Лечебни свойства
В народната медицина се използва като лечебно средство, което предизвиква прилив на кръв към болното място, затопля, подобрява кръвообращението и лекува възпалителния процес. Най-често се прилага външно под формата на лапи на различни части от тялото при простудни състояния, бодежи, бронхит, пневмония, ревматизъм, лумбаго, артритни болки и др.
Синапът е едногодишно растение с право стъбло. Листата са с дръжки, долните лировидно наделени, с яйцевидни или продълговати, неравномерно нарязани странични дялове (1-3 двойки), като връхният дял е по-силно развит.
Растението достига 50 до 250 см на височина с гроздовидни съцветия от дребни жълти цветове. Те обикновено са до 8 мм в диаметър, с по 4 венчелистчета. Листата са покрити с малки власинки. За лечебни цели се използуват семената и получените от тях синапово брашно и синапов спирт.
Малките (1 мм) семена са твърди и имат от тъмнокафяв до черен цвят. Синапеното семе съдържа до 7% тиогликозида синигрин, който в присъствие на вода и под действието на ферментния комплекс мирозиназа отделя т. нар. етерично синапено масло. съставено главно от алилизотиоцианат.
В синапеното семе се съдържат още около 30% масло, съставено главно от глицериди на еруковата киселина, белтъчини, слузни вещества и др.
Черният синап расте в цялата страна по тревисти места, орници, угари, край огради и др. Цъфти от май до септември.
Начин на употреба
Счукано синапово семе се смесва с брашно в съотношение 1:1 (при деца е 1:2 – 1:3 в полза на брашното). Прави се гъста кашица с хладка вода и малко оцет, за предпочитане ябълков, домашен.
Кашицата се разстила между сгънато на две парче плат и компресът се поставя на болното място. Държи се там до зачервяване на кожата (обикновено 10 - 20 мин. при възрастните и до 5 мин. при деца) Ако се усети силна болка, трябва да се махне веднага.
