Таньо Стоянов Куртев е един от героите, дали живота си за свободата на България.
Автор: Ангел Николов
По време на Априлското въстание през 1876 г. той преминава със своята чета от 28 души през Лудогорския край.
В продължение на 24 часа четниците, тръгнали от село Пожарево край река Дунав, прекарват край Исперих в очакване и други да се присъединят към тях. След това четата е разбита край Керчан баир.
Признателните исперихчани са поставили паметна плоча до градския стадион, на която пише: „На 18 май 1876 г. близо до Трите кладенеца бивакува 24 часа четата на Таньо войвода в очакване на въстаници от околните села“.
Четниците обаче са разочаровани – въстаниците са заминали за Горна Оряховица и няма кой да се присъедини към тях.
Вечерта още не е дошла. Някъде от края на Кеманлар се чува как свири кавал, който извива тъжна мелодия. Свири кавалът и неговите начупени, сякаш разкъсани звуци будят нещо далечно и тъмно – някакъв зов за праводина, тревожен като подземно звучене.
Чия ли мъка носи той, каква ли горест изплаква под прииждащия здрач? А аз си мисля за онзи белег от камъка, който нарани детското ми коляно. Припомням си и за майка ми, която изтриваше сълзите ми. Не си ли ти, Родино, като моята майка?! Обичта и болката – не са ли те два извора бездънни?!
От тях започва родината. За нея тръгнахме да се борим. Знаем, че ни очакват много трудности, препятствия, смъртни опасности... Убедени сме, че си струват усилията, страданията, мъките, които не могат да се опишат...
Ние не сме герои. Обикновени хора сме, тръгнали на кървава сватба. Тръгнахме с любов към България. Предизвикахме бунт и недоволство срещу османското управление. Очакваме да пламне буен огън и да обхване всички, че да се борим за свобода и права. Ще ни трябва много твърдост да се бием срещу безпощадните остриета на ятаганите. Видях един свещеник да държи кръста до пищова. Други ми казаха, че даскалът държал книгата до сабята, а орачът – ралото до пушката.
Българийо, ти трябва да заслужиш свободата си! Ще умрем с името ти на уста. Болката ни изгаря. Жестоките поробители нямат милост и ние сме длъжни да защитаваме живота си, нашите човешки права и религия. Нашата кръв ще спаси България.
Не познавах Делиорманския край. Далеч е моят роден Сливен. Дойдохме в гората Куртоман (Вълчата гора), но другите още ги няма. Много часове вече ги чакаме. Иначе вода има много. От трите кладенеца си наливаме. Измихме се още като спряхме. Един от четниците засука черни мустаци...
От вчера, 17 май 1876 г., сме тук. Момчетата са неспокойни. Каква ли е причината да не дойдат другите? Дали потерята е минала и в село Хърсово? Казаха, че там и в Голям извор имало усърдна подготовка за въстанието.
Йовко Кеяпенчев беше ме уверил, че въоръжени момци ще се яват при нашата чета и ще продължим към Търговищко и Шуменско. А още много път има до Балкана. Малка е четата, трябват ни още хора.
Някакво раздвижване май се усеща. Храстите прошумоляха. Идват двама души. Неочаквано планът се проваля. Цанко Терзипетров и Лазар Тодоров ме убеждават упорито да не минаваме през Хърсово. Било страшно!
Със страх не се живее, българи! Чашата на търпението преля. Време е да се действа. Не се изтрайва повече този тормоз, затова тръгнахме от Дунава.
И в двете села – Хърсово и Голям извор, имало разположени турски войски. „Втасахме я“ - тревожеха се двамата ни гости, че няма да има въстаници от там.
Като чух това, ми стана тъжно. Доплака ми се, но не дадох вид, че ми личи. Какво ще кажат другите юнаци!
Господи, може ли да не успеем?! Не, няма място за униние. Времето не чака. Тръгнали сме и трябва да осъществим целта си.
„Със заспали хора свобода не се постига! – негодува Петър.
И той е като мен буен и неспокоен. „Такива хора ни трябват“ – думаше Апостолът Васил Левски. Те в ареста не ме пречупиха. Изтезаваха ме, но никого не предадох. И в Диарбекир изкарах голямо тегло. Осъдиха ме на вечно заточение. Избягах след девет месеца още при първия сгоден случай.
И в Цариград бях, и в Браила, и в Букурещ. Занимавах се с комитетски работи. Как ли не премислях първите си стъпки преди да се включа в революционното движение. Трябваше да се принеса на делото. Ще докажем, че няма да се уплашат тези дюлгери и селяни, както ни наричат. Ние не нападаме мирните мюсюлмани, сиромасите и угнетените хора, били те българи или турци.
Тръгваме към Дикили таш (Побит камък). Таньо Стоянов – войводата, не може да бъде сломен! Ще се борим докрай за тебе, Родино!
NA MENE NE MI SE BORI ZA RODINU ZASHTOTO RODINATA MI SI ISPATI OT PSEUDOPATRIOTI
KOITO KRALI JALI PILI I SE VESELILI ZA MENE NE MISLILI I SMETKITE SI NE PLATILI
I DRUGI NABEDILI I TAJ KATO VINAGI SAM SHELAEL ZA MARIACCI MUSIKA S MARIACCI
MARIJKI I DA SHIVEJA KATO ZDRAV BOGAT SILEN FERTILEN POTENTEN VSRED PODOBNI
SHTE SE RADVAM AKO V BALGARIA USPEJAT DA SE PREBORJAT S NJAKOI NEGATIVNI
POLOSHENIA I DA ISBJAGVAT ISTORII KATO GENERAL ZAIMOV ,GENERAL LUKOV I DA SLEDVAT GENERALI KATO GENERAL VASOV I TAJ KATO SAM SAMORAZSHALVAL SE TRUDOVAK
KOJTO SAS SAMOOBRASOVANIE IMA ZNANIA V MNOGO OBLASTI NA NAUKATA ISTORIATA GEOGRAFIATA FINANSITE LJUBOVTA MEDIZINATA ZEMEDELIETO I DRUGI OBLASTI TO NE STAVAM DORI I ZA BESPLATEN DONOSZIK A SAMO ZA DOBRE PLATEN TARGOVEZ ZASHTOTO NE MI TRJABVAT ZVANIA A ZNANIA ZA OTBRANA SAMOOTBRANA PRAVENE NA PARI A OTNOSHENIETO MI KAM POLIZIA TAJNI SLUSHBI ARMIA I DRUGI INSTITUZII E KATO NA MORJAZITE TARGOVZITE I HOTELIERITE OT ZJAL SVJAT A S KOGO PREDPOSHITAM DA SE ZELUVAM PRI VSAIMNO SAGLASIE NE SHELAJA DA ZAVISJA OT DRUGITE KOITO GLEDAT DALI TE IMAT FAJDA ZASHTOTO MOSHE NA TJAH PAK DRUGI DA IM GLEDAT DALI IMAT FAJDA OT TEHNIA SHIVOT I LJUBOVNI I DRUGI ISTORII
