Фарът на нос Емине и днес е строго охраняван и недостъпен за туристите
28 Януари 2015, Сряда
На времето беше много популярен походът от връх Ком до нос Емине. Аз участвах в него през 1962 и 1963 г., когато бях ученик.
Автор: Йордан Василев
Той се провеждаше през лятото, обикновено през юли. За 25-26 дни се изминаваха 700 км.
През есента на 1963 г. у една група участници в него, предимно такива, на които предстоеше да влязат в казармата, се появи идеята да се направи зимен поход по същия маршрут. Почти всички бяхме родени през 1944 г. и затова ни наричаха връстници на свободата, затова така решихме да кръстим и нашето начинание – Походът на свободата.
Изпратихме покани на участници от летните походи. Сборният пункт беше в Берковица на 20 декември. Отзоваха се 67 души, главно от Берковица, София, Враца, но имаше и от други градове. На 21 декември се качихме до хижа „Ком“, където преспахме, а на другия ден стигнахме до връх Ком, откъдето започна походът. За да спазим обичая, си взехме по две камъчета, та когато стигнем до морето, едното да го хвърлим в него, а другото да остане за спомен.
Всички бяхме с грамадни раници, пълни с хранителни продукти, с привързани към тях спални чували и всеки със ски. Беше паднал хубав сняг, времето беше тихо, планината се снишаваше и както бяхме предвидили, на здрачаване стигнахме до хижа „Мургаш“. Разтворихме раниците, приготвихме си хубава вечеря пред бумтящия огън, преспахме на наровете и на разсъмване отново тръгнахме.
Изви се обаче силен вятър, който сериозно затрудни придвижването ни. Колоната се разкъса и често първите трябваше да спират, за да дочакат изоставащите. При това вятърът отвя снега по билото и се наложи да свалим ските и да се придвижваме без тях. Така, вместо да ни помагат, те увеличаха товара ни. Поради това не успяхме да стигнем до набелязаната цел – хижа „Планински извори“, намираща се на 1855 м надморска височина, най на високо от другите в Стара планина.
Вечерта ни завари на открито. Слезнахме на завет в южния склон на Балкана, хапнахме, увихме се в спалните чували и някак си прекарахме нощта. До хижа „Планински извори“ стигнахме едва на обяд на следващия ден, като през цялото време се борехме с насрещния вятър. Решихме да останем там, да преспим и да възстановим силите си.
На сутрината 16 души казаха, че не могат да продължат. Останалите 49 поехме по маршрута. Вятърът стихна, слънцето проби облаците и пътят ни стана по-лек. Появи се обаче друго препятствие – билото се възвишаваше, а и беше затрупано с преспи сняг.
Сложихме ските, но вместо да се спускаме, едва пълзяхме с тях по нанагорнището.
Беше крайно изморително, още повече ни натежаха огромните раници на гърба. Колоната пак се разкъса и отново първите трябваше често да спират и да изчакват изоставащите. Графикът на придвижване изцяло се наруши. Бяхме предвидили да посрещнем Нова година в хижа „Руй“ над Карлово, но с това темпо нямаше да стигнем до нея на 31 декември.
Няколко нощи прекарахме в спалните чували на открито. За наша голяма изненада към 16 ч. на 31 декември забелязахме хижа „Руй“. Стигнахме до нея, а там имаше туристи от Карлово и Калофер. Изкарахме чудна новогодишна нощ и като се наспахме, решихме да останем там и на следващата нощ.
На 2 януари отново тръгнахме на път. Заваля силен сняг и видимостта се сведе до 3-4 метра. За да не изгубим посоката, се движехме по билото. Забелязахме паметника на връх „Шипка“, спуснахме се до него и там си устроихме лагер. На сутринта още 17 души казаха, че са дотук, едни тръгнаха към Габрово, други – към Казанлък.
Останахме 32-ма, решени да стигнем до Черно море. Само че това не се оказа никак лесно. Вместо всяка вечер да стигаме до набелязаните хижи, ни се налагаше да нощуваме на открито в спалните чували. Критичната точка бе Дюлинският проход. Когато стигнахме до него, намиращото се там ханче се оказа затворено, а го бяхме определили като основен опорен пункт. Но беше още светло и когаго на превала се приближи автобус, го спряхме и 20 души от участниците в похода се качиха в него. Имаха късмет, че автобусът беше полупразен.
Останахме 12 души, решени на всяка цена да стигнем до нос Емине. Отпътувалите с автобуса ни оставиха раниците си, ние се натоварихме с по две и три и продължихме пътя си на изток. Когато оставаха около 20 км до морето, един от групата се подхлъзна, претърколи се в урвата и като го издърпахме от нея, се оказа със счупен крак. Направихме му шина, сглобихме носилка и на смени го занесохме до нос Емине. За наш късмет там заварихме лодка с рибари и те го транспортираха до Обзор.
Искахме да разгледаме фара, но се оказа, че той е строго охраняван и до него не се допускат външни лица. На другия ден – 14 януари, се качихме на автобуса за Бургас, а оттам с влака всеки се отправи към града, от който беше дошъл. Така завърши, както смятахме ние, първият зимен поход Ком-Емине, но той остана и последен. Впоследствие узнахме, че две години преди това е проведен друг зимен поход, който наистина е бил първият. Участниците в него обаче били опитни туристи, много добре екипирани, с водачи и са преспивали само в хижите и заслоните. Затова нашият поход всъщност е първият на ентусиастите.
Патриотичен календар
23 януари 1904 г. — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски")
24 януари 1878 г. — Град Карнобат е освободен от турско робство
24 януари 1944 г. — Англо-американската авиация извършва бомбардировки върху Враца и селата Кунино (Врачанска област) и Беглеж (Плевенска област), при което загиват общо 124 души.
25 януари 1879 г. — Основана е Българска народна банка
25 януари 1935 г. — С указ на цар Борис III е създадено Българско национално радио
27 януари 1878 г. — Освободени са Добрич и Омуртаг
28 януари 1998 г. — Открита е първата отсечка на Софийското метро
29 януари 1765 г. — Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на „История славянобългарска”
29 януари 1878 г. — Търговище и Кюстендил – последни на територията на Княжество България са освободени от турско робство
