Морската община взе нов заем, с който да довърши лъскави европроекти, спрени заради финансови нарушения
Автор: Георги Ваташки
Призракът на поредните избори – този път местни, вече броди из българските общини. Кметовете масово теглят заеми, за да посрещнат вота с ударно откриване на обекти, а и да покрият част от старите кредити с нови. Това се налага заради спрените плащания по редица европейски програми, които все още не са възстановени, въпреки нестихващите хвалби на премиера Бойко Борисов, че Брюксел е „пуснал“ парите.
Така нареченият „най-добър град за живеене“ и някогашна витрина на ГЕРБ – Бургас не прави изключение. На 27 януари местният парламент гласува да бъде изтеглен от републиканския бюджет кредит, възлизащ на16 милиона лева.
Това се предприема, тъй като се налага спешно да се извършат плащания по редица грандомански проекти на администрацията на кмета Димитър Николов (ГЕРБ), финансирани със средства на Европейския съюз.
Конкретно в докладната записка, внесена от заместник-кмета Красимир Стойчев, се уточнява, че през 2015 г. трябвало да се намерят пари за изграждане на канализацията в бургаските квартали Ветрен, Банево и Горно Езерово – проекти, които изостават чувствително заради спрените пари по оперативните програми „Регионално развитие” и „Околна среда.“
Плащания има да се правят и по другите лъскави начинания на бургаските гербери като мащабните замисли, назовани съответно „Интегриран градски транспорт” и „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците“. Само че в предложението на местната власт, представено на вниманието на общинските съветници, никъде не бяха упоменати точни суми, както и липсваше точен разчет как точно ще бъдат изхарчени 16-те милиона.
Този кредит всъщност е предназначен да „покрие“, казано на счетоводен жаргон, задължителното 10-процентово участие на общината във финансирането на мащабните проекти. Администрацията обещава заемът да бъде върнат до края на годината, но само при условие че Брюксел преведе на Бургас до есента всичко до стотинка.
Това, което мнозинството на ГЕРБ в ОбС- Бургас гузно премълча, бе какви са истинските причини за спирането на европейските оперативни програми в морския град. А те са, че Европейската комисия спря през юни 2014 г. средствата за България по „Околна среда“ и „Регионално развитие“ заради системни нарушения при усвояването на европейските средства.
След одит на ЕК бяха открити доказателства за значителни несъответствия в работата на контролните и управленските системи по програмата.
Глобите, наложени на морския град от Регионалното министерство, бяха девет на брой и са на обща стойност 760 хиляди лева. Общината ги отнесе преди всичко заради заложени от нея дискриминационни условия в почти всички конкурси за изпълнение на строителни дейности.
Най-голямото наказание, което бе в размер на 416 хил. лв., бе наложено заради изискването към участниците в търга за ремонт на централната градска част на Бургас да имат оборот за последните 3 години в размер на трикратната прогнозна стойност на поръчката по договора. Самият търг пък е бил неоснователно разделен на по-малки поръчки, за което има допълнителна санкция от още 4500 лв.
Най-скандална е ситуацията с гордостта на кмета Димитър Николов и неговата администрация, наречена „Интегриран градски транспорт“. Където глобата е на стойност от близо 134 милиона лева. А тя е наложена, тъй като хората на кмета са сключвали повече от един договор за някои от процедурите по проекта, което изцяло противоречи на изискванията, спуснати от Брюксел. Бургас бе и сред общините, глобени през юли 2014 г. от Екологичното министерство за нарушения по ОП „Околна среда“. Санкцията, наричана от управата на морския град за благозвучие „финансова корекция”, възлиза на 5 281 618 лв. Част от нея е заради неясни методики в договора за изграждане на канализацията на бургаските квартали.
Подобна е причината и за още едно финансово наказание, свързано с проекта за строеж на интегриран воден цикъл в жк „Меден рудник“. Сред нарушенията бе и опорочена тръжна процедура за избор на изпълнител за надзор на сметището в Братово.
Скандалното в случая е, че хората на Николов са погазили правилата и при договора за избора на консултант за надзор на интегрирания воден проект „Минерални бани - Банево - Ветрен“, който бе използван като мотив за новия кредит от 16 милиона лева.
През април 2014 г. герберите пък гласуваха под строй Бургас да поеме нов дълг от 4,9 млн. лв., по предложение на градоначалника. Кредитът беше изтеглен от Фонда за финансиране на органите за местно самоуправление (ФЛАГ). Тогава администрацията отново се оправда, че това се налагало, защото не достигало финансирането на четири проекта, започнати по ОП „Регионално развитие“ и „Околна среда.“
Не за първи път с нови дългове се замазват гафовете на Николов и администрацията му. Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., натрупаните задължения към банките са в размер на 8-9 милиона лева.
За седем години техният размер е скочил шест пъти, като с вземането на новия заем, гласуван от мнозинството на ГЕРБ в ОбС, размерът на общия дълг ще достигне 80 милиона лева.
Финансовото затъване на общината започва още през 2008 г., когато от местната власт бе изтеглен най-големият кредит досега. Той бе в размер на 10 милиона евро и бе взет от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира прословутият „Интегриран градски транспорт".
Солиден заем в размер на 14 милиона лева беше взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли нов кредит, този път в размер на още 10 милиона лева.
За абсурдния пък проект за изграждането на подземна улица в края на 2012 г. герберите гласуваха нов дълг на бургаската управа от два милиона лв. Нищо, че при всеки пороен валеж платната й се наводняват, а заради установени при строежа й технически грешки, трасето все още стои неоткрито, въпреки че крайният срок за пускането му в експлоатация бе 1 януари 2015 г.
Друго хрумване на общинската администрация, заради което Бургас бе заробен с кредит в размер на 3,3 милиона лева, взет през май тази година, бе реализацията на проект по изграждане на експозиционен център „Флора" на мястото, където традиционно се провежда едноименното изложение в Приморския парк. Въпреки отдавна усвоените средства, работа по проекта все още не е започната.
Меракът на хората на Николов да закопават парите на бургазлии под града не спира дотук. Преди време шумно бе рекламиран атракционът „Подземен град“, който предвиждаше в бомбоубежищата в Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии.
За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2,5 милиона, който ще бъде изплащан в продължение на 13 години, а самото съоръжение трябваше да отвори врати през тази есен. От обещаните атракции няма и следа, защото в началото на декември в бомбоубежищата бе открит минерален извор. Това вероятно не само ще забави проекта, но ще направи и осъществяването му напълно невъзможно.
От всичко изброено дотук може да се направи извода, че повечето от кредитите се използват за съвсем демонстративни проекти, нямащи никаква реална стойност за местното население. Очевидно е, че интересите на обикновените хора са последна грижа за бургаския градоначалник. За него е по-важно да ги омае не с инвестиции, които да съживят местната икономика, а с поредните лъскави и ненужни никому грандомански проекти, които ще му гарантират аплодисменти и евентуална подкрепа в наближаващите избори за местна власт
Бургас затегна правилата за нощните заведения
На сесията на местния парламент в Бургас в началото на седмицата с единодушие бяха приети промени в общинската Наредба за опазване на обществения ред, налагащи се заради зачестилите инциденти в нощните заведения в морския град. Бургаските ученици под 18 години вече нямат право да излизат след 22,00 часа извън домовете си без придружител. Малолетните лица пък нямат право да са навън сами след 20,00 часа. Задължително става и монтирането на детектори за откриване на хладно и огнестрелно оръжие на входовете на нощните заведения, както и въвеждането на непрекъснато видеонаблюдение с камери в режим на записване и паник бутон. Всяка дискотека трябва да назначи отговорник по сигурността, който при инцидент незабавно да уведомява полицията и да им предостави видеозаписите.
Поправките в Наредбата бяха предложени от кмета Димитър Николов. От „Национален фронт за спасение на България“ обаче възразиха, че някои от тях противоречат на Закона за МВР. Предвиждаше се например всяка дискотека да има специална каса за съхранение на оръжието на посетителите. След 22,00 ч обаче такова може да носят само служителите на полицията. Правната комисия към ОбС-Бургас прие доводите на съветниците от НФСБ и МВР и премахна недомислиците.
