13 Февруари – денят на патлаците

Автор: Борис Цветанов

Въпреки че Вълко Червенков през ден-два набива от радиостанция „Христо Ботев" в квадратните глави на ръководството на партията и военната организация в България, че трябва да се „създават бойни народни дружини", разбирай терористични клетки, всичко стига до сеновалите или до обгаряне на 300 кожухчета, предназначени да облекат германската армия на Източния фронт.

Но денят на патлаците идва. На 8 февруари подпалвачката на сено и кожухчета Виолета Якова вади патлака да застреля провокатора Кутуза, но изстрел няма. Втори опит - нищо и половина. Добре, че до нея бил Станьо Василев, другият терорист, та и той вдига патлака и изпразва пълнителя в главата на предателя.

Така става ясно, че терористите от „народните дружини" на Славчо Радомирски нямат не само физическа подготовка, но и психологическа. Нямат и оръжие. В спомените си новият Дракула – Лев Главинчев, пише: „Ръководството на партията и бойните групи бяха в невъзможност да въоръжат и снабдят, както и да издържат с материални средства групите".

Явно по волята на кукловодите – наникъде! За тях е важно да бъде отстранен евентуалният бъдещ народен водач. Само това.
И за да е докрай отчайваща картинката, ще добавим, че пак според спомените на Лев Главинчев, липсвали дори укриватели, и че се случвало на вечер да имат три-четири отказа от верните на партията хора да отварят вратите, та се налагало да нахалстват (ЦДА стр. 436).

Самият Славчо Радомирски е напълно непригоден за тая работа, както и хората, които е подбрал. Здравка Кямилева, член на бойна група, откровеничи след Девети септември: „Никога в живота си не бях виждала пистолет" и описва как, за да го зареди и приготви  „се налагаше да ползвам всичките си сили, при това неуспешно..."
И така: честта да убият този „гад" генерал Луков се пада на Иван Буруджиев и Виолета Якова.

Буруджиев е на седмото небе от оказаното му доверие. Веднага съчинява смразяващ кръвта екшън: ще се качи заедно с генерала в асансьора, който той често ползва, и там ще го наръга с ножа. Дори Славчо Радомирски вижда, че това е глупост. И дава патлаците.
Вечерта на 13 февруари двамата проследяват генерала, който се движи без охрана до дома си на ул. „Артилерийска". Той влиза в двора. Буруджиев след него.

Вестник „Слово": „В момента, когато отваря вратата и запалва осветлението, към него прибегнало едно лице". Виолета охранява отвън. Чува два изстрела. Иван обаче не излиза. Тя вади патлака и тича. Чува детски писък. Хич не я интересува. После ще каже на шефа си: „Видях, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Иван стрелял неточно и улучил генерала в рамото". Той произвел два изстрела – от метър. Улучва рамото на жертвата си, вторият – съвсем сватбарски – уцелва вратата.

В същото време деветгодишната дъщеричка на харизматичния герой от войните е изтичала да посрещне баща си. Видяла е не само убиец. За да се маскира, Иван си е сложил шофьорски очила. Така вероятно е изглеждал за детето чудовище. Генералът обаче го хваща за гърлото и терористът вече е взел-дал. Връхлита Виолета. От метър цели гърба на генерала и стреля, после ще се хвали, че улучила сърцето. Така е, но ръката й трябва да е треперела повече от тая на Буруджиев, защото вторият изстрел също улучва вратата... Явно първият случайно е улучил сърцето. Двамата терористи бягат.

Че е било така, стига до извода и един сериозен изследовател – споменатият писател, бивш военен, разбиращ от оръжие и стрелба, Андрея Илиев: „Ръцете на младите необстреляли люде треперели, страхът изпълвал краката им с олово". Че и двамата ги е гонел голям страх, говори и фактът, че Буруджиев не е имал сили и да побегне, та предлага на Виолета да се укрият в някой вход, където преследвачите ще ги подминат...
Толкова в деня на патлаците. Легендарната мемоаристка Митка Гръбчева ще пише, че когато видяла Виолета, тя се носела на крилете на радостта.

Да застреляш бащата пред очите на деветгодишната му дъщеричка е повече от падение – това не са си го позволявали дори изпечени наемни убийци, но пък Гръбчева не пропуска да се присмее на момиченцето, че изпитало „животински страх"... А един известен руски писател бе писал роман със заглавие „Войната не е с женско лице".
И за да не останеш, читателю, с впечатление, че това е изключение, страха де, ще споменем думи на самите участници в бойни групи. Славчо Радомирски: „Кольо Драганов каза, че онова еврейче е страхливо..." – става дума за Менахем Папо. И пак Славчо Радомирски казва: „Каралола трябваше да ликвидира Пантев, но се уплаши..."И т.н.

В наше време дъщерята на пишман убиеца Буруджиев, някоя си Буруджиева, политоложка или нещо такова неопределено, наляво и надясно хвали подвига на баща си и не пропуска да подчертае, че бил генерал. И че Луков, за който пропуска, че е генерал, бил гад, страхливец, убиец, хитлерист... Без коментар!

Имаме по-важна задача. Да видим кои са кукловодите, защото се разбрахме, че тия трепачи са просто кукли на конци. Някой, представил се за пратеник от Москва, е наредил акциите. Неслучайно след убийствата на Луков, полковник Пантев и Сотир Янев тази дейност е прекратена.
Според Андрея Илиев, кукловодът е руското разузнаване. Софийските улични екшъни били свършили добра работа по отклоняване вниманието от просъветските сили.
Може и да е така.

Но е възможно и друго. Всичко странно съвпада с времето, в което има една директива на Чърчил от 25 ноември за изграждане на един общ фронт на Балканите с помощта на Турция. „Балканите – отбелязва Чърчил, нещо, което е много вярно – са най-неустойчивата и беззащитна зона в нацистката империя“.
На 14 януари в Казабланка Чърчил и Рузвелт решават да се вземат всички мерки Турция да обяви война на България и Германия и 24 турски дивизии тутакси са дислоцирани в Източна Тракия. България в най-добрия случай можеше да изпрати там 15 дивизии.

Все в това време е наредено на Форин офис и Бюрото за специални операции в Кайро да разработят план за овладяване на партизанското движение в България.
От архивите са извадени докладите на военното аташе, опитния разузнавач от висока класа полковник Александър Рос за военните маневри от 1937 г., както и всичко за модерния генерал, сравняван от специалистите във военното министерство като нов Владимир Вазов – кошмара на англичаните от Първата световна война.

Ако е имало личност, която да обърка плановете на Чърчил за истински втори фронт на Балканите, се очертава като такъв генерал Луков. Вероятно в Лондон са стигнали до извода, че вместо да изпишат вежди, вместо втори фронт, ще се повтори „край Босфора шум се вдига".

Широкомащабната акция за насаждане на слухове за генерал Луков (за нея ще разкажем в следващия брой) напълно съвпада с почерка на неизброимите дезинформационни операции на „Сикрет сървис“ от всички времена. За такава вероятност пише и Филов, като отбелязва, че го казал царят. И човекът от Москва, разпоредил „денят на патлаците", е напълно възможно да е бил човек на Лондон.

И от тук насетне всичко ще бъде като в мъгла. Нещо обикновено за този град и тази държава, за която няма вечни приятели, а само вечни интереси. Прочее, ако помниш, читателю, неосъщественият писател и разузнавач Борис Недялков бе написал книга, която не бе издадена, а тя носеше заглавието „Мъгла над Лондон".


В категории: История , Горещи новини