Много от жителите на Гурково са готови да предоставят безвъзмездно къщите си на бягащите от войната в Украйна наши сънародници
Автор: Пламен Николов
Родолюбците от китното добруджанско село Гурково дават по един вълнуващ начин доказателство за прословутото българско гостоприемство. Тези дни те разпространиха прочувствено обръщение към сънародниците ни, живеещи в районите на Украйна, където се водят военни действия. С него добруджанци предлагат помощта си на нашите братя, изправени пред ужасите на войната, изразявайки готовността си да приемат в домовете си сънародници, които пожелаят да се потърсят убежище в родината на дедите си.
Идеята е възникнала спонтанно преди около седмица. Първоначално двама жители на селото са заявили пред кмета на Гурково Тодор Георгиев готовност да приемат в домовете си по едно семейство. В населеното място има и празни къщи, които са напълно годни за обитаване и също могат да подслонят български семейства от застрашените райони.
„На този етап говорим за 4-5 къщи, в които можем да предложим гостоприемството си за нашите братя и сестри“, уточнява гурковският кмет, като добавя, че тези дни ще организира общоселско събрание, на което ще запознае местните жители с текста на обръщението. Тодор Георгиев е убеден, че и други негови съселяни ще се включат в благородната инициатива.
„Българите в Украйна са съхранили родовата памет и традициите на дедите си и отстояват българщината, затова сме длъжни да подадем ръка на братята си в този тежък за тях момент“, заявява той.
„Изразяваме загриженост към тежките проблеми, застигнали ви в районите, където се водят военни действия. С трепет следим новините, идващи от българските села и градове в Украйна. Няма човек в нашето село, който да не е съпричастен към съдбата ви.
Наш дълг е да помогнем на сънародниците си, които в условията на война и хуманитарна криза, са принудени ежедневно да се борят за оцеляването си. Не само нашите сърца, но и домовете ни са отворени за вас“, се казва в обръщението на гурковци към украинските българи.
Гурково се намира на 10 км. от Балчик, благоустроено е, с добра инфраструктура, и може да предложи на сънародниците ни, които се заселят в него, спокоен живот. В населеното място има медицински пункт с постоянно присъствие на лекар и зъболекар, детска градина, читалище с богата библиотека, поща, хранителни магазини, църква, стадион, спортна зала, интернет и всякакви други съвременни удобства. А землището му е изцяло от благословен плодороден чернозем.
Но най-важното е, че се намират много хора, собственици на къщи в селото, които изразяват готовност да предоставят имотите си безвъзмездно на българи, търсещи спасение в изконната си родина от войната в Украйна. Сградите са напълно пригодни за обитаване – разполагат с електричество, водоснабдяване и предлагат добри битови условия.
Обръщението на хората от добруджанското село е адресирано до председателите на българските дружества „Балкани” (Мелитопол), „Събор” (Приморск), „Родолюбие” (Бердянск), Ботевското дружество в Приазовский район, Запорожка област, както и до всички наши сънародници, застрашени от водещата се в Украйна гражданска война.
Тодор Георгиев е запознал с идеята кмета на Община Балчик Николай Ангелов, който, от своя страна, е заявил твърдата подкрепа и готовност на общинската администрация да окаже пълно съдействие за настаняването и устройването на сънародниците ни от Украйна.
От живеещи в чужбина добруджанци, разполагащи с къщи и в други села на Добричка област, научихме, че те също са готови да приемат в домовете си украински българи. Със сигурност ще се намерят още много родолюбци, които биха подали ръка на нуждаещите се от помощ наши сънародници. Нека покажем на българите в Украйна, че не са сами и не са забравени, призовават жителите на Гурково.
Ирония на съдбата
Първите родове, основали селото, са бежанци от Ямболско, Елховско и Еленско, участвали във въстанието по време на Руско-турската война (1828-1829 г.). Вярвайки, че най-сетне Дядо Иван идва да ги освободи, българи от Странджанско-Сакарският край и Сливенско въстават и отхвърлят турската власт в Източна Тракия. След като ген. Дибич Забалкански стига до Одрин и войските му се връщат обратно в Русия, бунтовниците тръгват след тях, за да избягат от турско преследване.
Стигайки до пределите на Руската империя обаче, те разбират, че руският царизъм и самодържавие не се различават особено от султанската власт. Недоволни от политическите и природните условия, които заварват в Бесарабия, част от българите решават да се върнат в България. Стигайки до Северна Добруджа, преселниците научават, че търсят работници в чифлика на Скендербег – турски конен офицер, получил от султана след падането на България под османско иго като лично владение част от мирийските земи на Южна Добруджа.
Така те се заселват в този тогава затънтен край на Османската империя. Първоначално селото се казва Гяуркуюсу – в превод „скривалище“, „бърлога на неверниците“. След Освобождението на България през 1878 г. е кръстено Генерал Гурково, а от 1900 г. името му вече е Гурково.
По-късно, след освобождението на Южна Добруджа, отстъпена на румънците в резултат на Междусъюзническата война, в селото пристигат 24 български семейства, бежанци от румънски севернодобруджански населени места.
