Времето отдавна е „изтъргувало” многоликия свят на наивното любопитство към шарени и лъскави стоки, простодушието, лукавството, дори и глъчката от онези, някогашните пазари,
Автор: Здравка Христова
които и най-възрастните от нас едва помнят. Днешните чаршии са скучни и еднообразни, пълни с вносни (от Турция, Македония, Италия, че и от Китай) плодове и зеленчуци. Родните производители са изтикани по кьошетата, но това е друга тема.
„Чаршия“ днес е музейно понятие. Преди век обаче не е било така. Открай време пазарите в старопрестолно Търново, например, са имали важна роля в делничния и празничен живот на местното население. Това е било място не само за задоволяване на определени икономически потребности, но и своеобразна форма за опознаване и сближаване на хората.
Шумни, пъстри, много често мръсни, търновските пазарища от Освобождението до 40-те години на ХХ век си останали сред най-посещаваните и привлекателни места за болярите и техните гости.
Както преди Руско-турската война (1877-1878 г.), така и в първите години след нея, прочутият Самоводски пазар бил център на търговията за цяла Северна България. Там търновци и хората от близките села продавали стоката си - родно производство или донесена от чужбина.
След съединението на Княжество България с Източна Румелия нараснало значението на Казанджийския пазар в града, който бил на стотина метра северозападно от Паметника на обесените в Априлското въстание поборници.
На него царяло особено оживление в така наречения “пазарен” петъчен ден. Тогава, според спомените на старостоличани, събрани от Историческия музей във Велико Търново, имало толкова много стока и хора, че разминаването било невъзможно, а самото пазаруване следвало установените от десетилетия ритуали. Стоката и продукцията бивали внимателно оглеждани, опипвани, а пазарлъкът бил задължителен.
В онези далечни времена добрият купувач се познавал по това, че умеел да отбива от цената. Възхищавали се и на продавача, който знаел как да си пласира стоката. Ако се вярва на най-стария пътеводител за старата столица от 1893 г., победители обаче във вечната война продавачи-купувачи почти винаги си оставали търговците: “Сегашните търновчане са такива хитри и изпечени търговци, щото евреин не може да се засели в града им. Колко щеше да е блажена България, ако търговците във всичките ни градове бяха като сегашните търновчане“, четем в пътеводителя.
Обедняването на хората през войните и в кризисните години след тях естествено се отразило и върху взаимоотношенията между продавачите и гражданите. За това свидетелстват публикуваните през 1925 г. спомени на известния общественик, писател, учител, археолог и музеен деец Моско Москов: “По лицата на търговките личи озверената жажда за пари. Борба, макар и мълчалива, се забелязва в очите на продавачките и купувачите, и животинска борба. Най-бедните питат, вдигат рамене, а търговките стоят твърдо на позицията си, изглеждат се една друга, а по лицата им личи озверената жажда за пари.”
В края на ХІХ и началото на ХХ в. общинската управа в Търново следяла за цените на хранителните продукти и никой търговец нямал право да ги увеличава самоволно.
През 1923 г. на рибното тържище доставката на тарама и далак хайвер значително закъсняла. ”Водните” вкусотии се предлагали единствено от двама търговци, за които търновци отдавна знаели, че са скъпчии.
За първи път преди повече от 80 години старостоличани станали свидетели на обявена продажна цена за 100 грама хайвер, а не както била обичайната дотогава практика за цена на килограм.
Несвикнали с този трик, болярите първоначално се нахвърлили на рибния деликатес, но когато разбрали уловката, били готови да линчуват продавачите, още повече, че последните искали за килограм хайвер 60 лева повече, отколкото търговците в съседните на Търново градове, разказва главният уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново Тодорка Недева.
В интерес на истината обаче, оставените през нощта на улицата срещу дюкяните качета с хамсия и съдове с тарама никога не изчезвали. Почти нямало случаи и на кражби по време на пазарните дни, “тъй като търновци по душа били честни, ама не по царски и болярски, а ей тъй, като хора”, цитира стари спомени от хрониките Тодорка Недева. С разрастването на Търново на запад след 1885 г. в района срещу пощата и Градската градина, където се разделял пътят за Габрово и Севлиево, се обособило и пазарището Марино поле. От ранна пролет до късна есен този район се нареждал сред най-оживените места в града.
Жители от околните села предлагали на старостоличани превъзходни дини, пъпеши, ябълки, сливи, грозде, круши, пипер, домати, краставици и какви ли още не вкусотии. Техните качества били оценени и от чужденците, посетили пазарището.
В пътните си бележки един от тях с възхищение съобщава: ”А такива сочни круши и грозде в Европа никъде не съм ял. Търновци са честити, че имат такива божествени плодове. В това може да се убеди всеки, който посети старата столица на България и нейните пребогати пазари...”. Предлаганата стока била не само разнообразна, качествена, но и евтина.
За това свидетелства дописка във вестник ”Янтра” от 15 септември 1935 г.: “А за изобилието на хранителните продукти и зеленчуците и тяхната евтиния да не говорим”, посочва музейната уредничка Тодорка Недева.
Дините и пъпешите били сред най-предпочитаните от старостоличани лакомства в летните жеги. В миналото дините обикновено се пазарели на парче (бройка). Заможните купували по цели каруци. В такива случаи пазарлъкът се правел за стойността на всеки 100 дини. В сметката се включвал и транспортът до дома на купувача.
В миналото продаването на солени, кисели и мариновани плодове и зеленчуци (краставици, зеле, гъби, ябълки, сливи, чушки, домати и др.) можело да става само в дървени и стъклени съдове.
За освежаването и измиването на суровите зеленчуци трябвало да се използва единствено чиста и прясна питейна вода, която да се пръска с помощта на лейки, или други чисти съдове, но не и с ръка, или... с метла.
През 1931 г. старостоличани купували някои стоки на следните цени: 1 кг говеждо месо - 22 лв., 1 кг свинско - 30 лв., 1 кг телешко - 22 лв., 1 кг агнешко - 34 л., дървен строителен материал – 1150 до 1850 лв. за кубик.
През същия период не били редки случаите, в които гражданите молели общинския съвет да поеме изхранването на впрегатния им работен добитък, тъй като те самите не били в състояние да си закупят от пазара фураж поради високата му цена, посочва Тодорка Недева.
През есента на пазара Марино поле в съседство на предлаганите плодове и зеленчуци търговци на кюмюр, дърва за огрев и строителни материали (греди, дъски) от Тозлука очаквали мющерии. А такива не липсвали, тъй като болярите държали на топлия домашен уют в мразовития сезон. За търновци било закон къщата да е пълна със зимнина и достатъчно горивни материали за отопление. А за да станел този закон факт, на помощ винаги “се притичвали” старите търновски пазари.
