Ние, българите, сме най-болната нация по една основна и много важна причина – защото сме немарливи относно консумацията на храна.
Автор: Надежда Станева споделя изпитани рецепти за лечение на различни болести
Една от целите на предаването „Нашата храна – нашето лекарство“ по национална телевизия СКАТ е да почнем постепенно да се ограмотяваме в това отношение и да се храним и живеем по-природосъобразно.
Билките също са храна, но с по-изявени лечебни свойства и без никакви вредни странични ефекти. Тук поместваме разказа на Надежда Станева от Долна Митрополия, Плевенска област, която успешно се е справила с пет болести.
Гангрена
Съпругът ми се разболя от диабет. Но в началото още той не знаеше, че трябва да спазва някои норми, касаещи специално нараняванията. Той много обичаше през лятото да ходи бос в къщи и из двора, като смяташе, че е безопасно да се нарани.
Така веднъж една вечер се оплака от болка в крака. Погледнах мястото и открих до малкото пръстче на крака му една рана, която миришеше лошо.
Беше вечерно време и не можех да направя каквото и да е друго, освен компреси със шведска горчивка. Това продължи през цялата нощ.
На следващия ден отиде на преглед при доктор. Той го изпрати на хирург и след 2-3 дни го оперираха. Слава на Господа, костта се оказа незасегната и не се наложи ампутация на пръста му.
Раната скоро зарасна, на мястото се беше образувала дебела кора, но продължаваше да чувства болки там, не смееше да се отпусне на крака си и ходеше с бастун.
След няколко месеца обаче раната прокърви и се наложи пак да почнем терапия. Почнах да лекувам крака му със смрадлика. Два пъти на ден правихме бани на крака му със силно концентрирана отвара от билката. Същевременно се обадих на Иван Бинин от Кюстендил и той след два дни ми изпрати листа от черен оман.
Още след първите рани тази коричка падна от раната, това, което течеше от нея, спря още първия ден.
Видя се вече добре и раната - беше с диаметър около 2 стотинки и дълбока половин сантиметър, но не беше стигнала до костта.
Процедурата за лечението е следната. Кракът се кисне в течността, докато тя изстине. После се изважда, но не се бърше, а стои така, докато изсъхне.
Когато това стане, с напоена добре с кислородна вода стерилна марля раната се почиства, като се обират от нея умрелите клетки. После с втора марля, отново напоена с кислородна вода, се дезинфекцира мястото.
След това вземах едно парче от листо от черен оман, намазвах го с мехлем от невен, който се купува от аптеката, и го слагах на раната. Поставях отгоре една суха марля и превързвах мястото.
Иван Бинин ми каза, че е слагал само мас, но аз реших, че ще е по-добре да ползвам за целта този мехлем, тъй като невенът също допринася за зарастване на раната.
Това правехме два пъти на ден в разстояние на двадесет и няколко дни. Когато започна мястото в раната да израства и дупчицата й да се запълва със здрава тъкан, започнахме да правим процедурата вече един път на ден. Пак киснене в смрадлика, почистване с кислородна вода и накрая листото черен оман с мехлема и превръзката.
В резултат раната зарасна, но пак се образува една коричка. За да се махне обаче и тя, дълго време продължах да мажа мястото с мехлема от невен. Общо цялото това лечение продължи около два месеца и сега вече, две години по-късно, няма нито кора, нито рана, нито следа от нея.
Настинки
Малкият ми внук е на десет години. Той е много добре гледано дете както по отношение на храната, така и за общото му физическо състояние и израстване.
Детето обаче беше все болно, просто нямаше вирус, който да не го засегне, нямаше бактерия, която да не го порази. Непрекъснато вземаше лекарства, все хремав, все изстинал. Още не свършил едните лекарства, изписват му вече други за друг курс на лечение. А и от толкова много лекарства, той вече нямаше никакъв апетит и това беше много тревожно.
Преди две години, когато внукът ми беше на 8 години, прочетох в книгата на Мария Требен, че чай от коприва увеличава апетита на децата. Това растение също така укрепва имунната система, пречиства кръвта и т.н.
Снаха ми се опасяваше, че детето няма да иска да пие чая, тъй като има по-необичаен аромат. Затова решихме да сложим стрита суха коприва в шарената сол, която той обичаше.
Същевременно майка му почна да му дава и чай от коприва, като го размесваше или с мента, или с някакво сокче, за да му мирише на хубаво. Впоследствие той свикна вече и да пие чист чая от коприва.
И така, този вълшебен чай – по една чаша сутрин, преди училище, възстанови имунната му система и през цялата зимата детето не боледува нито веднъж. Вече не го возеха до училището и не го прибираха вечер, не го увиваха с шал. Сам почна да си ходи, при това разгърден, разкопчан, играеше си известно време пред блока с един приятел и после се прибираше.
Вече две години минаха оттогава, детето е здраво, енергично, расте силно и щастливо.
Крампи на мускулите
В предаването на проф. Мермерски се препоръчваше при крампи да се държи метален предмет. Аз бях избрала една желязна ножица, която държах край мен и често я ползвах. Когато я хванех, това наистина ме успокояваше за момента, но то не лекува крампите.
Аз от десет години имах крампи на краката и като постоя през деня повечко, докато сготвя или свърша нещо друго, през нощта не можех да спя от болки.
Излекувах се по следния начин. Започнах преди две години да пия следния чай. В 1 л вода слагах 2 с.л. коприва, 1 с.л. полски хвощ, 1 с.л. великденче и 2-3 с.л. еньовче. Ври 2-3 мин., захлупва се, след 20-30 мин. се прецежда и се пие на глътки 3-4 пъти на ден преди ядене. Освен това всяка сутрин закусвах с еликсира на живота, който проф. Мермерски предложи в предаването си. Всички го знаят, но аз ще го повторя пак.
В 1 кофичка кисело мляко се, обезателно да пише на нея БДС, се слагат 1 с.л. мед, 2 с.л. сусамено семе, 2 с.л. ленено семе, 1 ч.л. пектин, 1 ч.л. канела и 2 с.л. овесени ядки. Това го изяждах до обяд.
След един месец с тази храна и с чая, който описах, резултатът беше налице – оттогава, вече две години, никакви крампи не са ме сполитали. Стояла съм по няколко часа на крак, но никога вече нямах през нощта онези болки отпреди.
