Момчетата от 65-и Боен дравски випуск: От кадети – предсрочно в офицери

Автор: Камен Колев

Българската история е уникална с много събития и факти, а един от тях е, че цял випуск от Военното на Негово Величество училище (ВНВУ) е произведен не просто във време на война, а на самия фронт. Забележителният акт се случва по време на боевете в Унгария - Петроварадин - Нови сад, Драва и Мур, известни като Дравската епопея, от която този месец се навършват 72 години.

Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Трети украински фронт срещу немското настъпление край езерото Балатон и реките Драва и Дунав. Продължава между 6 и 21 март 1945 г. След решението на правителството на ОФ България да мине във Втората световна война на страната на Съветския съюз срещу войските на Третия райх, нашата армия изпитва остра нужда от офицери.

„По време на боевете ние губим много войници и офицери и започва да се чувства голям недостиг. Нужни са млади хора, с добра подготовка и тогава се появява идеята момчетата от горните курсове на военното училище да заминат предсрочно и да попълнят тази липса”, разказва полк. инж. Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на Военното училище на Негово Величество (ВНВУ), който е пряк участник в Дравската епопея като взводен командир в 11-а дивизионно-инженерна щурмова дружина.

Така двадесетинагодишните момчета са влезли през портала на училището като кадети пет години по-рано, предсрочно са произведени във фелдфебел-портупей юнкери и са изпратени в Унгария като част от Първа българска армия. Голобрадите бойци на 6 март 1945 г. с регентска заповед са произведени на фронта в първи офицерски чин.

Техният випуск, наречен по-късно „Боен дравски випуск”, е преживял смъртта на цар Борис III, присъединяването на Македония, Добруджа и Западните покрайнини, бомбардировките над София, преврата на 9 септември.

След това част от младежите са изключени от училището, защото бащите им – царски офицери, са обявени за врагове на народа. Другите от тях отиват на фронта.

Бойците, които на клетвата си във ВНВУ са посрещнати с думите на портупей-юнкер Райно Каблешков: „Господа, вие днес се обрекохте да бъдете водачи на въоръжения български народ. Запомнете нещо от своя първи взводен командир. От днес, до края на дните ви животът ви принадлежи на България. Сърцето ви – на любимата. Но честта – тя си е само ваша!”, отиват да се бият за Родината, без никакъв боен опит.

Полк. Рухчев е назначен за командир на взвод в 11-а дивизионна щурмова дружина. Той и хората му се заемат с укрепването на втората отбранителна полоса на около 35 км северно от Драва.

За копаенето на окопи е мобилизирано и местното население - всички  момчета над 15 г. и момичета над 17 г. трябва да носят инструменти от къщи и да копаят километрични окопи. След това операцията продължава с минирането на бреговете на Драва заради очаквано настъпление на войските на Третия райх.

Дравските боеве започват в 1,20 ч. на 6 март 1945 г., когато германците форсират реката, атакувайки направлението Дони Михоляц – Харкан. Първа българска армия трябва да охранява 120-километровата полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по р. Драва до Торянц. Целта е да не се допусне пробив на противника.

Полосата за отбрана е разделена на два участъка – Западен, който се отбранява от Трети корпус, и Южен, наричан още Дравски, отбраняван от Четвърти корпус. Битките продължават ожесточено и на 7 март, когато немците, проникнали в Сапорца, са обкръжени.

Атаката срещу тях, планирана за 8 март, е много ожесточена и е взето решение за контраатака по целия фронт. Селото Сапорца е овладяно, но германските войски оказват упорита съпротива при Тармащелек. Боевете продължават, като вражеските войски са базирани в избите на къщите, откъдето откриват непрекъснат огън. На 12 март в битката се включва 16-а пехотна дивизия от резерва на армията.

Българските и съветските бойци минават в контранастъпление, овладяват селата Дравасаболч, Дравапалконя и Дравачехи,  форсират канала Фекетевис и до 19 март излизат на р. Драва като възстановяват целостта на отбраната.

Така боевете продължават 14 денонощия и въпреки огромните загуби, вражеските войски първо преминават към отбрана, а после отстъпват. Осуетени са плановете на немската войска да достигне шосето и да овладее Харканските височини, откъдето се открива пътят към Печ. На практика Българската армия помага на Съветската да съхрани и организира силите си за настъплението към Берлин.

Жертвите, които Първа българска армия дава, са 6850 убити, ранени и безследно изчезнали.

„Боевете при р. Драва бяха най-тежките от участието на България във Втората световна война. Това се потвърждава и от дадените жертви и изразходваните бойни припаси и материални средства. Процентът на убитите и ранените достига до 20%, а по отношение на командирите и по-голям. В продължение на две седмици упорити боеве в района на р. Драва дивизията изразходва около 13 000 снаряда, 22 000 мини, около 6000 ръчни гранати, 1 300000 патрона, или общо около 400 тона боеприпаси”, пише в спомените си Кръстю Крапачев от 65-и Боен дравски випуск.

Крапачев е бил изпратен на фронта като пионерен фелдфебел-портупей юнкер и също предсрочно е произведен на фронта в подпоручик. Български войници остават в района на битките чак до юни 1945 г., за да разминират полето.

„След завършването на войната моята дружина 11-а беше върната около Драва, за да извади, разминира и очисти тези полета, които бяха хлябът на населението”, казва полк. Рухчев и добавя: „Не оставих гроб в Унгария. Върнах ги, имах и ранени разбира се, но ги върнах в България да си отидат при семействата. Това бяха бащи, синове. Няма по-голяма радост за един командир да запази войниците си”.

След края на войната обаче съдбите на голяма част от младите български бойци са съсипани.

На мнозина е отказано право да следват, други са изключвани от университетите като „неблагонадеждни”, семействата на трети са репресирани.  За да изхранват семействата си, някогашните юнкери  са принудени да работят като носачи, миньори, каруцари, строители.

В края на 50-те години на ХХ век те започват да се събират на дружески срещи, като след една такава сбирка много от тях са привикани от Народната милиция, някои са принудително изселени. Въпреки гоненията, след края на 50-те години повечето от тях успяват да завършат. И сбирките продължават и през 90-те години на ХХ в.

На срещата през 1990 г. присъстват 93 живи възпитаници на военното училище. Днес те са не повече от 30. Заради уникалния начин, по който са произведени в офицери, момчетата от 65-и Боен дравски випуск са единствените от ВНВУ, които нямат свой албум.

Издават такъв едва 50 години по-късно – през 1995 г., когато се събират да отбележат половин век от завършването на военното училище. Снимките и материалите са издирвани в продължение на 10 години.


В категории: История , Нова история