Аирът, наричан и Сабловиден папур, цери много болежки
Аирът е водно растение, което се среща най-често по изкуствени и естествени езера и по бреговете на тихи води. От водоравно пълзящия му в бреговата кал главен корен избуяват множество мечовидни листа, достигащи до един метър височина. Сплесканият ствол носи в средата си един конусовиден, зеленикав до кафеникаво жълт, кочан. Коренът е дебел колкото палец и в прясно състояние има пикантен горчив вкус. Изсушен, той е по-благ. Събира се в ранна пролет или късна есен.
Коренът на аира се употребява не само заради укрепващото му действие при обща слабост на храносмилателните органи, при стомашни и чревни газове, както и при пристъпи на колики, но той помага много и при заболявания на жлезите и подагра. Препоръчва се и при леност на обмяната на веществата и червата, а също и при малокръвие и водянка.
Аирът премахва безапетитие, помага при увреждания на бъбреците и е добро средство за прочистване на цялото тяло. Чаят помага и при непоносимост към зърнени храни у децата, която напоследък все по-често се среща.
Дъвкан бавно, изсушеният корен може да доведе до отвикване от пушенето. Дъвченето му помага и при зъбобол, за заздравяване на венците и предпазване на зъбите от разрушаване. Това осигурява и добра профилактика срещу грипа. В миналото коренището и меките сочни стъбла на аира се дъвчели с профилактична цел по време на епидемиите от холера, тиф и инфлуенца.
С цел подобряване на зрението, клепачите се мажат с прясно изцеден сок от корените на аира, който се оставя да подейства няколко минути при затворени очи, след което клепачите се измиват със студена вода.
При измръзване благоприятно действат топлите бани от аир. Корените се слагат да пренощуват в студена вода и на следващия ден се кипват. После се оставят да престоят пет минути. Увредените крайници се накисват за 20 минути в малко поохладената, не много гореща отвара. Тя може да се претопля и да се използва до четири пъти. Тези бани помагат и при студени ръце и крака, но в този случай трябва да се взимат горещи, колкото издържи човек.
В корейската медицина отварата и чаят от билката се използват като тонизиращо работата на стомаха средство, а също и при дистонии, загуба на паметта, хроничен гастрит, ревматоиден артрит и др., а външно, изсушен и смлян на прах – за лечение на гнойни рани.
Китайците пък го прилагат при епилепсия, за понижаване на високата температура и като бактерицидно средство при холера, за подобряване и изостряне на слуха. В индийската медицина се цени като унищожител на туберкулозния бацил, а в тибетската – като лековито биле срещу гастоентернити.
Прясно мляко със сварен в него аир се дава на децата прн епилепсия.
