Левски и поп Минчо са автори на бунтовнически марш

Автор: Димитър Делийски

В навечерието на 142-годишнината от обесването на най-свидния син на майка България – Васил Левски, „Десант“ разкрива една неизвестна подробност от личността и делото на Апостола на свободата.

На две различни страници от тефтерчето на Левски е записана една бунтовна песен, чийто текст се намира и в книгата „Видрица” на съратника му поп Минчо Кънчев от село Арабаджиево (дн. Коларово) близо до Стара Загора. В нея текстът е цял и събран на едно място. Въпреки десетилетните издирвания на изследователите на Левски, тази песен не се намери на друго място по сборници и песнопойки. Така въпросът за нейното авторство се сведе до двама души: Левски или поп Минчо Кънчев?

Преди „Видрица” да стане известна на широката публика, проф. Стефан Каракостов изказа мнение  през 1973 г., че първата част от тази песен е съчинена от Левски, когато бил знаменосец на Панайот Хитов. За втората част допуска да я е чул от други лица. Каракостов се основава на това, че Левски тогава съчинил автобиографията си в стихове, но не отговаря на въпроса защо Левски разделя песента на две части във времето?

Отговорът се крие във „Видрицата” на поп Минчо, където има много песни и стихотворения, съчинени от самия него. Между тях е дадена и песента от тефтерчето на Левски. Поп Минчо е посочил, че при пеене всеки стих се повтаря. Като изхождаме от мелоритмиката и това повторение, виждаме, че песента се е пяла като марш в 2/4 такт. Нещо повече: поп Минчо пише, че я е пял в строй, когато отивал на заточение:

„Наредиха ни двама по двама. Ний с поп Еня бяхме турени най-отпреж. Бинбашията Хюсеин извади сабята си, даде команда и тръгна, та забраха и нази след него. Аз запях тази песен: „Се за тебе мисля, мамо,/ как се готвя аз за бой./ Пред вразите рамо с рамо/ в кърви да се облея./ Искам, мамо, да те видя/ и вси драги у дома./ Но знамето не ме остава,/ докат си служба не свърша./ Сбогом, мамо, кой знай дали/ щеш ме видя вече жив./ Но, драга, не щеш ме забрави,/ мамо, не щеш ме забрави,/ ако падна аз убит“.

Поп Минчо завършва с възклицанието „Кажете на издадниците ни, че знаем делата им!”, което го има и в тефтерчето на Левски, но включено в текста на песента. Може да е имало още куплети в ръкописа на „Видрица”, но издателите ù предупреждават читателя, че не всички песни и стихотворения, някои от които са много дълги, са дадени в пълния им текст.

Текстът на поп Минчо и текстът на Левски се покриват почти напълно. Поп Минчо е написал своя текст в Диарбекир година и половина след обесването на Левски. Записал го е по памет, без да разполага с никакви книги и записки, затова можем да приемем, че е съавтор на тази песен, защото я помни наизуст и е сътворил и други песни в книгата си, а Левски си я записва и то на два пъти, защо? Защото са и две срещите му с поп Минчо. Това обяснява и разликата във времето на записването на двете половини от текста на Левски.

Първата среща на двамата е при създаването на революционния комитет в Стара Загора, което завършва с „гощавка, веселба, народни песни”. Вероятно тогава Левски е записал първата част от песента, защото отдолу с почерка на поп Минчо и с мастило е добавено допълнително продължението „Съ богомъ, мила, кой знай дали и пр.”, а преди и след това Левски е писал „збогомъ”. „Съ богомъ” издава образован поп, който добре знае етимологията и падежната форма на думата.

Втората среща между двамата, според тефтерчето на Левски, се е състояа на 9-10 май 1872 г. На него трябва да се вярва, защото е документ, който се потвърждава после и от „Видрица”. Поп Минчо взима Левски от Стара Загора и го води в своето село Арабаджиево. Вероятно дотогава Апостолът на свободата е забравил цялата песен и е дописал останалия текст в тефтерчето си, като между двата записа вече има доста други бележки. „Сутрената Левски пя в черковата – пише поп Минчо. – И които го не знаеха, думаха: „Отгде й този даскал, много хубаво пей? Не сме чули такъв певец друг път в черква”.

Във „Видрица” поп Минчо е записал  с гръцки ноти богородичния химн „Достойно ест”, който Левски пеел в черквите на „оглашените” българи. Това показва, че поп Минчо е разбирал и от нотиране на песни и така можем да го свържем със съчиняването и на мелодията на марша. Вижда се, че той е колективно дело на Левски и поп Минчо и е създаден за кратко време.

От Арабаджиево Левски заминава през Чирпан за Пловдив, придружен от хора на комитета и старозагорския дякон Викентий. Това пътуване е отбелязано в тефтерчето му веднага след текста на марша, а във „Видрица” е записан докладът на дякон Викентий за срещата им с Найден Геров и с Пловдивския революционен комитет, чиито членове по ирония на съдбата после стават другари на поп Минчо в заточението му.

След като записва песента в тефтерчето си, Левски я разпространява в България и Румъния. Отзвуците за нея идват от хора, които са имали лични срещи с него. Никола Обретенов отбелязва, че е пял този марш при същите обстоятелства като поп Минчо – когато отивал на заточение с другарите си: „Стигнахме до старата гара (в Русе). Локомотивът изсвири и ний за сбогом запяхме бунтовническата песен: „Сбогом, мамо, кой знай дали/ щеш ме видиш вече жив”.
Обретенов дава текста, точно както е в тефтерчето на Левски, което показва, че го е научил от него.

За същата песен пише и Ботевият четник Никола Кючуков, включил се в четата от Браила: „Дружината ни наближи, като пееше. Потеглихме пак напред в авангард, като аз пръв, а след мен и другите запяха: „Все за тебе мисля, мамо, от как се готвим ний за бой”.
Така с марша на Левски и поп Минчо Кънчев нашите борци за освобождение от турското робство са отивали на заточение и смъртен бой с вярата на двамата в божията помощ:              „Но вишний  ще ни защищава,/ както прави всегда Той”.
Дали пък някой някъде не знае мелодията на този марш?  


Българите от цялата страна вече се готвят да отбележат с най-различни инициативи 142-та годишнина от обесването на Васил Левски.
Изложба на рисунки и книги за Дякона, презентация за живота му, рецитал и драматизация на класически произведения са подготвили от Клуб „Млади възрожденци“ към СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ във видинското Ново село. Най-голямата мечта на младите възрожденци е да посетят през летните месеци родното място на своя патрон. Иначе задачите на тяхната организация са многообхватни и целят да възродят и формират у подрастващите изконни български добродетели като  почит към миналото, помощ на възрастните, грижа за околната среда, трезвеност и любов към спорта и туризма.

Състезание под надслов „Лъвски скок“ пък ще проведат на 17 февруари кърджалийските гимназисти. В рамките на честванията във Военния клуб в Кърджали вече бе осъществена надпревара по дарс между началните ученици. А за учещите в прогимназиалния курс има обявен конкурс за рисунка на тема „Левски в детските очи“
Кои са думите, описващи Апостола? Какви чувства и емоции предизвикват днес личността и делото му? Това предизвикателство отправи по повод годишнина от обесването Националният военноисторически музей (НВИМ) в София. Целта на инициативата е да събере най-популярните думи, с които днешните съвременници изразяват отношението си към големия наш герой.

С многобройните предложения, изпратени до НВИМ до края на януари т. г., ще бъде изготвено специално пано, което ще припомни и пренесе през времето не само заветите на една от най-ярките и светли личности в нашата история, но и тяхната днешна трактовка и осмисляне. То ще бъде представено на 19 февруари 2015 г., като в този ден всеки посетител ще може да добави върху него своите думи за Апостола. Събраните досега слова свързват личността му с „всеотдайност, любов, свобода, вяра, възхищение и благодарност“. Мнозина заявяват, че чувстват Левски като близък човек, като брат. „Силата на духа му ще се слее с вечността“ – категорични са  включилите се в инициативата.


В категории: История , Горещи новини