Кораби на руския черноморски флот по време на Първата световна война
04 Февруари 2015, Сряда
Преди 100 години
През януари 1915 г. Първата световна война бушува с пълна сила,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
но България запазва неутралитета си. Опитват се да я привлекат на своя страна както държавите от Антантата, така и тези от Централните сили. И едните, и другите обещават значителни териториални придобивки.
Войната се води с променлив успех за двете страни. Срещу Турция, която се смята за слабото звено в Централните сили, Англия и Франция изпращат военна флотилия от 65 тежко въоръжени кораби, които имат задачата да превземат Истанбул. При Галиполи те обаче търпят поражение и искат помощ от Русия. Император Николай Романов нарежда да се изпратят 42 кораба от черноморския флот.
Без да искат разрешение от българското правителство, те акостират в Бургас и Варна, официално за да попълнят запасите си от храна и вода. Командващият ескадрата контраадмирал Голгунов прави разузнаване и установява, че турското черноморско крайбрежие се отбранява от батареи с многобройни далекобойни оръдия, така че при придвижването на противникови кораби те може да бъдат успешно обстрелвани и да им се нанесат загуби. Според Голгунов атаката на Босфора може да бъде успешна само ако сухопътна войска нападне и обезвреди турските батареи. В този момент това може да направят само българите, които по време на Балканската война са превзели Одринска Тракия.
Контраадмиралът прави рапорт по този въпрос до главното командване. В резултат на това се предприема дипломатическа акция. Руският посланик в София е упълномощен от името на императора и правителството да предложи на България да обяви война на Турция и да влезе с войска в Одринска Тракия. Това е съгласувано и с другите съюзници – Англия, Франция и Италия. За участието си България ще получи територията до линията Мидия-Родосто и остров Самотраки. Това устройва цар Фердинанд, който е настоявал за такава граница по време на преговорите в Лондон през май 1913 г., но тогава се е стигнало до решението границата да бъде по линията Мидия-Енос и без остров Самотраки, а през Втората балканска война Турция си е взела Одринска Тракия.
Монархът обаче смята, че сега е моментът да иска и повече, поради което поставя въпроса за Македония, която спред Букурещкия договор от 1913 г. е почти изцяло разпределена между Сърбия и Гърция. Съюзниците обещават той да бъде преразгледан и на България да се даде безспорната зона, установена в договора й със Сърбия от 29 февруари 1912 г. и корекция на спорната зона в нейна полза. Поставя и въпроса за окупираната от Румъния Южна Добруджа. Веднага след това Сърбия, Гърция и Румъния правят изявление, че няма да допуснат корекции в Букурещкия договор.
В същото време германският посланик в София съобщава на Фердинанд и правителството, че Централните сили признават правото на България да владее цяла Македония и Егейска Тракия, като напълно ще им съдейства за осъществяването на тази цел с войска, въоръжаване на българската армия и друг вид подкрепа. Опозиционните партии научават за предложението на Русия и нейните съюзници Англия и Франция. Те искат среща с царя и той приема техните водачи. На срещата в двореца всички искат България да се включи във войната на страната на Антантата или да запази неутралитет до края на войната. Най-настоятелен е лидерът на земеделците Александър Стамболийски, който говори на тази тема повече от 2 ч.
През цялото време Фердинад не произнася нито дума, само слуша. Още на другия ден вика премиера Радославов за обсъждане на положението. Решават България да запази неутралитета си, но да се готви за война. Руският морски поход към Босфора е преустановен и корабите се връщат в Севастопол. България пропуска шанса си с малки военни усилия да си върне земите в Одринска Тракия по Санстефанския и Лондонския договор и дори да придобие нови.
В условията на неутралитет Фердинанд и правителството подготвят страната за присъединяване към Централните сили. Това е пълно безумие, защото дори на всеки прогимназиален ученик е ясно, че само 4 страни (Германия, Австро-Унгария, Турция и България) не могат да воюват срещу целия останал свят.
Патриотичен календар
30 януари 970 г. — Умира цар Петър І, управлявал България през Х век
30 януари 1856 г. — В Свищов е създадено първото българско читалище
1 февруари 1882 г. — Роден е българският художник Владимир Димитров — Майстора
1 февруари 1945 г. — Произнесени и изпълнени са смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд, сред които княз Кирил Преславски и бившите министър-председатели Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Петър Габровски
3 февруари 1921 г. — Българинът Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет, наречен „Бързолет“
5 февруари 1871 г. — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и до Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация
5 февруари 1889 г. — Княз Фердинанд І дава разрешение военното министерство да закупи за Българската армия първите картечници
