Гости на Празника на пелина в Змейово миналата година бяха и членове на Национално дружество „Традиция“, които придаваха още по-голям колорит на събитието
14 Декември 2014, Неделя
Старозагорското село Змейово се слави не само с военния си полигон, който често е сочен като замърсител на въздуха в областния център.
Автор: Яна Славянска
В него традиционно в навечерието на Коледа, около Игнажден, се провежда Празник на пелина, който тази година е насрочен за 18 декември.
Както информират от кметството, технологията на змейовския пелин е съвсем различна от осмарския пелин, който може би е най-популярен у нас. Като основа за приготвянето на змейовската напитка се използва специална настойка и старо вино, докато осмарският му „съперник“ представлява истинско специално приготвено вино по „тайна" рецепта.
Няколко са ключовите съставки на традиционния пелин, приготвян в Змейово. Преди всичко за него е нужно старо, домашно приготвено вино от миналогодишната реколта, което може да е и бяло, и червено.
Самото то трябна да е добито лани от бяло или червено десертно грозде – прясно набрано и много добре почистено от нагнили или наранени зърна. Сортът на гроздето не е от особено значение, но се препоръчват ароматни сортове, защото от тяхното качество ще зависи и ароматът на пелина. Местните жители съветват да се избягва сортът Болгар (Афуз), както и традиционните винени сортове грозде – памид, димят и др. Но пък запазват пълно мълчание, като ги питат те от какво грозде си приготвят напитката.
Стигаме до задължителния елемент за получаването на този еликсир – сушените стръкове бял (или още известен като сладък) пелин. Това е билка, която се бере през лятото и се суши на сянка. Не случайно се държи именно на белия пелин, който се отличава от дивия горчив пелин, тъй като белият вариетет се характеризира с лек горчив привкус, докато горчивината при дивия пелин е много силна. Но все пак и от него се добавя една малка китка, колкото „щипка сол“ на някоя манджа. В пелина от Змейово се добавя и известна доза синапено семе, наричано в някои райони на родината ни хардал.
И задължително – подправката кориандър. По желание майсторите на напитката използват при приготвянето й по някоя свежа дюля или пък ябълки, предварително обелени и нарязани на кубчета. С това обаче специфичната технология на Змейовския пелин не се изчерпва. Защото е важен и какъв съд ще се използва за получаването му. В случая това става в специално буре или бъчва с правоъгълен или кръгъл отвор в горната си част – голям, колкото човек свободно да промуши ръката си през него, за да наложи продуктите на пластове на дъното.
Разбира се, този отвор трябва да си има капак, който да го затваря плътно. И така налагането започва, като първо върху дъното на бурето се слага един пласт от белия пелин – както си е на стръкове. После се налага един пласт от прясно набраното и почистено десертно грозде, както си е с чепките. След това се налага втори пласт от белия пелин и отново грозде. Това продължава, докато съдът се запълни до една трета от обема си. Тук е мястото, който иска, да мушне между пластовете нарязаните ябълки или дюли в умерени количества. Смята се, че тези плодове подобряват вкусовите качества на крайния продукт. Отново с цел да се подобри ароматът и вкусът на пелина, в заготовката се слагат и насипаните в торбички счукани зърна кориандър.
Накрая в бурето се долива старото миналогодишно вино, докато съдът се запълни. Тогава идва ред на китката горчив пелин, която се слага в торбичка и се потапя във виното без обаче да се опира в долните наложени пластове от останалите продукти. Синапеното семе пък се пуска с цел да не започне вторична ферментация на виното заради свежото грозде в подложката. Синапът също се поставя, насипан в торбичка. В днешните модерни времена някои хора предпочитат да използват за същата цел вездесъщия консервант натриев бензоат, който масово се слага в туршиите и киселото зеле, за да пресече в един момент ферментацията. Накрая отворът на бурето се затваря с капака и пелинът се оставя да „зрее“.
Но не на спокойствие, а задължително ежедневно се претака в течение на 40 дни. Четири-пет дни след началото на зреенето торбичката с горчив пелин трябва да се извади, защото ако се забрави вътре, напитката ще стане твърде силно горчива. На четиридесетия ден пелинът е готов.
Първи змейовски пелин произвежда роденият в далечната 1881 г. Стоян Найденов – местен чорбаджия и собственик на винарска изба, дюкян и пивница. Именно той е авторът на оригиналната рецепта за приготвянето на знаковото змеевско питие. В негова памет на бившия му дюкян е поставена мемориална плоча.
