Признавам, че когато отворих тази книга, очаквах претенциозен изказ, обилно подплатен с излишно-показна „разкрепостеност”. Нищо подобно. Това е чудесно разказана мрачна история за любовта и една от нейните страни, секса, преди „светлия социализъм”, която започва малко преди него.
Дори и „мръсните думи” в нея не са в никакъв случай самоцел, а съвсем уместна част от мисленето и речта на главната героиня Лола и нейното обкръжение.
И се усеща, че Милена Фучеджиева не ги е използвала, за да вдигне рейтинга на най-новата си книга, а просто защото... е напълно нормално да бъдат казвани точно в тези случаи. И друг път сме си говорили, че най-впечатляващите книги предизвикват у нас образи, които си представяме и така възпроизвеждаме в съзнанието си цял филм.
Със „Сексът и комунизмът” това задължително ще ви се случи. Защото е от вида „не-я-оставяш-докато-свърши”. Възможно е да предположим, че „мръсната отсянка” на повествованието е заради привличане на по-младата част от четяща България, но както казах по-горе, почти не е за вярване. Защото е история от живота.
На български аристократи, чийто стар живот е унищожен от новодошлите цървулановци с каскети. И на тяхното поколение, което... Но няма да повдигам завесата нацяло.
Достатъчно е само да спомена, че има от всичко – гадно комунистическо лицемерие, ужасяващия дъх на някогашната страховита Държавна сигурност, извратено парадиране с обществено положение на синчета и щерки на „висши партийни другари”, сцени от бригадирското движение, много красиви жени, отвратителни нагли или импотентни мъже и още каквото ви дойде на ума.
Цял калейдоскоп от все още недалечното минало на Народна република България.
И след като прочетете всички тези 293 страници, когато вече сте изстрадали болезнения, разбит живот на Анастасия, Маруся, Стефан и красивото им дете Лола, след като затворите задната корица, в главата ви ще блесне мисълта, че това всъщност е вик за любов.
Не вик! Крясък.
