Някога покрай граничната бразда с Турция бяха изградени телени съоръжения, от които днес почти не е останала следа
04 Март 2015, Сряда
Тази година се навършват 60 години от смъртта на граничаря Павел Евтимов.
Като всеки мъж по това време, през 1954 г. той е призован
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
за двегодишна редовна военна служба. Разпределят го в Гранични войски.
Първо преминава шестмесечен курс за подготовка. Опазването на строго охраняваната по това време граница изисква придобиването на специфични умения. Не е достатъчно само да се научи да стреля точно, трябва да се придобие физическа и психологическа издръжливост, наблюдателност и още други качества.
Младият войник с желание ги усвоява. Завършва успешно подготовката и е изпратен в заставата в местността Лъки в района на Малко Търново. Службата не е лека, през 24 часа се дава наряд за обход на определения граничен участък. Граничарите се движат по двама, като взаимно се подсигуряват. Наредено им е да не се появяват в открити участъци, защото в последно време се зачестили инцидентите, предизвикани от турските граничари. Те стрелят по домашни животни с оправданието, че се насочват към граничната бразда и заплашват да повредят съоръженията.
На 6 юли 1955 г. Павел Евтимов е наряд със свой другар по служба. Спазвайки нарежданията, избягват откритите участъци и се движат в гората. В един момент забелязват крава, която се отправя към телените заграждения. Двамата се съветват какво да направят, но другарят на Павел казва, че когато стигне до бодливата тел, тя сама ще се върне. Затова остават в гората и само я надблюдават.
В един момент забелязват дете, което се спуска към кравата – явно то е нейният пастир. В този миг от отсрещната страна се чува изстрел. Детето или не го е чуло, или не му е обърнало внимание, затова продължава да тича към кравата. Павел Евтимов инстинктивно се спуска към него, за да го вземе и отведе на безопасно място. Сграбчва го и тичешком се запътва обратно в гората. Но само на няколко метра от нея бива прострелян.
Неговият другар го замъква до дърветата и вижда, че е ранен в гърба. Цялата му куртка вече е напоена с кръв, която продължава да тече. Превързва го, мята го на гръб и го понася към заставата. Тя е на един час път, но когато пристига там, установяват, че Павел Евтимов е мъртъв. Погребват го с военни почести и случаят се смята за приключен.
Има обаче и една друга версия, която изглежда почти невероятна, но още много години след този инцидент за нея се носи мълва, без да се знае със сигурност дали последвалото се е случило.
Другарите на Павел Евтимов решават да отмъстят за него. Двама от тях се промъкват през телените заграждения и пленяват турски граничар. Подлагат го на разпит и искат да им каже кои са били наряд на 6 юли в този участък и знае ли се кой от тях е стрелял срещу българския граничар. Държат го две денонощия без да му дават да спи и той капитулира. Казва кой е бил и го описва.
Българските граничари задържат пленника, като го крият от офицерите в една изоставена колиба. По даденото им описание разпознават този, който е стрелял, но го виждат само с бинокъл, защото турските граничари вече правят обход далече от браздата. Но смъртната му присъда вече е произнесена и те се чудят как да я изпълнят.
Изненадващо при тях идва бащата на спасеното от Павел Евтимов дете. Незнайно как, той е узнал за действията им и казва, че ще помогне. Понеже на цивилните е забранено да притежават огнестрелно оръжие, местните хора ловуват с направени от тях лъкове и стрели. Обучава трима граничари да си служат с тях и в един октомврийски ден четиримата преминават границата.
Избрали са този ден, защото са узнали, че в него застрелялият Павел е наряд. Правят засада и когато двамата турски граничари стигат до нея, опъват лъковете. Само една стрела обаче попада в убиеца на Павел. Той е леко ранен и заедно с другия откриват стрелба напосоки, защото не знаят откъде са дошли стрелите, три от които са се забили в околните дървета.
Второто насочване на лъковете обаче е безпогрешно - и четирите стрели пронизват убиеца на Павел. За този случай официално не се споменава, затова остава съмнението дали наистина е станал. В някои английски вестници обаче се публикуват материали, в които се казва, че в района на българо-турската граница се е появил съвременен Робин Худ.
Заставата, на която е служил Павел Евтимов, след смъртта му носи неговото име и му е издигнат паметник. През 90-те години на миналия век тя е закрита, а паметникът е разрушен.
