровод между Гюргево и Русе. Неговата стойност възлиза на около 24 милиона евро и той трябва да бъде завършен до 2016 г.
Газопреносната система на Румъния е свързана с тази на Унгария и на Молдова, но евентуално спиране на вноса от Русия не би могло да бъде компенсирано през тези две тръби, тъй като от Унгария се внасят незначителни количества газ, а газопроводът с Молдова е предназначен за износ.
В същото време Унгария сключи договор на стойност поне 6 милиарда евро с руската „Атоменергопроект" за изграждането на два ядрени реактора, съобщи тази сряда „Файненшъл таймс“. Изданието посочва, че новото споразумение ще обвърже енергетиката на страната с Москва за следващите десетилетия. Намерението е дъщерна фирма на „Росатом" да изгради и поддържа два ядрени реактора с мощност от 1200 мегавата в отдалечения на 120 километра от столицата Будапеща унгарски град Пакс. Руската фирма вече е получила поръчката, при това без публична тръжна процедура.
Споразумението за ядрената централа обърка анализаторите, тъй като в Пакс вече има ядрени мощности, които произвеждат 40% от електроенергията на Унгария и ще работи поне до 2032 г. "Пакс изпраща проруски сигнали – нещо голямо се мъти. През януари беше обявена сделката, след това газовите доставки за Украйна бяха прекъснати, а до миналата седмица Унгария беше последният съюзник на Путин по проекта „Южен поток.
Тази година имаше голямо сближаване между Русия и Унгария в енергетиката – би трябвало да очакваме и още", коментира Андрас Деак от Унгарската академия на науките. Москва ще финансира проекта с 10 милиарда евро, което според правителството ще покрие около 80% от целите разходи. Голяма част от споразумението е поверително, но говорител на унгарското правителство заяви, че Русия е дала гаранции, че няма да оттегли финансирането си.
Във връзка с този проект Европейската комисия съобщи, че още не е взела решение дали изграждането на новите мощности отговаря на законодателството на ЕС по въпросите на конкуренцията. Унгарските власти пък заявяват, че техният приоритет е осигуряването на енергийната независимост на страната в средносрочен план. В официално изявление правителството на Виктор Орбан съобщи, че договорът с руснаците за новите атомни мощности включва не само изграждането и поддръжката им, но и снабдяването с гориво и складирането на отработеното такова.
На заседание във вторник пък украинското правителство, начело с Арсений Яценюк, съобщи, че Украйна ще обяви конкурс за привличане на инвеститори за модернизиране на украинската газотранспортна система и за експлоатация на газовите находища на страната.
