Алцек е син на кавхан Кубрат и брат на кан Аспарух. Той също повежда отряд от прабългари, които търсят нови поселения.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Отправят се на югозапад и през 682 г. стигат до Панония, която тогава се владее от аварите.
Алцек се уговоря с техния канхан да служи във войската му с 1200 конници, но също така да му се даде земя за заселване на прабългарите. Като такава му е отредена малка част от най-южна Панония, която граничи с владенията на лангобардския крал Гримуалд.
В първите години договореностите се спазват. Прабългарите строго охраняват южната граница на аварския каганат, за което получават възнаграждение. В предоставената им земя те изграждат няколко селища, отглеждат коне и друг вид добитък. През 683 г. обаче плащанията престават, а освен това кавханът иска заселниците да му плащат данък.
За Алцек и сънародниците му това е обидно, защото те се смятат за свободен народ. Пратените през същата година служители на кавхана да съберат данъка са върнати, без да получат нищо, а освен това Алцек им казва да предадат на кавхана, че вече няма да служи с конницата си във войската му.
Аварският кавхан е разгневен от дързостта му и изпраща 8-хилядна войска, която да накаже размирника и неговото племе. Алцек е очаквал такъв ход. Той се свързва с крал Гримуалд и иска разрешение да се засели в неговите земи. Кралят е узнал, че прабългарите са смели и неустрашими воини, и ги приема. Но за да се увери лично в бойните им качества, казва на Алцек преди да напуснат сегашните си поселения, да даде битка на аварите, като му изпраща 3000 свои войници, които ще бъдат под негово командване.
Алцек изпраща жените, децата и старците, заедно със стадата добитък в Лангобардия. Когато аварите стигат до прабългарските поселища, виждат, че от комините на домовете излиза дим и затова се спускат към тях, за да ги ограбят и да вземат жителите в робство, както им е наредил кавханът. Всъщност домовете вече са изоставени, но са натъпкани с „черни камъни“, както тогава са наричали асфалта. И когато аварите отварят вратите, нахлува свеж въздух с кислород и камъните пламват. Всеки дом става пожарище и пламъците обхващат нашествениците.
В обзелата ги суматоха, те се втурват да търсят спасение на открито, но там се сблъскват с другите и техните дрехи сащо пламват. Тогава Алцек дава заповед да започне безпощадна сеч. Оцелелите 2500 авари са пленени и българинът ги предава на крал Гримуалд. Той награжава Алцек с меч, ризница и шлем със сребърно покритие. Дава му титлата барон и утроява земята, на която да се заселят прабългарите. Там те създават селищата Сепио, Бояно и Изерия.
В Средновековието феодалните владения в този край се наричат булгарии, а феодалите – булгаро. Като аристократ, Алцек е канен на всички приеми на краля и на един от тях се запознава с най-малката му дещеря Изуалда. Двамата започват често да се срещат и в края на 684 г. Алцек й се обяснява в любов. Тя му отговаря със същото чувство и той се осмелява да поиска ръката й от краля.
Величеството по принцип е съгласен, но има пречка – Алцек е езичник, което тогава е равносилно на варварин. Затова поставя условие – той да приеме християнската вяра. В името на любовта си Алцек се съгласява и е покръстен от миланския епископ. Така вече няма причина бракът да не се сключи.
През 685 г. Алцек и Изуалда се венчават в присъствието на всички благородници на кралството. Крал Гримуалд назначава зетя си за гасталдо (управител) на провинция Северна Калабрия, която е най-богатата в кралство Лангобардия. В нея се преселват и част от неговите съплеменици. За съжаление Алцек умира скоро след това в битка с арабите.
Това е установено при направените през 1987 г. разкопки край град Бояно, където е открит масов гроб на воини, а сред тях са и останките на Алцек. Той бил е погребан с коня си и цялото си въоръжение. Оставя обаче наследници – двама сина. През вековете прабългарското население се претопява, но и досега в Южна Италия има градове Българофон, Вулгароси, Челе ди Булгерия, планина Булгария и някои села със сродни наименования.
Макар и след векове, следите остават.
Интересна хипотеза дава в историята на Италия и България доцент-доктор на истор.науки Йордан Василев за кан Алцек брата на княз Исперих.Около 684 год.Алцековите българи живеят в Сев.Италия-Лангобардското кралство.Алцеко е женен за дъщерята на лангобардския крал през 685 год.Алцек се сражава с арабите,които нахлуват в Италия и този смел,способен войн-Алцеко с доста бойци българи загиват в битка...В Италия има доста българи от онези времена,които се смесват с женитби с италиянския народ.Градовете Българофон и Челе ди Булгерия и планината Булгария говорат,че доста българска кръв тече във вените на много италианци.
