Нека запазим името Станимака за историята

Автор: Никола Филипов niklfilipov@yahoo.co.uk

Родствениците ми са се разпилели и онези, останали в Гърция, са вече по-гърци от старите гърци. А тези, заселили се в измислената от Комунистическия интернационал Република Македония, са патриотари, които не признават да имат нещо общо с „българите-татари“.

Братовчедите ми, дето са в южната ни съседка, не разрешават да употребявам българските имена Пазар, Воден и Солун, а само сегашните гръцки Яница, Едеса и Тхесалоники. Сума ти народ гърците са арестували, изтезавали и осъдили само задето употребили старото негръцко име на селището си! Няма там Солунски панаир, Воденски водопад или Пазарски казарми. Над осемстотин български и турски имена са заменили гърците след окупирането на тези територии през 1913 г. и строго се следи за употребата им. Родствениците ми се страхуват, че ако чуят съседите им как пред тях или с мълчаливо тяхно съгласие употребявам българските имена на тези населени места, щели да ги регистрират в „черните списъци“ в полицията (?!).

А като напише човек в интернет „Станимака“, излизат десетки страници. И то не на гръцки, а на български страници. Като например фейсбук групите „Станимашка фотографчийница“ и „Станимашка софраджийница“, в които се публикуват снимки от Асеновград. Или пък конкурсите за съвременни „станимашко вино“ и „станимашки сармички“. Ами като толкова е модерно напоследък всичко, що е асеновградско, да го наричаме станимашко, то нека върнем на града гръцкото му име Станимака!

Нека се признаем за гърци – съседите ще ни похвалят, а и наследниците на останалите тук гръкомани – лангеря, ще ни потупат доволни по рамото. Ако ставаше въпрос само за периода до 1934 г., когато е последното и окончателно преименуване от Станимака на Асеновград, бих го приел. Но днес да ми се кипрят разни сайтове „Станимака“, ресторанти „Станимака“, хотели „Станимака“, оркестър „Станимака“, танцов състав „Станимака“, ансамбъл „Станимака“, пазар „Станимака“, земеделска кооперация „Станимака“, купа „Станимака“, награда „Станимака“, мезе „Станимака“, специалитет „Станимака“ и още какво ли не! Ако погледнем пък заглавията във вестниците, направо ще се втрещим – в последните години името Асеновград постепенно и трайно се измества от гръцкото Станимака!

Повече от три десетилетия се е водила борбата за налагането на името Асеновград, което сега с лека ръка го загърбваме. И не само името. Великогръцката идея използва нихилизма на българите и постепенно настъпва и настъпва. Неведнъж съм разговарял и спорил с местни интелектуалци по тези въпроси. Сякаш българското патриотично чувство е по-силно при преселниците и техните потомци, отколкото у потомците на местното българско население.

След неуспялото Илинденско въстание Гърция предприема курс към геноцид на българското население в Македония и завладяването й. Под лозунга „Българин да не остане!, няколко хиляди кръвожадни гръцки емисари, наричани андарти, клеветят и избиват учители и свещеници българи и ги заменят с гръцки такива. Въпреки варварските им методи (избождане на очите е сравнително безобиден метод), в Гърция окачествяват това като патриотично движение, като борба за освобождението на Македония, а участниците злодеи са увековечени с паметници, с литературни очерци, повести и романи.

Мой приятел от детските години пък, също потомък на преселници като мен, преподава история в университета. Не знам как я преподава и има ли значение за българските власти твърдението му, че и съвременните „македонци нямат нищо общо с българите“.
Докога с този нихилизъм?! Докога гръкоманщината и македонствуването ще шестват из беззащитна България? Плаща ли им някой на тези хора и ако им плащат чужди агенти, защо ги държим и на българската трапеза?

Нека Асеновград най-накрая си остане само Асеновград и се успокоят душите на плеядата борци от края на ХІХ и началото на ХХ век, отдали живота си на това дело!
Не става въпрос да забраняваме споменаването на името Станимака, както правят в Гърция с българските топоними. Но нека използваме това име само и единствено когато става въпрос за периода отпреди 1934 г. или дори за периода преди 1900 г., когато е първото му преименуване така, направено в чест на великия български владетел цар Иван Асен ІІ.

В категории: История , Горещи новини