Тази зима се разболях тежко, вероятно от грип. Пробвах най-различни широко рекламирани лекарства срещу настинки, но нищо не ми помогна.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Накрая лекарят ми изписа антибиотик, защото се оказа, че съм развила пневмония. Не е ли твърде безотговорно да се представят по медиите различни медикаменти като панацея на всякакви грипни състояния?
Десислава Маринова,
Варна
Преди години, а бих казал и днес, нашият народ е имал и има странен обичай. Когато някой се разболее, особено от по-продължителна болест, той самият или негови близки тръгват от единия до другия край на селището и споделят за собствените си или на близкия си човек болежки. Целта е една – да се открие друг болен със сходни оплаквания, който да разкаже с какво се е излекувал и ако може да помогне. Такъв бил и случаят с бялата лястовица на Йовков, превърнала се в искрица надежда, от която изстрадалите родители напразно чакали да лумне животворен огън.
В наше време историята, макар и не така драстично, се повтаря. Дали причината за това се крие в недостатъчната здравна култура на населението или в напълно разрушената ни здравна система, или и в едното, и в другото? Но така или иначе, не са малко болните, особено с хронични заболявания, които водени от желанието да оздравеят час по-скоро или пък защото са лишени от здравните реформи да получат висококвалифицирана помощ (поради липса на пари!), са петимни да получават и да изпълнят всеки съвет на свои близки, комшии, събеседници от градинките и други, боледуващи или боледували с подобни оплаквания.
Друг е въпросът доколко е компетентен този съвет и дали се отнася до заболяването на питащите. Без да се замислят и без да са виновни разбира се, те дават в аптеките за изпълнение „изпитани“ вече рецепти или ако нямат рецепти, купуват (защото в търговските заведения, наречени у нас „аптеки“, и това е възможно) „изпитани“ вече лекарства, оказали се полезни, но за техните близки или приятели.
И в умишлено създалата се от управляващите обстановка на „яровизация“ на българите (терминът е на Лисенковата биология и означава оживяване само на приспособилите се организми – и биологично, и финансово) последствията от подобни неразумни и рискови постъпки трудно могат да се предвидят. Защото цялата история и на древната, и на съвременната медицина учи, че се лекува не болестта, както практикуват съвременните реформатори, а болният човек.
Това е така по простатата причина, че една и съща болест при различните хора се проявява по различен начин. Поради това лекуването и естествено изборът на лекарство винаги е различен за всеки отделен болен и трябва да се съобразява както с формата и протичането на болестта, така и с индивидуалните особености на болния човек. Впрочем такова е и съвременното становище на Световната здравна организация, която тази година проведе в Женева международна конференция на тема „Персонална медицина“!
Така едно обикновено „простудно“ заболяване протича по различни начини при различните хора. У млад и здрав организъм с добри съпротивителни сили то може да се развие като обикновена няколкодневна хрема, за лекуването на която е достатъчно да се проведат затоплящи процедури и да се дадат (ако се налага) най-обикновени лекарства против главоболие, евентуално против температура, банални капки за нос и т.н. При друг организъм обаче, възпалението може да слезе по дихателните пътища и да се развиев трахеите, бронхит. На такива болни трябва да се предписват вече отхрачващи и омекчаващи средства, включително и по-слаби химиотерапевтици при нужда.
Същото простудно заболяване при хора с отслабени защитни сили (възрастни, кърмачета, току-що прекарали тежки заболяване и други) може да доведе до възпаление на белодробната тъкан, т. е. до бронхопневмония. Сега вече лекарят трябва да предпише сериозни средства, които да потиснат тежкото заболяване – антибиотици, химиотерапевтици, засилващи имунната система средства. Така поне постъпват сериозните професионалисти.
Но ето, че днес някакви славолюбци и сребролюбци, събрани от кол и въже, въведоха клинични пътеки, лимити на лечението, списъци на чакащите, отказ от модерно изследване и лечение (ако не си платиш, когато са се свършили прословутите талони), а и доплащане на болничното лечение и избор на екип (!?). И разбира се, че социално слабите, пенсионерите и немощните ще тръгнат по екстрасенси и магьосници, ще се молят за „изпитани“ рецепти и в края на краищата ще стигнат до клиничните пътеки за гробищата.
Още по-голяма опасност съществува, ако болните страдат от години от хронично заболяване – хипертония, стомашни язви, болни бъбреци, алергия със свръхчувствителност към някои лекарства и още какво ли не. Да си представим примерно един възрастен болен, който, независимо и преди простудното си заболяване (или грипа), има „болно сърце“, т. е. страда от ревматичен порок или миокардиосклероза или пък е прекарал инфаркт и т. н.
Известно е, поне така нас са ни учили, че всеки възпалителен процес в дихателните пътища, особено в долната им част, представлява сериозна опасност за сърцето. „Болестта е в белия дроб, но опасността е в сърцето“ - казваше корифеят на българската медицина академик Алекси Пухлев. Поради това, дори и при по-леки заболявания, ни учеха, че трябва да се предписват и средства, които да подпомагат работата на сърцето.
Да, ама не! Клиничната пътека е да се лекува само едно заболяване, това, за което е постъпил в болница – на белия дроб. А другите? И тогава истинските лекари правят най-различни комбинации, заради които често ги глобяват (!?) за превишаване на лимита и т. н. А болните, които не могат да се доберат до квалифицирана медицинска помощ, които си чакат да им дойде реда от „листата на чакащите“, които живеят на стотина километри от болницата на големия град, след като този в неговия град е закрита като „нерентабилна“ и не отговаряща на причудливите изисквания на НЗОК, този болен, който най-често е и неплатежоспособен, той естествено ще се опита да се „лекува“ сам с помощта на чужди и стари „изписани“ рецепти.
Този проблем не е нов. Неговото разрешаване обаче се налага по спешност, по „витална индикация“, както казваме в медицината. Защото здравеопазването ни е в смъртна опасност! Защото съществуват още много причини да не се прибягва до спасението от „изпитаните“ рецепти: непоносимост към лекарства, несъвместимост между лекарства, нечувствителност на микроорганизмите и т.н., и т.н.
Оценка на всички тези фактори може да направи само професионалистът – добре подготвеният със съвременни знания лекар. Това не е работа на лаици: икономисти, финансисти, политици, с една дума чиновници и безхаберници. В противен случай дори най-обикновеното лекарство може да причини непоправима вреда. А това за жалост тепърва ще се случва в нашето здравеопазване, превърнато от непочтени хора в търговска дейност!
