С особена радост и задоволство от изпълнен граждански и професионален дълг прочетох опита за опровержение на „Буров“ ЕООД под наслов „Всичко с „Розапал“
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн специалист по експериментална и клинична фармакология и терапия
е наред“ по повод моя критична статия, отпечатана във вестник „Десант“. Това дали всичко с „Розапал“ е наред е проблем на фирмата производител. Моят проблем беше и е най-сетне публично да се каже истината, че „царят е гол“, истината за шашмите, наречени „хранителни добавки“.
Писането на „Буров“ ЕООД, което постепенно ще анализирам и оборя, обаче започва с интересна фразеология: „Омраза, злоба и доста лъжи“ (от моя страна, разбира се), което пък образува характерен юридически казус, но това е друга тема. Затова последователно и накратко ще анализирам кое е лъжа и кое е истина.
Първа „лъжа“. Имам предвид т. нар. в писанието „печатна грешка“. Става дума за това, че фирмата е намалила съдържанието на активното вещество – розово масло, 10 пъти – от 70 на 7 мг в една капсула, поради покачване цената на маслото. Това записах на телефонен запис от разговора ми с г-жа Бурова. Още тогава изразих учудване как е възможно след намаляване количеството на активното вещество „Розапал“ да запазва своето приложение, пък и цена.
Освен от мен, фактът е установен още от ревизионната комисия, изпратена от д-р Николов от Българската асоциация по безопасност на храните, която е бракувала 340 опаковки „Розапал“, още повече, че на блистера им е обозначено 70 мг розово масло, а на опаковката и в листовката – 7 мг (!?). Та това е първата ми „лъжа“, стига клиентите да купуват не опаковка, а само блистери.
Но в същото време показанията за приложението на „Розапал“ си остават същите: „Действа благоприятно върху дейността на сърдечносъдовата система, стомашно-чревния тракт и перисталтиката“. По какъв механизъм се реализира всичко това не става ясно, тъй като говорим за хранителна добавка. Следователно механизмът е вероятно чрез корекция на мириса, вкуса и т. н. (!?). Сума сумарум получава се, че „лъжите“ ми вече стават две. Но държа да подчертая, че подобни „печатни грешки“ не биха си позволили даже и шаманите от племето лумбо-думбо.
Трета „лъжа“ се корени в използвания от мен израз, че „въпросната добавка“ („Розапал“) е точно копие на препарата „Розанол“. Последният бе предложен за производство на ДСО „Фармахим“ около 1970 г. от най-известния интернист д-р Л. Бабинов, но без необходимата фирмена документация със задължителните предварителни изследвания. Нейното създаване бе възложено на акад. Ат. Малеев и неговия екип, в състава на който аз лично извърших необходимите фармакологични, токсикологични и клинико-фармакологични изследвания.
На по-късен етап, в резултат на повече от 30-годишни изследвания, написах по темата две дисертации, една монография и около 30 научни статии и доклади на конгреси у нас и в чужбина. Ето защо мисля, че имам право на твърдения, които „Буров“ ЕООД нарича лъжи.
Ние прилагахме розовото масло под формата на капсули, които съдържаха 34,4 мг масло и се вземаха по две наведнъж. Техните капсули съдържат горе-долу същото количество – 70 мг. Стоп! Има обаче съществена разлика. Ние използвахме като помощно вещество безвредния парафин, а те – дизахарида лактоза, за която се знае, че предизвиква опасните т. нар. тънкочревни ензимопатии (лактозна непоносимост), което пък може да доведе до лактацидоза!
Четвърта „лъжа“. Това е моят израз: „Та „Розапал“ действа благоприятно върху дейността на сърдечносъдовата система, стомашночревния тракт и перисталтиката“. Според писанието обаче: „Никога не сме твърдели, че хранителната добавка лекува“. Вярно, не е използван глаголът „лекува“. Той обаче е заменен с „действа благоприятно върху дейността на...“, което представлява приложение на класическия метод „софистика“ - т. е., както е определен терминът в „Речник на чуждите думи“: „Словесно изхитряване, което води до заблуди“.
В крайна сметка всичко това е в нарушение на Директива 2004/24ЕС на Европейската комисия, която от април 2011 г. забранява употребата на билкови продукти и хранителни добавки, които не отговарят на международните изисквания за ефективност и безопастност на лекарствата. За жалост в България обаче директивата не се прилага и се работи само с т. нар. „Разрешителен режим“.
В писанието на фирма „Буров“ ЕООД има обаче две мои неточности, а не лъжи! Господин Пенчо Буров е работил като биотехнолог в отдела за органопрепарати на Научно-изследователския химикофармацевтичен институт на ДСО „Фармахим“ и фирмата е „Буров“ ЕООД, а не „Буров фарма“. В това не съм вложил нито „злоба“, нито „омраза“ и т. н. Не се познавам с г-н Буров, но като колега винаги съм уважавал и уважавам неговите професионализъм и постижения.
Все пак искам да изясня, че в съвременните енциклопедии и речници под „биотехнология“ се разбира „Съвкупност от способи и средства за обработване на вещества и продукти за фармацевтичната, вкусово-хранителната и други промишелности“. При това положение „фитохимията“ се явява метод за анализ и синтез, използван в биотехнологията, т. е. част от нея. Но, ако „Буров“ ЕООД смятат, че е необходимо, аз съм готов да се извиня за неточността.
Все пак мисля, че ще бъде интересно да научим кои са точно научните звания на г-н Буров – професор, както пише в листовката на „Розапал“, или ст. н. сътр. ІІ степен, както пише в изпратеното до вестника писание. Интересно е да знаем и коя е вярната дата, когато е създадена фирмата – 1990 г., както пише в писанието, или 1993 г., както пише в листовката. Впрочем не станаха ли много „печатни грешки“?
Що се касае до предложението да помагам със съвети и идеи, което приемам с благодарност, предлагам на „Буров“ ЕООД да прередактира показанията за „тонизиращо и позитивно действие“ на „Розапал“, поради вложеното вече 10 пъти по-малко количество розово масло, като се препоръча препаратът да се използва действително само като хранителна добавка, коригираща продукти от хранителната промишленост.
Би трябвало да се конкретизират и противопоказанията за употреба на добавката. Само така ще бъдат изпълнени задължителните регламенти на създадения от Световните търговска (СТО) и здравна (СЗО) организации „Кодекс алиментариус“, както и на параграф 1, точка 9 на Допълнителната разпоредба от Закона за храните.
Несправедливото обвинение към мен за „омраза, злоба и доста лъжи по адрес... и на други български производители“ естествено предполага получаването на още писания за допуснати „печатни грешки“. Затова апелирам към МЗ и Българската агенция по безопасност на храните най-сетне да наложат и у нас, като страна от ЕС, изпълнение на задължителните за всички европейски страни разпоредби на СЗО, СТО и една от Европейските комисии, според които: „контролът върху хранителните добавки да бъде задължително и подобен на този върху лекарствата“.
В момента у нас се прилага само т. нар. „Разрешителен режим“. Затова има и не малко „печатни грешки“.
