Ода за един „мръсен предател“

Автор: Милко Петков

Продължение от миналия брой
Тук вече е време да преминем към крупното обвинение номер две. Димитър Общи, като голям авантюрист и терорист, и в същото време като много глупав организатор, извършва обира край Арабаконак, като не се допитва до никого, поради което провалът бил неминуем.

Всичко това е абсолютно невярно. На 5 май 1872 г. в къщата на Каравелов в Букурещ в присъствието на представители от 33 комитета се приема нов устав на БРЦК. Според професор Иван Унджиев целият проектоустав е написан от Левски. В него се утвърждава „прилагането на терористични методи“ като своеобразен необходим тактически ход за продължаване на революцията.

Документът е приет с пълно единодушие. В чл. 5, гл. 9 се предвижда смъртно наказание за всеки, който пречи за набавяне на средства и по терористичен път включително. В устава се узаконяват действия като: принудително събиране на средства, изпълнение на смъртна присъда, заплашителни писма, отвличания, откупи и др.
Че тогава нашият човек какъв терорист е бил? Това е била официалната доктрина на БРЦК и той просто я изпълнявал. Казват, че го направил без да пита никого. Общи решава на своя глава, даже без да иска разрешение от Левски, да извърши обира. Пак лъжа.

Поводът за нападението е следният: на 20 август 1872 г. се провежда бурно заседание в присъствието на ръководството и членовете на Тетевенския комитет. Председателят Станьо Х. Станев (Врабевски) идва ядосан от едно друго събрание на общината, на което е взето решение да се събере местен данък „берия“ – за ремонт на пътища, за чистене на улици, за почистване на сметища, за заплати на пазачи на лозя и бостани и други общински дейности. Решението е взето с малко мнозинство, защото сумата била необичайно голяма – 50 000 гроша.

Тук ще цитирам: „На вечерното заседание на РК в Тетевен Димитър Общи съобщава, че Левски иска 10 000 гроша за комитетска деятелност. Всички останали били „къту гръмнати“. Хората молят чорбаджи Станьо Врабевски и Петко Милев „кату и другий път да ги отсрамят“, но богаташите решително отказват. В момент на ярост Станьо Врабевски ядовито се обръща към Димитър Общи и му казва: „Ти всякога говориш – пари, пари! От Орхание постоянно минава хазната, обери я кът са пишеш на такъв юнак“! Бай Димитър скача, явно засегнат от тези думи, и заявява: „Обирът за мен е лесна работа, ще я обера хазната, обаче след 3-4 месеца работите могат да се разкрият и комитетските дела ще излязат наяве!“.

Думите, изложени дотук, са цитат от книгата на д. и. н. Николай Панайотов „Арабаконашкият обир и обесването на Васил Левски – другата истина“. Те са напълно автентични, защото са протоколирани, записани и потвърдени от свидетел. От тях се вижда, че Димитър Общи е един сериозно мислещ човек, а не патологичен терорист и разбойник. Въпреки всичко, на това събрание чрез гласуване се взема единодушно решение обирът да се извърши. Няколко дни по-късно се провежда аналогично събрание и в Ловеч. Цял ден се спори да се направи ли обир или не. Левски е решително против, изтъквайки че Димитър Общи е ограничен човек и не може да извърши такъв обир.

Така или иначе, Ловешкият комитет с болшинство срещу два гласа против – на Левски и поп Кръстьо – взема решение „за“ обира. Т.е. бай Димитър нищо не е извършил на своя глава.
Нека направим едно важно уточнение. Много автори, в т. ч. и доста известни, говорят за „обира при Арабаконак на турската хазна“ и „обирът при Арабаконак на Орханийската поща“.

И двата израза са неточни. В Орхание се събират данъци, такси, глоби и други налози от Централното правителство на Османската империя. В пощата парите само се броят, поставят се в пликове и торби, запечатват се, надписват се табелки в коя торба колко банкноти има, колко бройки от каква стойност и общата сума. Това също се повтаря и с монетите. Всяко преброено се слага в големи чували, които отново се запечатват, и пак се описва цялата сума в чувала. Всичко това се закарва до каруцата, теглена, в зависимост от товара, от коне или волове. Следователно Орханийската поща не е ограбвана, защото след заминаването на каруцата за София в пощата не остава нищо.

Неправилно е и твърдението, че е извършен „обир на турската хазна“. Турската хазна се намира в София, силно охранявана е и едва ли някой ще тръгне да я обира. Тук става въпрос за пари, които са предназначени за попълване резерва на въпросната хазна.
Нека обсъдим и твърдението, че обирът в Арабаконак бил организиран твърде елементарно, поради което провалът бил неминуем. От специализираната литература може да се установи, че някои исторически обири са били подготвяни цели 2-3 години. Математици са изчислявали какъв е процентът за грешка и ако той е над допустимите норми, всичко започвало отново да се шлайфа. Въпреки всичко, от 100-те най-известни обира в света са разкрити цели 95. А Арабаконашкият, смея да твърдя, е бил доста добре подготвен като организация.

За него е бил избрано ръководство с главен координатор Димитър Общи. Имало и комендант  – Стоян Пандура, който се занимавал с техническите въпроси, или както сега се казва, с логистиката (от доставянето на  пушки, турски дрехи, храна, та чак до изкуствени бради и мустаци, б. а.), както и човек, чиято задача била да предвиди всички възможни варианти. Димитър Общи и Тодор Пеев обходили околните места, за да изберат най-подходящото за извършване на обира. Специално е засечено с часовник времето от тръгване на колата от Орхание до „нишана“ (белега), до който трябвало да се спре каруцата.

Организаторите вербували Марин Николов, касиер в Орханийското околийско управление, периодично да им съобщава какви пари са събрани и кога ще потегли каруцата. Самите хора, които били включени в „екипа“ за обира, били добре подбрани – те трябвало да са задължително членове на РК и да са положили клетва. Уточнено било точно къде ще бъдат разположени обирджиите, като всеки от тях си имал индивидуален номер. В Тетевен се прави макет на местността с малки камъчета и част от клонки, имитиращи големи дървета и скали, и чрез поставяне на малки знаменца отново се показва на участниците къде са фиксирани местата им.

Два-три дни преди планирания обир участниците в него го „проиграли на сухо“. По предварителен план откраднатите пари трябвало да се приберат на определени места и да се изразходват, за което били необходими.
Турската власт е шокирана от удара. Назначен бил Мазхар Али паша, областен управител на София, да го разкрие. Понеже всичко е било изпипано перфектно, 23 дни след дръзкия грабеж на 15 октомври 1872 г. пашата отчаяно пише до Цариград: „Обирачите досега не са открити, въпреки че претърсванията продължават. Конна полиция дебне на всеки кръстопът. Селата и градовете са завардени при входовете и изходите, пуснати са срещу добро заплащане тайни агенти, доносници и шпиони работят на пълни обороти. Цялата власт работи под пълна пара“.

Най-накрая след дълги усилия влизат в следите на обирджиите и на 19 октомври започват първите арести. 27 дни след обира са заловени Велчо Шунтов и Божил Колев. Те не участвали в него, но носели храна на обирджиите от Арабаконак. Отначало отказват да говорят, но са смазани от изтезания, следствие на което издават Стоян Костов (Пандура) и Тодор Кръстев (Бръмбара).

Пандура издава участниците в обира от Тетевен, а Бръмбара признава къде е заровил 11 240 гроша и разкрива останалите участници. Оттук започва разплитането на кълбото и върволицата от арестувани издават всичко. Покрай това започват разкрития за цялата революционна мрежа в Северозападна България.
Нека видим кой колко души е предал. Стоян Костов (Пандура) издава 7 комитета и 10 участници; Тодор Кръстев (Бръмбара) – 7 комитета и 10 участници; Хаджи Станьо Врабевски – председател на РК в Тетевен, който плаче пред съда да не го бият, издава 15 комитета и 20 участници; Петко Милев Страшника – 15 комитета и 20 участници. На всички тях има кръстени улици в Тетевен.

Иван Фурнаджиев – секретар на РК, учител, един от тримата най-мръсни предатели, прави пълна портретна обрисовка на Дякона, като обяснява как се клати един от предните му зъби, когато говори високо, какъв е цветът на очите му, с какви дрехи ходи, кога и по какъв повод ги сменя, какви имена използва при кореспонденциите си. Освен Левски той предава и Димитър Общи – по какъв маршрут минава и каква е крайната му цел. Изобщо, двоен предател. Ако смятате, че тетевенци са го забравили, грешите – той също има улица в Тетевен, както и Павел Лалов – издавал 3 комитета и 7 участници.

Атанас Попхинов е вторият мръсник от тройката подлеци. Освен че предава 12 комитета и 17 участници без никой да го пита, издава и брат си Данаил Попов, който е в Турну Магурели, Румъния, покрай залавянето на който изгарят още 10 души, 7 от които румънци.
Името на Гаврил Генчев Брънчов пък, който издава 7 комитета и 8 участници, носи улица в Ботевград. Атанас Гложенеца издава 3 комитета и 6 участници.

Тройката на най-големите мръсници попълва папукчията (майстор на чехли) Вутьо Ветов от село Видраре. Това е човекът, който буквално окачва Левски на въжето и забива последния пирон върху ковчега му, образно казано. Той участва в опита за обира на Халачевата къща, при който Апостола убива нелепо слугата Стойчо. И ако Вутьо бе казал, че не е видял нищо, Дяконът можеше да твърди, че убийството е станало при самозащита, при което можеше да бъде съден по чл. 147, гл. ІІ, ал. А от Имперския наказателен закон (ИНЗ), предвиждащ наказание „на окови“ за 15 години. Но заради показанията му Левски получава смъртна присъда  по алинея 5 от ИНЗ на същия член 147. Покрай това си непростимо деяние Вутьо издава също 3 комитета и 6 участници.

Общият брой на издадените само от тези 12 души е 105 комитета и 146 участници.
На осмия ден залавят Димитър Общи и той се явява пред съда на 27 октомври. Точно в този момент разпитват за четвърти път Дочо Мръвков (и този „герой“ е с улица в Тетевен). Ето един цитат: „Като вкараха бай Димитър, мене ме изритаха настрана и се захванаха с него. Питаха го откъде е, как се казва и дали той е главатарят на разбойниците.

Той отговори. И след това пашата му рече да говори всичко, което знае, защото до този момент всичко било известно. Знае за Левски, за Ловеч, за Влашко, за местните комитети, даже изброява и някои конкретни имена (На 26 октомври поради нехайство на Стоян Врабевски и Иван Лилов са открити архивите на Тетевенския революционен комитет). След това му хвърля архивите в краката, като му казва: На това вярваш ли? Общи е блед като платно. Само успява да каже: „Мамицата им, предадоха ме“.

Попитал само кой ме предаде и Мазхар паша казва, предаде те Даскала (Иван Лилов Фурнаджиев), който направи пълна характеристика на Левски. Той разбра, продължава пашата, че предателите са много. Всички имат деца, тези деца също имат свои, така не трябва да се знае за дълги години кои са истинските предатели и затова решиха да се скрият зад твоя гръб. Ех, будала гяур, не разбра ли, че българите все гледат някой да им е виновен, а те да не са. Все някой трябва да опере пешкира и това ще бъдеш ти, защото си никой“.

Според официалните протоколи Димитър Общи издава 27 революционни окръга и назовава 20 дейци и казва, че със затруднение може да познае 18 човека, без да знае имената им. За да приключа с бакалските сметки, ще обобщя, че общият брой с населените места с РК и участници до залавянето е 236. Те са толкова много и дейците също, защото в общата бройка влизат отделни махали, паланки, колиби, които не са били малко и са играели важна роля за укриване на революционерите.

Излиза, че Димитър Общи е предал това, което вече е предадено и при това даже и по-малко. Много време си блъсках главата да си отговоря на въпроса – предателство ли е да предадеш някого, който вече е бил предаден. Едно момче, студент по право трети курс, ми каза, че това е само потвърждение на предателството, което за съда не е толкова необходимо, ако за дадено деяние вече има точно определен свидетел (в случая предател), поради което подсъдимият може да бъде осъден и само с показанията на един свидетел.

Така става и с Левски. Само показанията на Вутьо Ветов го довеждат до бесилото като убиец. Язък за всичко друго! Осъждат и Димитър Общи на смърт по чл. 62, гл. І, алинея І от ИНЗ, която гласи: Всеки, който ръководи разбойническа група с цел грабеж на пари и оказва съпротива, се наказва със смърт чрез обесване“.
На 15 януари 1873 г. в килията на Димитър Общи влиза палача и му казва, че днес е последният му ден и да каже последното си желание. Той иска да му свалят въшкарника, с който е облечен, и да му дадат бяла риза. Намират му, но много голяма. Извеждат го. Групата от бедни турци и цигани, инструктирани как да се гаврят с трупа след обесването му, както  сторват това с Левски, вече е готова.

Бай Димитър излиза с гордо вдигната глава. Казва по турски да го качат на бурето, дава знак на палачите да окачат въжето около врата му, плюе пред себе си и казва за последно „Предадоха ме, мамка им“ и със силни движения на двата крака бута бурето и се самообесва. Хората, които били повикани за последно да се гаврят с обесения, навеждат глави и тихо си отиват, загубвайки и дребните акчета, които им били обещани след последното действие.

Тези първосигнални идиоти успяват да разберат, че на въжето виси един безумно смел и достоен човек. Но цели поколения много по-умни хора – не искат да го разберат. Защо не послушаме Дядо Вазов, който каза, че мъртвият вече не ни е враг. И защо на истинските предатели имената им стоят по табелите с надписи на улиците. А забравяме и плюем по имената на другите страдалци, дали живота си за Майка България?!


В категории: История , Горещи новини