Символ верую на военното ни разузнаване

Автор: Борис Цветанов

Тази седмица на почтената 91-годишна възраст на праведниците ни напусна генерал-полковник Васил Зикулов – най-дългогодишният началник на военното разузнаване, управлявал го в продължение на 23 години, и то в неговия най-драматичен период – до края на Студената война.

За него ще е достатъчно дори само едно изречение, казано на прощаване от кадровия военен разузнавач Димитър Димитров: „Това беше ръководителят, който нареди българското военно разузнаване непосредствено след първите три най-мощни разузнавателни централи в света –  ЦРУ, КГБ и МОСАД, с особен принос в добиването на изпреварваща информация срещу световния тероризъм и ислямския фундаментализъм".
Смъртта завари Васил Зикулов в момент на неистов популизъм на „Ксеркса срещу шепа спартанци", т. е. на патриоти от военното разузнаване в битката им срещу, по думите на самия генерал: „национално безотговорния, юридически безграмотния, несправедлив, противоконституционен закон за архивите, в който без никакви основания наред с носещи вина лица, се произнася присъда над десетки хиляди достойни българи”.

Байрактарите на унищожителите на българските тайни служби зарязаха невършещата работа анатема „доносник" и сега се надпреварват да обвиняват военното ни разунаване, че било придатък на чужда държава. Достойни депутати от Патриотичния фронт водят неравна битка, отвръщайки на удара с разобличаване на нелепостите чрез примери от сегашно време, в които наистина се служи на чужда държава. Защото военното ни разузнаване не е служило на СССР и това е искано дори от самия Сталин: „Съветски инструктори биха донесли повече вреда, отколкото полза".
Но да оставим кошмара на пещерните антикомунисти на мира и да видим какво казват в наше време новите братушки.

„Служебната сигурност на Великобритания, Канада, САЩ, Нова Зеландия е тясно свързана помежду си чрез редица тайни споразумения за сътрудничество. Широко се обменят похвати и методи на разузнаване" – отбелязва „Обзървър“ на 16 декември 1979 г.
Биографите на британското разузнаване Джонатан Блоч и Патрик Фицджералд пишат: „По-голяма част от операциите на М 6 (военното разузнаване, б. а.) се извършват съвместно с ЦРУ, което означава, че връзките с американците са от първостепенна важност за М 6 ".

Ще приключим с байрактарите на войствената некомпетентност и непочтеност с думи на Ричард Хелмс, шеф на ЦРУ в периода 1965-1972 г.: „Разузнавателните операции са ключов момент в политиката на една държава. И всички сили, които смятат, че разузнаването е неморално, трябва да са наясно, че историята доказа, че световни сили, възприели такава идея за поведение, не са просъществували дълго".

Това ни чака, след като некомпетентни политици, депутати като бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, носещ се като лебедова песен със самочувствието на властелин на политическия ни елит, и всякакви политолози са тръгнали на нов лов на вещици в похода си на принизяване на рицарите на честта до нивото на махленските клюкари. Под един знаменател днес се поставят Гинка Гранатова, за която писахме как преди 30 години накара да загубят задълго съня си сума ти шефове на НАТО, и националпредател като Ахмед Доган.

По силата на редица обстоятелства хората на военното разузнаване не можеха със своята работа зад граница да бъдат и доносници. За чест на военното контраразузнаване трябва да кажем същите думи, но и да добавим, че поради редица бюрократични недоразумения то дълго време е било под шапката на МВР.

За да стане ясно и на читателя, който не е длъжен да бъде кой знае колко вътре в тази особена материя, нека прибегнем към думи на Васил Зикулов, който знаеше повече от всички и го написа в книгата си „Военното разузнаване на България и Студената война": „Новият лов на вещици обслужва интереси вън от България, защото закони за достъп до архивите бяха приети във всички държави, бивши съюзници на СССР, което означава, че всичко това се ръководи от общ единен център. На света има само една организация, която може да сформира такъв център и да постигне нещата да изглеждат така, като че ли се осъществяват по поръчка на самите правителства и в отговор на искането на широката общественост. Тази организация е ЦРУ!"

Само благодарение на Васил Зикулов и цяла плеяда български военни разузнавачи не се повтори позорът, който се разигра, след като начело на цивилното ни разузнаване застана нищо неразбиращият от шпионаж генерал (?) Димо Гяуров. Той беше човекът, който заедно с бившия поет с китара, след това президент Петър Стоянов ходиха до Вашингтон и завръщайки се изрече историческата фраза: „България и ръководената от мен служба НРС нямат вече никакви тайни от САЩ и ЦРУ".
Ще отбележим само, че М 6 ревниво си крие определени тайни и върши откровен шпионаж срещу САЩ.

Сега да осветим още един въпрос, изтъкван като огромна грешка на прехода – унищожаването на досиетата, което щяло да ликвидира всичките тези четвъртвековни колизии. Оперативните архиви са опасно нещо. Пак ще дадем пример с Великобритания – там има засекретени документи на тайните служби още от ХVІІ век. Агентурните дела можеха да бъдат използвани не само за разкриване на истината, за която настояваха първо, още живите репресирани политици, но и за постигане на престъпни цели във вреда на държавата (каквото и се получи), служейки за политически шантаж, компромати и рекет. Във времето, в което почти бе постигнат консенсус между всички политически сили в парламента, гласуването бе отложено поради липса на време. На другия ден БСП застана на позиция, че това трябва да бъде извършено със закон.

И услужи най-вече на пълното с доносници СДС.
Генерал Васил Зикулов сам беше последният бастион на активната съпротива срещу нескопосания – както самият той казваше – антинационален закон, с който се подлагаха на дискриминация не само всички виновни и невинни служители на ДС, но десетки хиляди бойци на военното разузнаване, които винаги са изпълнявали задачи, свързани единствено със защитата на мира, териториалната цялост и отбраната на България.

Апетите на ЦРУ стават повече от ясни, ако отбележим, че наша военна агентура е била разположена не само в Анкара, Истанбул и Одрин, но още в Атина, Рим, Триест, Париж и Лондон. От специалисти съм чувал за наш военен разузнавач, работил като офицер в самия Шести американски флот. „Не ние предизвикахме Студената война – писа Васил Зикулов. – Тя ни бе наложена от САЩ, ръководейки се от имперски интереси. Нас ни застрашаваха и ние следяхме военните приготовления на евентуалния агресор."

Военните разузнавачи работеха не само за България, но и за страните, в които разузнаваха и това трябва да се знае, защото в цял свят разузнавачите сами са си държава. Някога Алън Дълес бе казал, че „разузнаването е мръсна работа, затова трябва да бъде поверено на джентълмени". Нашите разузнавачи не бяха рицари на плаща и кинжала, а джентълмени, рицари на честта. Мнозина дадоха и живота си, някои дори загиваха под чужди имена, погребани далече от родината си.

Накрая ще кажем на противниците ни с амбиции вселенски и възможности махленски: водещи западни историци вече написаха, че Втората световна война беше спечелена от разузнавачите, а Третата световна война не избухва главно заради приноса на военните разведчици.
Васил Зикулов сам написа и епитафията на достойния си живот, отдаден на военното разузнаване: „Отиваме си с неумиращата надежда, че историята още не е казала последната си дума. Отиваме си с увереността, че борбата за последователна демокрация и справедливост не е безсмислена и безперспективна".

В друго свое изявление той признава: „Животът ми беше тежък. Бях преследван и гонен като куче. Но живях интересно. Смея да кажа – и честно. Може би „вината“ на нашето поколение бе, че обичахме България”.


В категории: История , Горещи новини