Българи в лагерите на смъртта

Автор: Емил Петров

По време на Втората световна война на територията на Германия и окупираните от нейната армия страни са арестувани от Гестапо над 1000 български граждани, които са принудени да работят насила в заводите на Райха. Тези, които отказват, са депортирани в лагерите на смъртта.

Големи групи със задържани от нацистите българи са пратени в град Флосенбург. Това са 80 човека – студенти, градинари... По-късно те са разпределени в други лагери.
Сред арестуваните е и един от синовете на проф. Николай Динеков – Атанас, брат на акад. Петър Динеков, който намира смъртта си във Флосенбург.

Втората група от наши сънародници, в която влизат 57 студенти, отива в Братислава, а други 43-ма заминават за Бърно. После те са вкарани в затвор в Австрия, откъдето след кратък престой са изпратени в един от филиалите на зловещия Дахау, първият и най-продължително съществувал концлагер. Една група от 13 човека е изпратена в Конския лагер, както наричат малкия лагер на Бухенвалд.

Втората веднага е отведена в Дахау, а третата група с 25 българи е задържана в Дрезден. Тя престоява за кратко в Дахау, като петима са оставени там, а другите са въдворени в лагера Радеберг.
Над 200 български евреи, арестувани във Франция, преминали през транзитния лагер Дранси, са убити в Аушвиц-Биркенау (Освиенцим). Сред тях е Аврам Леон Конфино от Карнобат, Жак Йосиф Дуеняс от Видин, Натан Леон Зилберщайн от София, Жозко Хаим Лереов от Хасково, Алфред Афталион от Русе и др.

Най-много българи е имало в Дахау и Бухенвалд – там броят на задържаните по различно време наши сънародници е общо 450 за двата лагера. Това сочи един доклад, изваден на бял свят за първи път в интернет през 2013 г. Той е предоставен от Димитър Михалчев и е донесен от САЩ, като в момента се съхранява в Централния държавен архив в София.
Дали това е точната цифра на българите в Дахау и Бухенвалд и колко от тях са директно убити или „изпарили се“ през комина, без да са вписани в лагерните книжа – никой не знае.

На територията на Германия и окупирана Европа са действали 14 000 концлагера и още толкова е имало транзитни, трудово-разпределителни и филиали на тези нацистки биваци на смъртта. Само в Югославия е имало два, в Румъния – един до Темишоара... Няма лагер, където да не е имало българи. В Ланцендорф са били 18, в Ерфурт – 14, в Грос-Розен – 59 наши военни офицери от различен род войски, специализирали в Германия. В този лагер при опит за бягство са избити 26 български офицери.

В Литомершице българите са били 31, в Арменау – 15, в Собибор – 12, в Шутхоф – петима, в Заксенхаузен – трима, а през Маутхаузин са преминали 23 наши сънародници.
Най-много българи са взети в плен при оттеглянето на немските войски от Македония, Молдова, Банат и Тимишоара. Те са били изпращани в транзитен лагер. Това са били мъже, жени, деца, старци и дори цели семейства. Освободени са с намесата на българската легация.

В лагерите на смъртта попадат и българи, взели участие в съпротивата на други народи. Стотици хиляди интербригадисти след края на гражданската война в Испания са затворени в лагерите „Кампо де Гюрс“ и „Кампо де Мил“.
Мнозина от нашите сънародници успяват да избягат във Франция и Белгия, където отново се включват в Съпротивата. Други, по-малки групи, са заловени и изпратени в Маутхаузен и  Заксенхаузен. Интербригадистът Марин Чуров описва в книга своите страдания в Маутхаузен-Гузен. Кирил Борисов Савов от Пловдив пише в мемоарите си „На Ебро“ как нацистки офицери подбирали здрави и едри интербригадисти и с камиони от Испания са откарвани на сигурна смърт в концлагерите.

На фронта през Втората световна война са заловени много български войници и офицери, мнозина от които са убити при опита си за бягство, а тези от тях, които се водят безследно изчезнали, всъщност са избити в лагерите на смъртта. Такъв е случаят с безследно изчезналия Иван Пикулов от Козлодуй.

Подобна е и съдбата на българите в Русия, които тогава са се водили руски граждани и са участвали в боевете като партизани и ятаци. Те са били изпращани в Яновския лагер и други такива на руска територия. Това се случва с българина Алексей Цвятков, роден в Русия и пленен и убит в лагера Ноенгаме. Българи е имало и в лагерите Сталаг-Луфт. Те са били пленени край Митровица, Югославия, при операция „Барбароса“. Броят им е 251 души. За тях може да се почерпят сведения от книгата „Българи в Сталаг“ на полк. Иван Иванов, която е качена и в интернет.

Българи легионери и бранници служат в корпуса на Александър Цанков. 15-а СС дивизия Вафен е била съставена от наши сънародници. 12 от тях вдигат бунт и убиват немски офицер. Те биват заловени и изпратени в лагера Наенгаме, а авторът на бунта Кръстан Попдимитров е убит на място.
Подобна съдба има и едно българско консулство, чийто състав е арестуван в Швейцария и въдворен в лагера Берген-Белзен на територията на германо-швейцарската граница. Случилото се е описано от Марин Георгиев Мирчев от с. Бежаново, Ловешко.

В операция „Барбароса“ са пленени и много българи, родени в Македония, служили в югославските ВВС. Те са третирани като сръбски граждани и са изпратени в лагера Кодлиц. Един от тях е Марко Божинов Събков от Гевгели.
Жестока е ористта и на българските евреи от Егейска Македония и Битолско. В интернет форума „Бойна слава“ Максим Бенвенисти разказва как те са арестувани от правителството на Милан Недич, как са натоварени на четири сръбски кораба и са транспортирани до Лом. Оттам с влакове  отпътуват за Освиенцим и Треблинка.

Сред тях попада и Рафаел Моше Кахми от Битоля. Той е участвал в Илинденско-Преображенското въстание и е бил личен приятел на Гоце Делчев. Под името Скендер бей се включва в аферата с мис Стоун. Роден е на 15 декември 1870 г. В  Освиенцим, където е изпратен заедно с 56 хиляди други евреи, той получава номер 41367. Благодарение на застъпничеството на видни битолски граждани е освободен от лагера, но брат му Мехти и семейството му загиват в газовите камери.

Много българи преминават и през концлагерите Белжец, Брюкс, Цвикау, Киршхаген, Фулуда, Ерлиген, Шпернау, Литомержице и др.
Сред тях са и оперният певец Борис Христов, и братът на легендарната пророчица Ванга инж. Томе Пандов Сурчев от Струмица, изобретателят на електронния часовник Петър Петров, илюзионистът Петър Патев, цигуларите от Чирпан семейство Васил и Недялка Черняеви и др.

По данни от книгата „Път през Бухенвалд“, писана от бившия концлагерист Димитър Дичков Димитров, в лагерите Дахау и Бухенвалд са убити общо 169 българи.
Много наши сънародници престояват и в най-малките концлагери Мелк и Ненар, разположени на територията на Франция. В Моновиц пък е имало 11 български граждани. Около 9 или 10 жени са били зад телените ограждения в Равенсбрюк.
Лагерите на смъртта съществуват до 1945 г. Както вече споменахме, в някои от тях затворниците не са били вписвани в лагерните книжа, нито са получавали лагерен номер, който бил татуиран на дясната ръка.

На 11 април светът чества Международния ден на бившите политзатворници и концлагеристи. На тази дата през 1945 г. затворниците от Бухенвалд, като разбрали за приближаването на съюзническите войски, се вдигнали на въоръжено въстание, обезоръжили охраната и завзели ръководството на лагера. В този бунт взимат участие и трима българи.

Бележка на редакцията: „Десант“ разполага с пълните списъци с имената на всички наши сънародници, преминали през лагерите на смъртта. Но за съжаление няма да ни стигне мястото, за да ги публикуваме. Нека поне сведем глави пред тяхната памет.


В категории: История , Горещи новини