Първото честване на 3 март като национален празник на България е било в следосвобожденско Търново.
Автор: Здравка Христова
Това сочат данните на архивите, които отвори за "Десант" Тодорка Недева, главен уредник на Регионалния исторически музей в старопрестолния град.
"Малко известен е престижният факт, че първото честване на Деня на Освобождението става в Търново, само една година след подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. и година преди канонизирането му през 1880 г. Гражданите на старата столица не са националисти и патриоти само на националния празник. Те носят това чувство вътре в себе си и го изразяват при всяка възможност", каза още Тодорка Недева.
Всяка годишнина от освобождението на България се отбелязва с подобаващи тържества в Търново. С достолепни празненства и церемонии търновци чествали и 50-годишнината от освобождението на България през 1928 г.
На паметната дата тогава в църквата "Св. Никола", дело на самоукия майстор Кольо Фичето, се отслужва панихида. Митрополит Филип и руският архиерей Виляновски произнасят прочувствени речи пред многобройните граждани, стекли се да отбележат събитието.
За историческото значение на 3 март разказва началникът на гарнизона подполковник Браняков. Празникът продължава и вечерта, когато във Военния клуб е организирано тържество, на което присъстват подполковниците Генкин и Хлюдив, взели участие в Освободителната война през 1877-1878г.
Две години по-късно, със заповед номер 15 от 26 февруари 1930 г., кметът на Търново Владимир Даскалов разпорежда да се извършат, както той казва, "впечатляващи приготовления за тържеството".
Тъй като тогава церемонията съвпада с първия ден на Великите пости, панихидата и молебенът, посветени на 3 март, се отслужват на 2 март (неделя) в църквата "Св. Никола". Със заповед на кмета следващият ден е обявен за празничен и неприсъствен.
Всички дюкяни в града са затворени. Местният глашатай многократно призовава търновци да украсят домовете си с национални знамена. Трибагреници се развяват от всички държавни и общински сгради. Пред паметниците на загиналите за Освобождението се поднасят венци и цветя. Изнасят се речи, сказки, декламират се стихотворения.
Денят на Освобождението се чества за пръв път на 19 февруари (стар стил) 1980 г. под името Ден на възшествието на престола на император Александър II в заключение на Санстефанския мирен договор.
Осем години по-късно паметната дата вече се отбелязва като Ден на Освобождението на България и под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911.
За първи път по нов стил 3 март се чества през 1917 г. През 1951 г. той е отменен, но по повод 100-годишнината от Освобождението, през 1978 г., денят еднократно се отбелязва като официален.
С решение на парламента от 5 март 1990г. 3 март е обявен за национален празник.
