Дивизията, която първа форсира Дунав

Автор: полковник о.з. Иван Колчев

През 2015 г. се навършват 185 г. от рождението  и 110 г. от смъртта на ген. Михаил Драгомиров, командир на 14-а пехотна дивизия, която през нощта на 14 срещу 15 юни 1877 г. първа форсира река Дунав и стъпи на българска земя.
Той е роден на 8 ноември 1830 г. в Черниговска губерния, близо до град Конотоп. През 1854 г. постъпва и през 1856 г. завършва със златен медал Академията на Генералния щаб. Новата 1857 г. Драгомиров посреща като капитан, изучавайки задълбочено военното изкуство от древността до Кримската война.

Той проявява особен интерес към всичко, свързано с форсирането на водни препятствия, и защитава дисертация на тема „Форсиране на крупни водни прегради“. Автор е и на военноисторическия труд „За десантите в древните и новите времена“.
След командировка зад граница, през 1860 г. Драгомиров е назначен за преподавател по тактика във Военната академия. През 1864 г. – вече с чин полковник, става началник на щаба на 2-ра Гвардейска кавалерийска дивизия, а през 1866 г. във войната между Австрия и Прусия е представител в щаба на пруската армия.

Драгомиров издава книга и за Австро-пруската война от 1866 г., в която точно и оригинално описва ролята на отделната личност във военното дело. В своя „Учебник по тактика“ пък той изтъква: „Войските са длъжни да се обучават в мирно време само на това, което ще правят по време на война”.

През 1873 г. генерал-майор Драгомиров е командир на 14-а пехотна дивизия, в чийто състав влизат пехотните полкове: 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-и Подолски и 56-и Житомирски. Особено внимание обръща  на нравствеността в обучението и възпитанието на войниците и личния пример на командирите от всички степени. Основните мисли, съставляващи системата на възпитание и обучение в дивизията на Драгомиров, са изложени в „Паметна книжка на чиновете от 14-а пехотна дивизия.”

На 12 април 1877 г. е подписан манифест, съгласно който Русия обявява война на Турция, а на 11 юни е взето окончателно решение от руското командване, форсирането на р. Дунав да се извърши в района Зимница-Свищов. На това място към румънската страна на реката има ръкав, а по средата на Дунав се намира остров Ада, под прикритието на който руският десант скрито може да се натовари на понтони.

С цел да се заблуди турското командване и не се разкрие истинското място на преправата, при Зимница не се строят укрепления и не се разполагат артилерийски батареи. Руски и пумънски части водят огън по Никопол, Русе и Видин. А на 10 юни е организирана лъжлива преправа в района на Галац и Браила.
Турското командване решава, че руските войски ще форсират реката в района на Никопол и главнокомандващиият турските войски Абдул Керим паша заявява по време на своето пребиваване в Свищов: „По-скоро на дланта ми косми ще поникнат, отколкото те, руснаците, да се преправят тук през Дунава”.

Решено е 14-а пехотна дивизия първа да форсира реката и да създаде плацдарм на десния бряг на водната преграда. Дивизията на ген. Драгомиров е усилена с 4-та стрелкова бригада , 23-ти Донски казашки полк, две стотни пластуни, сотня уралски казаци, две планински артилерийски батареи, четири понтонни батальона и гвардейска кавалерийска част. Фланговете на така усилената 14-а пехотна дивизия прикрива Брянският пехотен полк.

На 14 юни 1877 г. всички части на дивизията се съсредоточават в района на Зимница. Всички разпореждания, които се отнасят до предстоящата десантна операция, се отдават само устно. Десантът е дълбоко обмислен и всестранно подготвен. За тази цел ген. Драгомиров построява специализиран полигон за обучение на войниците, на които в навечерието на десанта казва: „Среден път няма – или зад Дунава, или в Дунава”!
Десантните части са разпределени на седем рейса, като във всеки от тях влизат 12 роти, 60 казаци с конете, артилерия и медицински чинове.

На 14 юни ген. Драгомиров събира всички офицери, още един път обяснява реда за форсиране, съобщава времето за началото на операцията и мястото на противоположния бряг – Текир дере, което е подходящо за пристан на понтоните. В писмо от Зимница ген. Драгомиров отбелязва: „Пиша в навечерието на великия за мен ден, когато ще се окаже какво струва моята система за възпитание и обучение на войника”.
Към 21 ч. на 14 юни понтонните батальони се насочват към Дунав. В 23 ч. часа започва събирането на частите, определени за първия рейс. Разпределени са по понтони и пароми. В състава на рейса влизат Волинският пехотен полк, планинска батарея и 60 казаци – всичко 2500 души.

В 1 ч. на 15 юни първият рейс се отблъсва от брега. В основното русло на реката силното течение и вятърът оказват влияние и променят направлението за десантиране. Облаците скриват луната и българският бряг с Текир дере не се вижда. В такива условия ген. Драгомиров е разяснил на офицерите, че главната задача е да се преодолее водната преграда и да се слезе на другия бряг. Тъмната нощ пречи на ориентирането, но тя дава възможност на десанта незабелязано да се приближи до българския бряг и първият рейс се разтоварва без изстрели.

Стрелците от Волинския полк с щикова атака отблъскват турците от брега, които запалват сигнални огньове. Десантните средства пристават на различни места на брега, по-нагоре или по-надолу от Текир дере и веднага атакуват турците, които получават подкрепления. От възвишенията край Свищов турските батареи откриват силен огън. Включва се и турската артилерия, разположена във Вардимския лагер. Турски части, пристигащи от Свищов и Вардим, обкръжават ротите на Волинския полк, които се сражават с превъзхождащите ги сили на противника, решени да хвърлят десантиралите части в Дунава и да ликвидират плацдарма.

Пристигналият с втория рейс Мински полк се хвърля в атака и отхвърля противника. С третия рейс на десния бряг пристига ген. Драгомиров и взема управлението на боя в свои ръце. След петия рейс артилерийският огън е прекратен, а турските части напускат Свищов, за да не бъдат обкръжени от настъпващите руски войски.
Към 9 ч. сутринта първата задача на 14-а пехотна дивизия е изпълнена: осигурен е плацдарм за главните сили. Пристига корабът „Анета“ с две баржи на буксир. С два рейса той прехвърля цял полк на десния бряг.

При форсирането на реката руските части от 14-а пехотна дивизия понасят следните загуби: убити са 782 войници и 31 офицери. Потопени са 19 понтона и 2 планински оръдия.
Форсирането на Дунав при Зимница – Свищов впоследствие се анализира не само от руски, но и от западни военни теоретици и се признава за една от най-сполучливите операции във войната от 1877-78 г.

За умелото ръководство на десантната операция ген. Драгомиров е награден с орден „Св. Георги“ III степен, а всички войници получават по 2 рубли.
В тридневното сражение на Шипка през август дивизията загубва повече от 1200 войници и 46 офицери. Ген. Драгомиров е ранен в крака, лекува се в Кишинев. След оздравяването си, през април 1878 г. ген. Драгомиров е назначен за началник на Академията на Генералния щаб. На този пост той остава повече от 11 години.

След форсирането на Дунав, в Свищов той научава, че войници и офицери от неговата дивизия вземат продукти и напитки от българи без да плащат. Генералът издава заповед на дивизията, която е удивителна със своята строгост: „Предупреждавам, че в бъдеще, който вземе нещо даром, ще бъде разстрелян на място”!
Великият руски художник Иля Репин през 1889 г. рисува портрет на ген. Драгомиров. На генералския му мундир, вместо десетките знаци на отличие, блести само един орден – този, заслужен за форсирането на Дунава.

Преди 110 години, на 15 октомври 1905 г. в Конотоп сърцето на прославения генерал престава да тупти.
На българския бряг на Дунав, в месността Текир дере има обелиск – паметник, който напомня за подвига на 14-а пехотна дивизия, първа стъпила на българска земя, предвождана от прославения генерал.


В категории: История , Горещи новини