БКП – знаменосец на тоталния шпионаж

Автор: Борис Цветанов

Голямата гордост на партията столетница допреди поредното й преименуване през 1990 г. беше, че назована през 1919 г. като БКП, започва новия й ленински период, наричан още болшевишки.
В различна степен се предъвква и че партията се превръща в конспиративна заговорническа организация, макар официално тя да води напълно легално съществуване. Но и това не е всичко – вътре в самата политическа формация се изгражда партия в партията – нелегална организация неизвестна дори на членовете на БКП.

Веднага след споменатия исторически конгрес се провежда нелегална конференция. Поставя се курс за насилствено завземане на властта. За целта първата задача е изграждане на разузнавателна мрежа. Във върховната революционна колегия разузнаването се дава в ръцете на Георги Темелков. Негова дясна ръка става Йордан Панов, наречен по-късно Шемшето.
Той започва работа като нелегален дори за съпартийците си, под прикритие на студент юрист, още като секретар на адвоката Стефан Нотев. Официално не членува в Партията. В квартирата и на ул. „Братя Миладинови" 76 разполага освен с официален вход, още с два тъмни.

За броени седмици Шемшето изгражда мрежа, обхванала всички важни институции в държавата, като внедрява агенти и доносници в Обществената безопасност, МВР, Външното министерство, Военното министерство, администрацията на Народното събрание, чуждите легации, полицейските участъци, военните казарми, Военното училище, Съюза на запасните офицери, радиотелеграфа, Дирекцията на пощите, щабовете на буржоазните партии, Столичната община, университета, театрите, хотелите, ресторантите и големите индустриални предприятия.

Този тотален шпионаж ще пусне такива дълбоки корени, че ще се превърне в патологична наследствена обремененост, запазена дори в годините на конституционното недоразумение „член Първи", както и до ден днешен. Доносници се вербуват сред писателите като Гьончо Белев, помощник-началник на Изборното отделение на Вътрешното министерство. Доносници са началникът на радиотелеграфа Антон Сливенски, Христо Топалов, главен счетоводител на Военното министерство, началникът на огнестрелния склад Йордан Паяков, деловодителят в Обществена безопасност Трифон Ямаков, дори и самият щеф на Обществената безопасност по едно време Йордан Вишоградски. Сред тях е и познатият ни от предишни публикации, работещ и за ГПУ Борис Бумбаров, секретар на председателя на Народното събрание.

Организират се и директни наблюдения на важни правителствени учреждения. От дома на адвоката Найден Найденов, намиращ се на ул. „Бачо Киро" срещу сградата на Обществена безопасност, скрит зад дантелените пердета, Йордан Панов, съвършен физиономист, следи всеки, който влиза и излиза от тайната служба. И това, въпреки че се знае всичко за 52-мата служители в безопасноста. Имената им са предадени на разузнаването от деловодителя на Обществената безопасност Илия Пчеларов. Когато тайната служба се премества в сградата на хотел „Континентал” (на ъгъла на „Леге" и „Княгиня Клементина"), наблюдението се прехвърля в дома на живеещия отсреща Борис Хаджисотиров.

Разузнаването на Партията взема дейно участие в провокацията на ГПУ, известна като „заговора на барон Врангел", като дори повечето от преките изпълнители в „разкриването" му не знаят, че всъщност предават на земеделското правителство фалшифицирани от Москва документи.
Като истинска шпионска организация, разузнаването използва и известната стратегия „шерше ла фам" – вербувана е любовницата на един от земеделските министри.
Изграждат се и екзекутивни групи с право да убиват. Един от наемните убийци е Трифон Ямаков.

А ако някой си мисли, че мутрите и борчетата са нещо съвременно, греши – Партията разполага с такива кадри още от „годината на исторически подем" 1919-та. Момчета с яки вратове охраняват всяко събрание на Партията, всеки член на ЦК, носят в бездънните си джобове бомби и пищови и нерядко с юмруци вразумяват така наричаните от тях провокатори.
Разузнаването се грижи и за въоръжаване на партията – използва се укриваните след Ньойския договор от доблестното българско войнство оръжие, подлежащо на изземване и унищожение.

Оръжие се доставя от Съветска Русия, от Виена и Кавала, където шеф по въоръжаването е предателят Тодор Паница.
Разузнаването на БКП прониква и в буржоазните партии, като един от най-важните агенти е бил Александър Христов, близък с Атанас Буров от Народняшката партия. Висш чиновник в Застрахователното дружество „Балкан", той всява респект не само с положението си, но и с вида си – над два метра мъж, прав като топола, с бастун със златни халки и верижки.

До каква степен тая държава в държавата си е позволила да навлезе в държавния живот, говори и превръщането на квартирата на Йордан Панов в истинска фабрика за фалшификати. В апартамента му са събрани печати на всички важни министерства, на полицейски участъци, на Обществена безопасност.
Майстор на фалшификациите бил гравьорът Васил Тодоров, легалното занимание на който било адвокатството. Изготвяни били фалшиви правителствени документи, подкрепяни с подписите на държавни дейци, като оригиналите на подписите били доставяни от Владимир Зографов и Антон Шулев, служители във Върховната сметна палата, където се проверявали ведомостите за заплатите на държавните служители.

Деветоюнският преврат нанася непоправим удар върху партийното разузнаване. От една страна, новата власт обръща много по-сериозно внимание на тайните служби и разширява сиромашкия щат, смятан за достъпен от земеделците. От друга страна, става партиен гаф с ръководителя на разузнаването Георги Темелков. Той започнал любовен роман с жената на един от членовете на ЦК на БКП. Последвал другарски съд, след което обиденият и унижен Темелков предава огромна част от документацията на властта.
В крайна сметка, макар и да поддържа един тотален шпионаж, разузнавателната организация на Партията се оказва безсилна и пред деветоюнци, и по време на септемврийския пуч през 1923 г.

През 1924 г. се прави нов опит за възстановяване на държавата в държавата, но в Обществена безопасност вече работят много повече, и то опитни полицаи.
С оглед инструкцията на Коминтерна за „решително действие отвътре", разбирай –  ново въоръжено въстание, тъй като според Москва „положението в България продължавало да бъде революционно", което да даде възможност на компартията „да действа въоръжено". 

Макар по това време агенти на разузнаването (същевременно и агенти на ГПУ) като Иван Минков, Георги Коев, Георги Чочов да работят и на територията на Румъния, те не се добират до свръхважна както за България, така и за самата партия информация, че ястреби в Румъния, Сърбия и Гърция само чакат избухването на ново братоубийствено въстание в страната ни, за да нахлуят с благословията на Обществото на народите и уж под грижата за възстановяване равновесието на Балканите, да разпокъсат голяма част от българските земи помежду си. Колкото и да е странно, за тази опасност говори на четири очи на неофициална среща съветският комисар Чичерин с Васил Коларов: „Една съветска власт в България веднага ще предизвика интервенция от страна на вашите съседи".

Срещу партийното разузнаване започва борба на живот и смърт за военното контраразузнаване, този път и то нелегално в собствената си държава, тъй като според Ньойския договор било забранено. В Обществена безопасност се поставя най-важната задача – внедряване на смели мъже в редиците на БКП и особено във военните им организации. Ръководството на тая дейност се поема от един суперполицай, бъдещ откривател на Никола Гешев – Пане Бичев. „Тайната полиция започва ежедневно разкрития, които ставаха все по-сериозни –  пише в книгата си „Гражданската война в България" Пане Бичев.


В категории: История , Горещи новини