Или как в някои места на страната празнували Игнажден
Автор: Христина Митева
В родния ми дом Игнажден се знаеше като Янини зачейки. Този ден бе от особена важност за пълнотата и благоденствието на дома. Строго се съблюдаваше кой пръв ще ни посети вкъщи, кой ще ни заговори. Вярваше се, че ако човекът бе добър, трудолюбив и свестен, то през цялата година домът му ще бъде щастлив и в него ще има напредък, здраве и обогатяване.
Гостенинът (полазникът) непременно трябва да иде до огнището, да притури дърва в него, да го разръчка добре, за да засили огъня в него, та добре да пламти и гори. А щом огнището гори, това е на добро, на здраве, сполука и имане.
Ако човекът е серт, лют по характер кавгаджия, пияница, болнав, годината няма да е нито добра, нито богата. Някои семейства се уговаряха отнапред да отидат да полазят съседите и роднините си, щото са богати, трудолюбиви и здрави, че да е спорна и честита идващата нова година за техния дом.
Полазникът внасяше дърва в дома, наливаше вода от кладенеца, за да влезе в дома с пълно ведро и никога с празни ръце. После приклякваше до огнището като казваше: „кло-кло-кло!“. Това е да се разквацат кокошките през годината, да не стават от полога и да не изоставят яйцата мътени-недоизмътени!
После полазникът хващаше секирата и отиваше в двора при онова дърво, което не ражда.
Той възпряташе ръкави и като сърдеше и заканваше на висок глас, замахваше да сече ствола му щото не дава плод. Тогава стопанката се притичваше и умоляваше полазника да не го сече с уговорката, че ако и тая година не роди, то догодина може да го отсече.
В този ден се пазеше строго нищо да не се изнася от дома. Даже клечка дърво да не се изнесе, за да не се изнесе късметът и богатството на дома. Строго се съблюдаваше и някой да не открадне нещо. Най-добре беше в този ден никой да не идва, да не ни заговаря, а и ние да не ходим никъде и да си стоим у дома.
В този ден е зачената змеицата Яна – ламята, която пие водата от облаците и докарва суша и глад над полята. Смяташе се, че тя е крилата и броди по небето и земята, че заключва водните извори, като ги пази за себе си, да не би да ожаднее, а да няма къде да се напие!
Веднъж като дете надвечер бях приседнала до баща си на прага на къщата, като той си почиваше след тежкия, изморителен ден на зидар. Изви се внезапно лятна буря. Вдигна се вихрушка и прахоляк, засветна и загърмя... „Ето, излезе свети Илия с колесницата да гони и трепе ламята.
Чуваш ли как трополят колелата на колесницата му низ небесните грамади? Ама тя е хитра, тази змеица и не се дава лесно! Мята се, бяга, крие се, като се претворява най-често на котка, та пъргаво да се укрие, да се не види и знае къде е!
А това, дето се чува от време на време между людете, дека паднал на некое место гръм, та убил некой човек, он е бил грешен пред Бога в нещо, затова е станало така. Лош човек е бил, за да фърли стрела, та да го утепа свети Петър.
През зимните месеци змеицата е трудна (бременна) затова не се чува за нея, но запролети ли се, тя се втурва да запре, да заприщи небесните извори с вода, щото времето се е отоплило вече и трябва да къпе и пере малкото си, чедото си. Така се подновява старата вражда със свети Петър, който иска водата от облаците да стига до нивите, до полето, че да е плодородно“ - разправяше баща ми.
На този ден се пази да не се върши никаква женска работа у дома, да не се пере, тъче, преде, шие, а ако трябва да се заметат трохите по земята след хранене (щото е грях голям да се настъпват и газят с крака), никога сметта не се замиташе зад вратата на стаята или през прага навън с метлата! Имало е случаи, когато млади невести са връщани зарад тази грешка на родителите си, а бракът бил разтрогван. Снахата, невестата измитала късмета от дома през прага на вратата! Голям грях и чудо – невиждано и нечувано!
Когато ме учеше да преда, мама не ми позволяваше да понаждам скъсаната от неумението ми нишка, а да я изоставя настрана и по-късно изпреда, че да не ме убие гръм!
Когато ме пращаше да махна изпод олука препълнения бакър с вода, докато вали и гърми, за да го сменя с друг съд, аз заничах да се огледам в бакъра, но мама се сърдеше и замахваше да ме удари, че ако правя така, ще ме залюби змей.
