Театърът на сраженията по време на „малката гръцко-българска война“
04 Март 2015, Сряда
Заради аспирациите на южната ни съседка към наши територии след края на Втората световна война съществува голямо напрежение между Гърция и България.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Още през 1946 г. гърците започват системно да нарушават границата и да ограбват българското население – със силата на оръжието взимат домашни животни, селскостопанска продукция и покъщнина. Има и опити за изнасилване на жени и девойки.
Набезите се извършват на много места, но главното направление е при Капитан Андреево и село Генералово, където се събират бъргарската, гръцката и турската граница. Гърция претендира за 39-те острова на река Марица, от които най-голям е Източния с площ 280 дка и Горния – 70 дка.
На 4 април 1946 г. една гръцка рота в състав от 35-40 души завзема Горния остров и избива българския граничен наряд, който се състои от трима души: младши сержант Иван Иванов и редниците Кирил Христов и Иван Панев, а телата на убитите хвърля в реката. Идва един български взвод от 11 души и ги прогонва от острова. На 11 април същият отново е нападнат от гърците, тежко ранен е граничарят Михаил Михайлов, който по-късно умира. Българите засилват охраната и гърците временно преустановяват набезите.
През 1952 г. Гърция е приета в НАТО, а армията й получава модерно оръжие. Двата факта засилват самочувствието на гърците и те подновяват нападенията. На 26 август, след продължителен артилерийски обстрел, 50 гръцки жандармеристи предприемат нахлуване на Източния остров. Спрени са само от охранителния наряд, който е в състав от трима граничари.
Гърците се опитват да ги изненадат през нощта на същия ден, като вече изпращат 70 души. Нашият наряд им устройва засада и ги засипва с куршумен дъжд (той е въоръжен с картечни пистолети „Шпагин“, които изстрелват по 360 куршума в минута). Убиват командващия офицер и картечаря. Но българските войници взимат картечницата му и с нея стрелят срещу нападателите. Гърците искат подкрепление и над 30 лодки с тежко въоръжени войници се отправят към острова. Тогава в помощ на защитниците идва бойният резерв на заставата под командването на лейтенант Йордан Райчев.
Противникът е отблъснат, оставяйки убити, ранени, оръжие и боеприпаси. Една част от лодките са потопени и много гръцки войници и офицери се удавят в Марица. Въпреки неуспеха, до средата на септември съседите продължават нападенията с голяма интензивност, като сражения се водят през 2-3 дена. След това започват постепенно да намаляват. В тях загиват 50 български войници и офицери. Гърците не съобщават за своите загуби, но по косвени сведения те възлизат на около 200 души.
Едва през декември 1954 г. под егидата на ООН се сформира смесена българо-гръцка комисия, която трябва да установи границата. Приема се тя да бъде по талвега на река Марица и всичките 39 острова остават българско владение. Така завършва „малката гръцко-българска война“, продължила близо 8 г.
По действителни случаи от нея е създаден филмът „Наша земя“, в който главни роли изпълняват Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева и други най-популярни артисти по това време. Кинолентата се радва на значителен зрителски интерес, но скоро излъчването й е спряно, вероятно за да не се усложняват българо-гръцките отношения.
В центъра на село Генералово е издигнат паметник на загиналите български граничари. На повечето от островите започва да се отглежда ориз и зеленчуци. През 1958 г. от тях са добити 160 т ориз и 260 т зеленчуци. За съжаление сега те са почти необработваеми, а ориз и зеленчуци внасяме. Понеже са и неохраняеми, често се посещават от бракониери, които изсичат дърветата.
Патриотичен календар
27 февруари 1870 г. — Със султански ферман е учредена Българската екзархия, призната от властта за официален представител на българския народ в Османската империя
27 февруари 1897 г. — В Русе се състои първата кинопрожекция у нас, наблюдавана от 200 зрители
2 март 1875 г. — Умира Матей Преображенски, български възрожденец, приятел и довереник на Васил Левски
3 март 1878 г. — Русия и Османската империя подписват прелиминарния (предварителен) Санстефански мирен договор, с който се слага край на войната и де факто се създава Третата българска държава. Национален празник на България
3 март 1886 г. — След приключване на Сръбско-българската война между България и Сърбия е сключен Букурещкият договор
4 март 870 г. — На Осмия вселенски събор в Константинопол е призната автокефалността на Българската православна църква
znashi mneniata na njakoi posredstveni balgari i nebalgari po istorisheski politisheski ikonomisheskii drugi sabitia sa kato pregledate podrobno mantaliteta istoriata i istoriite na nashite sasedi turzia kojato e ushastvala v parvata svetovna vojna protiv garzia i meshdu drugoto isbila 1 ,5 miliona ot armenskoto naselenie posle bila okupirana ot anglo-frenski-grazki vojski ot 1918 do 1923 godina koito bili pobedeni i isbiti i progoneni ot opalshenskite vojski na turskia lider kemal ataturk moshe da rasberete zashto ne e vojuvala pres vtorata svetovna vojna a garzia sled vtora svetovna vojna bila osvobodena ot germanska okupazia i posle okupirana ot anglijski i amerikanski vojski no sled tova garzite vodili vojna protiv tjah i protiv samite garzi grashdanska vojna mesdu rojalisti i komunisti ot 1945 do 1949 godina s mnogo milioni isbiti i progoneni isbjagali ot garzia garzi glavno v sozlagera koeto e dalo vreme na balgarskata darshava da ukrepi granizite si .sega sme sajusnizi i e dobre da imame dobri otnoshenia kato sasedi i kato hristiani kakto i s drugite sasedi i s tehnite sasedi
post scriptum posleslov vapreki moite fantasii opitvah se da mislja i po zarski i po targovski no taj kato nikoi ne mi plati za rabotata ne sam ja blagoslovil zashtoto poslednite desetiletia shivjah s mnogo skromni dohodi okolo existenz minimuma za balgaria i pod existenz minimuma za evropejskia sajus i tova dopalnitelno zatormosi sasnaneto mi taj kato s moite fantasii svarshih rabota na mnogo marselivi padari milizioneri milioneri deputati ministri zare
ako imah pari shtjah da bada po shtastliv na ostrovite na polinesia i havaii otkolkoto v moja roden kraj i zatova sega kato hobby dedektiv rasgadavam s pomoshta i na jasnovidzi koi kak zashto koga sa mi pravili magii za besparishie ,besbrashie ,bessemejstvie ,besprijatelstva, i da gi nakaram da mi platjat 5 miliona 555 hiljadi evro i 555 zenta ili 8 miliona 888 hiljadi us $ 888 zenta v cash oder cash cheques finansovi obezshtetenia za propusnati polsi za popresheni peshalbi za naneseni mi telesni psihishni ,moralni i drugi vredi ili daim go varna trojno i pettorno na tjah i na eventualnite porashiteli
