Това състояние е критично и трябва спешно да се вземат мерки
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Заболяването тимпания се среща при всички преживни животни – говеда, овце и по-рядко биволи и кози. Когато коремът им се изпълни за кратко време с газове, говорим за остро подуване на търбуха, което всъщност представлява един сериозен проблем за стопаните. Поради бързото настъпване и протичане, заболяването трябва добре да се познава и диагностицира от фермера, защото всяко забавяне води до летален изход за животното. Стопанското значение на тимпанията едва ли се нуждае от коментар, тъй като неглижирането на болестта винаги води до значителни загуби.
Някои животни са анатомично предразположени към подуване. Доказано е, че индивиди, на които отворът на хранопровода в търбуха се намира значително по-високо, никога не се подуват. Разположението на кардията няма как да се установи визуално и затова на външен вид разпознаването на такива животни е невъзможно. Със сигурност обаче може да се твърди, че при добиче, показало веднъж признаци на тимпания, може да се очаква това да се повтори. При такива рискови животни стопаните трябва да бъдат винаги нащрек.
Различават се две форми на остро подуване на търбуха: при едната газовете се събират над търбуховото съдържание (газово подуване), а при втората газовете са хомогенно примесени с храната (пенесто подуване). Последната форма е по-неблагоприятна и по-тредна за лечение. При преживните се среща и друга подобна сродна нозологична единица – хронично подуване на търбуха, но то има по-малко стопанско значение, тъй като е с по-протрахиран характер и по-благоприятна прогноза.
Обичайната причина за подуване е приемането от животните на храни, които бързо ферментират в предстомашията, следствие на което се ускорява образуването на газове. Те се използват обикновено рано напролет, а някои от тях са в основата на типичното хранене на кравите през целия пролетно-летен сезон – сочна люцерна, червена детелина, зеленият фий, грах, леща, еспарзета, репко и др. Особено често заболяването се среща през влажни години, когато растенията съдържат голямо количество течности.
Когато рано напролет животните се пускат изгладнели на паша за първи път в свежи, буйни и сочни ливади, те лакомо поемат голямо количество зелена маса и тимпанията е често срещана. Друго наблюдавано явление е непосредствено преди или по-често след паша животните да се напояват с вода. Резултатът отново е бърза ферментация в търбуха и подуване при някои животни. При оборния режим на отглеждане тимпанията може да настъпи при хранене с картофи или със сочен легуминозен фураж.
Студът, преумората, липсата на слама и други сухи и груби фуражи в дажбите също могат да предизвикат подуване. Грубият фураж, съдържащ голямо количество целулоза, дразни кутанната мукоза на предстомашията и предизвиква оригване. Така животните отделят газовете и се предпазват от тимпания. Замръзналата храна, много студената вода, заскрежената трева също са фактори, които могат да предизвикат тимпания на търбуха. Болестта по-рядко се наблюдава при отравяне с някои отровни растителни видове при паша – лютикови растения, есенен минзухар, див синап, бучиниш, полски мак и др.
Като причини за остро подуване също могат да се посочат наличието на чужди тела или тумори в хранопровода (преживните често поемат различни предмети заедно със зелената маса), уголемени медиастинални лимфни възли (левкоза, туберкулоза и др.), тумори в гръдната кухина или в областта на шията, които притискат хранопровода и пречат на оригването. Когато животното се залежи за дълго време, кардията се притиска и лесно може да настъпи подуване на търбуха.
Подуването настъпва, когато се съчетаят няколко момента: 1. Бързо образуване на пенеста материя от храната, което се благоприятства от присъствието на сапонини в дажбата; 2. Нарушаване рефлекса на оригване, което се дължи на недостатъчното количество на грубия фураж в дажбата; 3. Подтискането на оригването от специфични активни вещества; 4. Наличието на алергични състояния.
Легуминозните млади растения имат високо съдържание на органични киселини, които лесно се декарбоксилират с произвеждане на въглероден двуокис. Смесването на бикарбонатите на слюнката с киселото съдържание на търбуха също води до образуването на въглероден двуокис и става причина за пенестото подуване. Съдържащите се в растенията пектин и пектин-метил-естераза е доказано, че оказват съществено влияние за появане на пенестото подуване.
И двата вида подуване – пенестото и газовото, водят до един и същи резултат - значително разтягане на търбуховата стена, което по рефлекторен път ускорява пулса на животното. Следствие притискане на вените в стените на подутия търбух, силно се затруднява кръвообращенето, снабдяването на мозъка и сърдечния мускул с кислород се нарушава, а пулсът все повече се ускорява. Със силно увеличения си обем търбухът притиска диафрагмата, с което силно се затруднява дишането – то се учестява.
Бързо се развиват няколко порочни кръга в метаболизма на животното, водещи в крайна сметка до тежка ацидоза, нарушаване съотношението натрий:калий със задържане на калия и необратими смущения във ферментационната активност. Състоянието много бързо се влошава и става особено критично. Вследствие настъпилата сърдечна и главно съдова слабост, животните умират от бързо развиващия се колапс и шок. Непосредствено преди леталния край на животното температурата се понижава, наблюдава се студено изпотяване и мъчитална болка.
Клиничните симптоми са доста типични – в зависимост от количеството на насъбралите се газове и образуваната пяна в търбуха, левият хълбок (мястото, където е търбуха) е повече или по-малко издут. Когато имаме тежък случай на тимпания, търбухът е много силно подут, наблюдава се уголемяване на целия корем, а коремните стени са силно изпънати. В началото дефекацията е учестена, но с напредване на процеса контракциите на търбуха намаляват до пълното им спиране, т.е. настъпва пълна атония, а дефекацията спира.
След атонията на търбуха последва и отслабване перисталтиката на червата. Животните се напъват мъчително с изкривен нагоре гръбнак, но усилията им за дефекация се оказват напразни. Апетитът и преживянето изчезват, понякога се наблюдава и повръщане. Дишането е повърхностно, затруднено и учестено, като в тежките форми на тимпания животните дори дишат през устата. Добичетата изпитват силна болка, манифестираща се с пъшкане, стенене, подритване с крака към корема. Отначало погледът им изразява отчаяние и страх, но после става мътен, безучастен и безразличен. При забиване на игла от спринцовка отляво в търбуха от нея започва да излиза пяна или газове.
Развоят на заболяването е много бърз – в някои случаи за 1-2 часа, дори за половин час, ако на животното не се даде помощ, настъпва сигурна смърт от задушаване. Прогнозата е твърде неблагоприятна, особено когато тимпанията настъпи бързо и се развива много бурно. Ако се вземат бързи и ефикасни мерки, болните животни могат да бъдат изкарани от това тежко състояние и спасени. Факторът време и адекватните решения единствено спасяват от подуването.
Лечението по принцип зависи от степента на подуване – много бързо и отговорно трябва да се прецени сериозността на ситуацията и да се действа незабавно. При много тежко подуване и критично състояние на животното се прибягва до оперативна намеса. Много фермери сами я извършват, тъй като спешното състояние изисква и бърза намеса. Това се прави със специален инструмент, подобен на дебело дълго шило, наричан троакар, който се забива отляво в гладната ямка в най-изпъкалата част, където съдържанието на газове е най-голямо. Троакарът се изважда много бавно, за да не излязат бързо газовете, като в направения отвор остава метална тръбичка, която може да се пришие или се задържа за известно време с ръка.
Когато във фермата липсва троакар, някои стопани извършват манипулацията с дълъг много тесен остър нож, който след забиване много леко се завъртва. Добре е да се знае, че този начин е доста опасен, защото бързото отделяне на газове може да предизвика шок. При по-леките случаи се предприемат мерки, целящи намаляване и спиране на ферментацията, предизвикване на оригване и раздвижване на търбуха. Левият хълбок се облива със студена вода, прави се дълбок масаж на търбуха с юмрук или се вкарва стомашна сонда за изпускане на газовете. По време на масажа предницата на животното се поставя на високо, за да се освободи кардията от течности и за да може животното да се оригне.
При масови подувания на овцете се препоръчва животните да се принудят да се изкачват по стръмнина нагоре, което освобождава кардията от течностите и се извършва автомасаж на търбуха. Много добро действие има поставянето на пръчка (или кръгло дървено трупче) в устата на животното, която се завързва от двете страни зад рогата или ушите. Тя се намазва с катран, газ, нафта или друга миришеща течност. Добичето започва да дъвче, увеличава слюнчената си секреция, а при поглъщането и в голямо количество се отваря кардията и газовете излитат навън.
На животното може няколко пъти да се даде малки количества алкохол, което също спомага за отварянето на кардията и предизвиква оригване. Добра работа върши също даването на смес от олио – 1л, оцет (600 мл) и 100 г готварска сол или друга подобна смес от равни части олио:оцет:алкохол. Съставките се разбъркват добре и се дава на един път за крава, а за теле – половината доза.
Не на последно място при това спешно и тежко страдание е добре да се приложат средства, подтискащи ферментацията: сикаден, урзопрон, урзопронил, румистом и др. Добро и евтино средство е калиевият перманганат – 1 % разтвор – 500 мл за едри и 50 мл за дребни преживни. Парентерално се използват калциеви препарати, въведени венозно (норокалцин, калциев бороглюконат, никалцимаг и др.), антихистаминни средства и сърдечни препарати.
За да предпазят фермерите животните от тимпания на търбуха, трябва да бъдат особено бдителни при преминаването от суха към зелена, свежа трева. Необходимо е този процес да става постепенно. След паша животните не бива да се поят веднага с вода. Когато пребивават на сочно и свежо пасище и има опасност от подуване, е хубаво да се принуждават да се движат по някоя наклонена местност или стръмнина нагоре, за да могат чрез оригване да изкарат насъбралите се газове. Ако се хранят на ясла със свежа, тучна трева, добре е тя да се смеси с нарязана слама, сено, царевичак или друг груб фураж, съдържащ голям процент целулоза, което ще подобри моториката на търбуха.
