Заплащането на млекарите ставало на седмица или на месец – според уговорката
Автор: Здравка Христова
Няма град, в който в края на пазара, в някоя от страничните алеи да не стои по някоя възрастна, сбръчкана женица с няколко пластмасови бутилки прясно мляко или с бурканчета домашно подквасено кисело мляко. Незаконно е, категорични са санитарните власти. Но е истинско, противят се домакините, на които редовно се случва да забравят в хладилника наченато кисело мляко и то да си е същото, въпреки че е престояло там близо месец. Затова и тези нерегламентирани „търговци“ отдавна си имат редовна клиентела и стоката им свършва за броени минути.
Някога киселото мляко се продаваше с тънък слой вода отгоре. Днес млякото стои твърдо в кофичката като гипсова отливка и не пуска капчица суроватка. Според санитарните власти всичко му е наред, но потребителите масово не вярват, че е истинско.
В публикациите си агроизданията ни припомнят историята как през XVI век френският крал Франсоа бил излекуван с... овче кисело мляко.
Не е изненадващо, че чак до средата на XX век във Франция, както и в други западноевропейски страни, киселото мляко се продавало само в аптеките, и то в малки дози, като лекарство за стомашни проблеми.
За съжаление обаче националната ни гордост е напът да си остане в историята. Добре че ги има ентусиастите, които ежегодно организират в Разград панаир на киселото мляко и национален празник на млечните продукти в Трън.
Едва ли има съмнение, че полезният млечен продукт е сред най-любимите и често употребявани храни от българите. Дори в беднотията си имаме сентенция: „Осигурих хляба и млякото за днес”. А хората от третата възраст пресмятат мизерните левчета, с които политиците благоволяват да им вдигнат пенсиите, най-вече в кисело мляко.
Не е легенда, че едно време предците ни са били по-здрави благодарение именно на него. Та нали руският нобелист Иля Мечников установява в началото на ХХ век, че единствената храна, която може да ограничи развитието на причиняващите отравяне на организма гнилостни бактерии в дебелите черва, е българското кисело мляко. Затова и по онова време България е била известна като страната с най-голям брой столетници, при това можещи да се похвалят с отлично здраве.
Спомените на именития търновски зъболекар д-р Сава Русев (1911-1990) са запазили описания на това как през 20-40-те години на миналия век в Търново се е купувало кисело мляко. Това било истински ритуал. Старопрестолният град се снабдявал с продукта от околните села Шемшево, Леденик и Беляковец.
„Сутрин, още в тъмно, по улиците се чуваха гласовете на млекарките: „Хъ, мляко, хъ!” В добре калайдисани бакъри или ламаринени гюмове носеха мляко по домовете из целия град. Много от тях имаха къщи, на които носеха постоянно.
Заплащането ставаше на седмица или на месец – според уговорката. Млякото беше различно – овче, краве, козе, биволско, и всяко имаше различна цена. Киселото се приготвяше най-често от овче или биволско мляко. То бе толкова гъсто, че както разказваше бай Леон Филипов, баща му го купувал в носната си кърпа и го носел с нея до вкъщи.
Всеки се стремеше да продава по-качествено мляко, защото купувачът преди това го опитваше. Квасеното не трябваше да е много кисело, но пък безадължително да е с дебел каймак.
Селянката носеше по една супена лъжица за сипване и опитване и ламаринена мярка от половин килограм. Повечето от продавачките носеха млякото с кобилици. Когато ги питаха какво им е млякото, отговаряха: „Отпред прясно, отзад кисело”, което караше зевзеците да се задяват, без да купуват”, пише в книгата си „Спомени и анекдоти за търновци” д-р Сава Русев. Интересният и любопитен начин за пазаруване обаче се разминавал с всички хигиенни норми (на практика също както и днес), ето защо през 1936 г. с цел спазване на санитарните изисквания, забранили със закон откритата продажба на мляко. Това предизвикало огромно недоволство сред търновци. Към тяхното възмущение се присъединили и местните журналисти.
В пресата се появили гневни статии в защита на уличната продажба. „Ние сме свикнали да ходим на пазара и от производителя да си купуваме което ни трябва. Лишиха пазара от сирене, от други продукти, сега и от квасено мляко. Права бе една селянка, която ни каза: „Отсега нататък само лопуш ще ядете, защото той не е забранен!” Въпросът за квасеното мляко е обществен и ние знаем, че и кметът, и околийският управител, и ред дружества, и цялото гражданство са направили постъпки да се завърне старият закон и ред, пазен от векове, за продажбата на квасено мляко в града” – пишело по страниците на някогашните търновски газети.
Протестът на старостоличани срещу „кощунственото” посегателство върху разносната търговия на най-българската храна бил толкова силен, че още същата година „вредният” закон бил отменен.
Великотърновецът Благомир Дончев си спомня, че до началото на 70-те години в неговата махала, която днес е в центъра на старопрестолния град, сутрин с двуколката с магарето си минавал един стар млекар и продавал насипно кисело и наливно прясно мляко.
„Вземаше го от „Сердика” – един-два гюма прясно и три-четири тави с кисело мляко, и каквото не бе продал пътьом по „Мармарлийска” и из махалата, стоварваше го в дюкянчето си на мястото на днешния портал към двора на основно училище „Св. Патриарх Евтимий”. Като го разпродадеше, към 7-8 часа връзваше магаренцето и миеше гюмовете и тавите на чешмата на ъгъла пред блока ни.
Това идилично Търново отдавна е останало в историята... А млякото тогава си беше истинско”, съжалява за отминалото време търновчанинът.
