Наследих от родителите си в родното ми село Скалско, община Дряново, област Габрово, заедно със сина на покойната ми сестра
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
двуетажна къща с 2 дка дворно място и много стопански сгради, 40 дка ниви и 8,5 дка гори. Преди 3 години дъщеря ми се омъжи за руснак с австрийски паспорт.
Двамата решиха да развиват селски туризъм, като реконструират стопанските сгради, като за целта дъщеря ми изплати частта на племенника ми, а аз й прехвърлих моята безвъзмездно под формата на покупко-продажба.
Когато напреднаха със строежа, зет ми постави въпроса на дъщеря ми да му прехвърли целия имот на негово име. Заплаши я с развод и че ще поиска тя да му възстанови вложените средства, в случай че откаже. Дъщеря ми не се съгласи, след което той я подложи на психически тормоз, включително и чрез друго лице, който беше толкова жесток, че тя отслабна драстично.
Понеже се усъмнихме, че има и нещо друго за влошеното й здравословно състояние, й направихме пълни медицински изследвания, включително и в Националната лаборатория за професионални заболявания към ХЕИ. Пробите показаха, че в кръвта й има живак и арсен, надхвърлящи допустимите норми. Доказателството, че е била системно тровена е приложено към бракоразводното дело, което вече е факт.
Въпросите ми са следните. Какво наказание можем да искаме в съда срещу зет ни за това деяние? Имаме ли право на парично обезщетение? Ако се обърнем към районния прокурор в Дряново, можем ли да искаме образуване на досъдебно производство срещу помагачите му, като се позовем на свидетели, пред които те са разпространявали слухове и клевети с цел сриването на доброто име и психиката на дъщеря ми?
Стефан Станчев,
София
Съгласно действащото наказателно законодателство, установяването на извършено престъпление се извършва в рамките на досъдебно и съдебно наказателно производство с влязла в сила присъда. За целта е необходимо да подадете сигнал до Районна прокуратура в гр. Дряново, в който да изложите всички данни, с които разполагате по случая.
След образуване на досъдебно производство, установяване на извършен състав на престъпление и внасяне на обвинителен акт в съда пострадалият, в случая зет ви, може да се конституира като частен обвинител и граждански ищец.
Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното наказателно производство като частен обвинител. Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена. Тя трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.
Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора, като може да го поддържа и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.
Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Пострадалият, който е претърпял вреди от престъплението, може да предяви в съдебното наказателно производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установи като граждански ищец.
Когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс, гражданският иск не може да се предяви в съдебното наказателно производство.
В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
Молбата може да бъде устна или писмена. Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
Гражданският ищец упражнява тези права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск. Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.
Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.
