Тънкостите на винопроизводството в днешна Гърция са пренесени от Асеновград
Автор: Никола Филипов
И тази година по традиция в края на януари в Асеновград се провежда конкурс за най-добро домашно вино. Вече десетилетия наред известни специалисти дегустират и класират участвалите в конкурса две категории от божествената напитка: бяло и червено.
Култът към виното в Станимака не е от вчера. В местния фолклор съществува молитва със следния текст: „Господи, дай ми, моля те: дълъг живот, работа не твърде често, любов от време на време, но вино по всяко време“!
За младите лозари и винопроизводители тук някога е била разпространена и т. нар. Дионисиева клетва, с която те са се заричали да обичат лозата като децата си, да правят вино само от чисто грозде и никога да не го разреждат с вода. Вярвало се, че ако пристъпят клетвата, боговете ще ги оставят без вино на трапезата, ще им се разсъхнат и мухлясат бъчвите и ще им се вкисне виното. А в една народна песен за Станимака се пее, че „кой отде мине-замине в Станимака се отбива, малага да си отпива“.
И паметник вече има на един от най-известните станимашки винари – производителя на прочутата станимашка малага и герой в споменатата песен – Аристи Чорбаджаков. Имаше в Асеновград и Музей на винопроизводството с огромни дъбови линове (съдове за ферментация на гроздето), но за съжаление при реституцията попадна в неподходящи ръце и бе затворен за посетители.
Известно е, че по нашите земи лозарството и винопроизводството са възникнали и се развили още от дълбока древност. За тракийското вино се споменава и в Омировата „Илиада”, а при археологически разкопки се намират монети, сечени в древния Филипополис, днешния Пловдив, на които е изобразен Дионисий с грозд.
В района са открити и мраморни релефи, датирани от различни векове, с изображения на основните лозаро-винарски дейности. През 1706 г. френският пътешественик Пол Люкас пише за Станимака, че „околностите му са отрупани с хубави лозя, от които се произвеждат превъзходни вина”.
През 1997 г. случайно посетих Международната изложба на вина и напитки от грозде „Пътища на виното“, организирана в рамките на световноизвестния Солунски панаир на лозарството и винопроизводството. По време на форума бе разпространявана и специално издадена брошура „Пътят на виното на Македония и празнуването на Свети Трифон”.
Около една трета от текста и илюстрациите в тази брошура се оказаха посветени на историята на лозарството и винарството в някогашните Станимака, Воден и Куклен, което представляваше за мен особен интерес.
Изданието запознава читателите с факта, че днешното виноделие в Гърция е пренесено от изселници от Асеновград и Горни Воден и сега то се дължи изключително на техните потомци.
В брошурата е отбелязано, че до 1924 г. ежегодно в Станимака лозарите и винопроизводителите пренасяли на св. Трифон тържествено жертвен бик, накичен с венец от лозови пръчки. Сутринта на 1 февруари стопаните посещавали лозята и ги поръсвали със светена вода от Аязмото. Извършвало се зарязване на четири корена, разположени кръстообразно. Избирали се особено здрави лози, намиращи се на някой ъгъл. След зарязването хвърляли отгоре им вино и ги поливали със светена вода за плодородие. Някои заравяли под корените колаче (кравайче) от Коледа и червено яйце от Великден. Извършвали и специални мимически действия с пожелание за изобилие, за лека и спорна работа.
След това в двора на параклиса „Св. Трифон” в големи бакърени казани се варяло месо, което било благославяно от свещеник и се разпределяло между присъстващите. Празненството продължавало с народни борби между живеещи в района турски, гръцки и български борци. Организирали се и разни други игри и забавления, съпроводени с пиене на вино. Така протичало честването на свети Трифон не само в Станимака, но и в съседните паланки (както са наречени в брошурата) Воден, днес асеновградския квартал Горни Воден, и Куклен. Денят завършвал с приятелски и семейни пиршества.
Преселниците пренесли в новите си поселища в Гърция инструментариум, посадъчен материал и най-вече майсторлъка си, както и традициите за почитане на свети Трифон, който още преди много векове бил определен за покровител на лозарството сред християнското население на Балканите.
Сега лозарските Стенимахос и Гумениса са единствените райони в Гърция, в които се прави курбан в чест на свети Трифон – „както в някогашната си родина”, се отбелязва в брошурата. Настанените преселници от Станимака, Горни Воден и Куклен продължили да отглеждат лозя, да правят вино и да почитат светията. Те предават своя опит от поколение на поколение, разказват историята и пеят старата гръцка песен „Добрините се намират в бъчвите с вино”.
При размяната на население между България и Гърция през 1924-1925 г. 988 някогашни станимаклии основават днешния гръцки град Стенимахос. Върху живописен хълм край селището, досами лозята, ежегодно на 1 февруари се чества Денят на свети Трифон. Свещеник благославя курбана от мъжко теле. На черкуващите се поднася месо и грозде. Те вземат светена вода, за да поръсят лозята и овошките. В двора на параклиса се раздават и станимашки сарми, на място се пекат и станимашки луканки. Местната танцова трупа изнася програма, веселието продължава до късно.
„Клубът на бежанците от Горни Воден” в град Гумендже пък в ранната утрин на 1 февруари води с много шум и музика купено мъжко теле в параклиса „Св. Трифон”, където жертвеното животно се коли и месото му се сварява.
Гордост за града, а и за България е признанието, че пътят на виното из Гърция води началото си от Асеновград. Винарската изба в град Гумендже например, основана от изселници от Горни Воден, сега произвежда няколко вида маркови вина, които са награждавани неколкократно на панаири и изложби и са получили международно признание.
Асеновградският винзавод също достойно защитава старата слава на българската Станимака като лозаро-винарски център. Неговите вина „Мавруд”, „Каберне”, „Манастирско шушукане”, „Асеница”, „Манастирска изба” и др. се ценят високо в страни като Великобритания, Швеция, Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Норвегия и др.
Пътищата на асеновградското вино са безкрайни, славата му – също!
