Тракийски бежанци, намерили подслон във Василико (дн. Царево)
18 Март 2015, Сряда
Преди 90 години
Ангорският договор е сключен през 1925 г. в Ангора (дн. Анкара),
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
където Кемал Ататюрк премества столицата на Турция. Подписан е от Симеон Радев – посланик на България във Вашингтон, и Тевфик Кямил бей – секретар на Министерството на външните работи на Република Турция, а след това е утвърден от двете правителства и е ратифициран от парламентите.
С него се урежда въпросът за българските преселници през 1913 г. от Одринска Тракия, чиито имоти се оценяват на 10 милиарда долара.
Това са насилствено прогонени от турската армия бежанци, избягали от родните си места, за да спасят живота си. Общо те са 34 хил. души, които са притежавали 2 млн. дка ниви и лозя и 213 хил. дка гори. Всички те са имали документи за собственост. Много от тях не са успели да ги вземат при бягството си, но има и такива, които са ги запазили и са предали на наследниците си.
В договора няма клауза, която да предвижда кардинално парично обезщетение на собствениците. Но тъй като те се третират като „преселници“, запазват правата върху имотите си, с изключение на тези, които се намират в Цариград. Следователно имат право да се върнат при тях, да ги владеят и използват по свое усмотрение. Само за секвестираните, които са използвани за прокарването на пътища, жп линии и за други цели, се полага да им се изплатят по направената оценка. За тези, които се обработват от други лица, следва собствениците им да получават аренда. В заключителните разпоредби на договора се посочва, че мъчнотиите по неговото прилагане ще бъдат предмет на дипломатически преговори между двете страни.
Какво става на практика? Бежанците от Одринска Тракия в България посрещат с надежда подписването на Ангорския договор, защото виждат в него основание за защита на техните права върху насилствено напуснатите от тях имоти. Затова създаденото през 1896 г. Тракийско дружество иска съдействието на българското правителство за неговото бързо и стриктно прилагане. По това време обаче това се оказва доста сложно.
България е в голяма международна изолация, отвсякъде е заобиколена от страни, които са откъснали части от нейната територия. Над нея тегнат клаузите на Ньойския договор. Единствено с Турция се поддържат нормални отношения и затова цар Борис ІІІ и българското правителство не иска да ги усложняват. Поради това на бежанците се казва, че трябва да почакат, докато настъпят по-подходящи времена.
Те, за съжаление, така и не идват. През Втората световна война, когато на страната ни се поверява административното управление на Егейска Тракия, Тракийското дружество и някои националистически организации поставят въпроса за изпълнението на Ангорския договор. Това обаче до голяма степен зависи от Германия. В среща с Хитлер цар Борис ІІІ го пита за мнението му по този въпрос. Обстановката обаче пак е сложна – Турция е обявила неутралитет, но позволява на германските агенти (а също и на английските, американските и руските) да действат безпрепятсвено на нейна територия.
Фюрерът дори се надява, че след като Турция види блестящите победи на германските армии по фронтовете, ще се присъедини към Оста. А за Хитлер това е много важно, защото Турция е плацдарм за настъпление към Близкия изток, към който той има определени апетити. Затова казва на цар Борис ІІІ, че този въпрос не стои на дневен ред. Още повече, че през Първата световна война, когато Германия, България и Турция са били съюзници, е коригирана българо-турската граница, с което Турция отстъпва на България ивица от 2000 кв. км по левия бряг на Марица, а сега иска да си ги върне.
След Втората световна война България отново е сред победените. На Парижките мирни преговори през 1947 г. Югославия и Гърция искат териториални компенсации за сметка на нашата страна затова, че части от техните земи са били „окупирани“ от „българските фашисти“. Сталин обаче решително се противопоставя, защото има планове за създването на Балканска федерация. Въпреки това България е осъдена да плати 70 млн. долара репарации на Югославия и Гърция.
За Ангорския договор си спомня Вълко Червенков, когато идва на власт през 1950 г., а през това време страната ни се възстановява от следвоенната разруха. Златният резерв на царство България е изнесен в Москва, българският лев е силно обезценен. Затова чрез съветския посланик в София Червенков отправя молба до външния министър на СССР Молотов част от германските репарации да се дадат на България, тъй като фашистка Германия не е изплатила доставки от нашата страна – храни и суровини, в размер на 8,8 млрд. лева. Както и очаква, неговата молба е отхвърлена, но това му дава повод да иска съдействието на СССР за възмездяването на тракийските бежанци съгласно клаузите на Ангорския договор.
Оказва се, че моментът пак не е подходящ. Между Съветския съюз и Турция са установени близки взаимоотношения още по времето на Кемал Ататюрк и те продължават да се поддържат. Така и този опит пропада.
Обезсилен ли е Ангорският договор? Не само че не е, но е и потвърден с договора от 1992 г. между България и Турция, с който изрично се посочва валидността на всички сключени преди това всякакъв вид споразумения между двете страни, включително Ангорския договор и Одринското споразумение от 1913 г.
На книга правата на българските бежанци от Одринска Тракия са потвърдени. Въпросът е кога те ще бъдат приложени на практика. Отговорът би трябвало да е доста ясен. Турция се кандидатира за членство в ЕС. Когато дойде времето да се гласува за нейното приемане, това може да стане само с пълното одобрение на всички страни членки. За да не упражни България правото си на вето, тя трябва да поиска от Турция да се изпълнят нейните задължения по Ангорския договор.
Патриотичен календар
13 март 1913 г. — Българските войски превземат Одринската крепост по време на Балканската война
13 март 1981 г. — Официално е открита Националната астрономическа обсерватория на вр. Рожен
14 март 1897 г. — В България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници
18 март 1947 г. — Умира Михаил Герджиков, виден български общественик и революционер в Македония и Одринско, деец на ВМОРО и ВМРО. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на ръководното боево тяло в окръга и става един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
18 март 2004 г. — С 226 гласа „за“ и 4 „против“ 39-ото Народно събрание ратифицира Северноатлантическия договор във връзка с членството на България в НАТО
