Трябва отрано да се предвидят всички опасности и да се вземат навременни мерки срещу тях
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Животновъдството, освен че е една от най-трудните човешки дейности, е една и от най-рисковите. Отглеждането на жива стока непрекъснато е подложено на десетки опасности, които трябва да се предвиждат мъдро и овреме, за да не се объркат сериозно финансовите очаквания.
Ключови моменти в отглеждането на животните са раждането и отбиването. Раждането е винаги индивидуално. То крие заплахи както за майката, така и за плода и колкото и да познаваме този процес, си казваме – дано има късмет и да мине леко! Отбиването на малките животни обаче е изцяло в ръцете на стопанина.
Това е моментът, в който подрастващото животно напуска майка си и поема по своя жизнен път в съвсем нова среда, различно хранене, между други различни същества от същия вид. Обикновено след отбиването се сменя и гледачът на животното. Много често родилните отделения или боксове са на закрито, а след отбиването младият организъм бива принуден да живее в открити помещения на преки атмосферни и климатични въздействия. Всяко звено от тази дълга и трудна верига представлява отговорен момент в отглеждането и е натоварено с огромен стрес върху младия организъм.
Като се има предвид, че имунната система е изключително крехка, става ясно защо именно в периода около отбиването настъпват най-сериозните проблеми. Стресирани и депресирани, младите и неукрепнали животни се атакуват от наглед безобидни патогени, с каквито е пълно навсякъде около нас – коли, салмонели, коки и др. бактерии, както и от цял букет вируси – циркумвируси, аденовируси, ротавируси, коронавируси, херпесвируси и др. И се завърта един порочен кръг – най-често разстройства и респираторни инфекции, водещи до отслабване, обезводняване и отпадане на голяма част от новородените.
Кога се отбиват животните? При различните видове възрастта е различна, но като правило това се извършва обикновено около 35-40-ия ден след раждането. Ранното отбиване не се препоръчва, тъй като организмът не е укрепнал. По-късното отбиване също е нежелателно, защото се отразява зле на майката. Когато младоците започнат да се хранят свободно и самостоятелно, те се чувстват по-уверени и сигурни. В тази крехка възраст са палави, изпълнени с енергия и ентусиазъм и ако са добре захранени могат да бъдат отбити.
При прасенцата. Особен риск в този период представлява едемната болест, която се предизвиква от ешерихия коли. Тази чревна бактерия е един от основните виновници за неблагополучията в свиневъдните ферми. За да спасите невръстната грухтяща стока от невидимия враг, добре е малките да се ваксинират със серум против едемна болест при отбиването. Ако нямате серум, можете да го замените с антибиотик („Родотиум“, „Тиловет“, „Колистин“ и др.), който задължително се дава по схема. Започва се 3-4 дни преди отбиването, дава се в деня на отбиването и 3-4 дни след него – във водата за пиене.
Така се осигурява сигурен щит по време на отбиването срещу коварните бактерии. Особено подходящи са препарати на основа неомицин и колистин, тъй като действат само локално в стомаха и червата и почти не се резорбират.
Антибиотикът може да бъде сменен с по-безвредните препарати на танинова основа, съдържащи екстракт от сладък кестен, ацидифаери, съдържащи органични и неорганични киселини, биомин и биотроник, които се поставят в смеските. Условно патогенните бактерии се подтискат много успешно с „Брахинор“, който се добавя 1 кг/1 тон фураж.
Той представлява смес от танин, чесън, риган, мащерка и др. лечебни растения и субстанции, напълно безвреден и може да се прилага веднага след отбиването.
Подобен ефект притежава и „Дизентик“ в доза 2 кг/тон, който профилактира особено опасното заболяване дизентерия. Комбинацията на органични и неорганични киселини с танин представлява препаратът „Бетандрай“ – 1кг/тон фураж, който много добре предпазва младите животни от диарии. Когато антибиотиците се прилагат във водата, задължително трябва да се слагат витаминно-минерални добавки, които предпазват нормалната микрофлора на стомашно-чревния тракт от действието на препарата.
Съществува ваксина – „Порцилис“, която се прилага при бременните свине в края на бременността и създава имунитет у майките, който се предава с кърмата на новородените прасенца.
При зайчетата. Около отбиването (към 40-я ден) се прави първата ваксинация срещу чума. Ако отбиването стане около 30-я ден, се прилага гореописаната схема при прасенцата с антибиотик в рамките на 7-8 дни, като лечебната вода се дава преди и след отбиването.
Зайците са фини и нежни същества, особено малките, затова може вместо антибиотик в питейната вода да се добавя прополисова тинктура или спиртен извлек от чесън. С тези природни продукти може да се постигне същият ефект. Широко прилаганите калиев перманганат, син камък и др. е погрешна тактика. Тези химикали в по-високи дози са доста агресивни, но и в ниски дози убиват нормалната микрофлора в червата.
При агнетата. Когато пролетта настъпи малко по-рано, отбиването съвпада с изкарването на паша или малко преди това. Прилага се същата схема с антибиотик във водата за 7-8 дни. Преди изкарването на паша агнетата задължително трябва да се изчистят от паразити (мониезия), т.нар. Ширити, панделки и др. Най-достъпните и широкоразпространени препарати са албендазоловите – „Вермитан“, „Албендазол“ и др. Може да се използват и болуси „албендазол“ – по1/2 болус или суспензия в устата сутрин на гладно.
При телетата. Около отбиването се слага за 7-8 дни по същата схема антибиотик в млекозаместителя. Напоследък се използват с голям успех препарати на растителна основа – изготвени от билки и лечебни растения. Такива са „Биомин“, „Биотроник“, екстракти от ехинацея и левзея, добавки, съдържащи риган, мащерка, лайка и др. Ако телетата, въпреки всичко, имат разстройство, което често се случва, може да им се зават добавки, ограничаващи дехидратацията: гел лайт и др.
За предпазване на телетата от респираторни инфекции може да се използват поливалентните ваксини “Бовипаст” срещу пастьорела, параинфлуенца и респираторен интерстициален вирус. Ваксината се прилага още на 2-седмична възраст с последваща реваксинация през 4-седмичен интервал. Друга също толкова ефективна ваксина е „Рисповал-3“, която предпазва новородените от параинфлуенца, респираторен интерстициален вирус и мукозна болест. Ваксинацията се прави на 12-седмична възраст с последваща реваксинация – 3-4 седмици след първото приложение.
Съществува и моновалентна ваксина срещу ринотрахеит, която е целесъобразно да се прилага в рисковите ферми. Най-пълна защита дава ваксината „Хипрабовис -4“, която предстои да се появи на нашия пазар. Чрез този продукт организмът получава антигени за четири заболявания: параинфлуенца, респираторен интерстициален вирус, мукозна болест и ринотрахеит.
При птиците. Отбиването е по-скоро символичен акт, защото за разлика от бозайниците, още от момента на излюпване те започват почти самостоятелен живот.
От това правило правят изключение гълъбите, папагалите и доста други диви и декоративни пернати. Тъй като птиците от една среда шеметно попадат в коренно различна обстановка, при тях неблагополучията са в много големи мащаби. Когато започнат да измират, то е масово.
Никой днес не може да си представи съвременното птицевъдство без стриктно прилагане на определените ваксинационни схеми. В домашни условия обаче стопаните трябва да са особено внимателни с малките пухени двукраки „топки”. Още с излюпването им във водата се добавят витамин С в големи дози, за да може аскорбиновата киселина да подтисне развитието на вредните гнилостни бактерии.
Ако се отглеждат малък брой пилета, пуйчета и др. веднага след излюпване е добре да се сложи захар във водата (4-5 супени лъжици на литър) и по едно зърно черен пипер в човката на всяко пиле. За правилното развитие на малките пернати и предпазването им основно от бактерии (най-често салмонели и коки) в този период, може да се използват антибиотици или още по-удачно – натурални хранителни добавки, като „Биомин“, „Биотроник“ и др. Те увеличават апетита и предпазват от стомашно-чревни инфекции.
От момента на отбиването младите животни попадат в съвършено нова среда – момент, който не бива да се подценява.
„Детската градина” трябва да бъде предварително подготвена за новите обитатели. Съветваме стопаните да прегледат добре помещението и ако е необходимо, да направят ремонт, така че да се осигурят най-добрите и безопасни условия за животните. За младия организъм е необходима по-висока температура, чисти, проветриви, светли и сухи помещения. Ако преди това помещенията са били използвани с друго предназначение или са отглеждани други животни и групи, непременно трябва да се почистят старателно и да им се направи основна дезинфекция. Високият микробизъм в средата е причина за много заболявания на новите обитатели още в първите дни след преместването.
Когато се правят сборни групи, трябва да се предвиди времеви ресурс за често наблюдаване на животните. Не са редки случаите на сбиване, ритане и хапане, докато се изработи редът в групата и всяко животно заеме своето място в йерархията. За намаляване на агресията, която е типична за този период, се препоръчва поставяне на предмети (играчки), които да отвличат вниманието на пълните със сила и енергия младоци. При свинете например това могат да бъдат обикновени висящи синджири с по-едри халки, които те по цял ден ще дрънкат и ще се развличат с огромно удоволствие.
При липса на подходящо „занимание” птиците също скучаят и започват да се кълват. Така се отключва един сериозен проблем – канибализмът. За пернатите интерес представляват всички лъскави метални предмети. Каквото и да сложите с такъв вид, ще отвлича вниманието им.
