Цветница, Връбница, Цветна неделя, Вая или Куклинден се празнува в неделя след Лазаровден и точно седмица преди Великден. Тази година това ще стане на 5 април. На този ден православната църква отбелязва тържественото посрещане на Исус в Йерусалим. Той влиза в града, яздейки магаре – животното, което символизира идване с мир и добро чувство. А самото влизане на Христос в града олицетворява прехода от хоас към ред и от зло към добро. Хората го посрещнали като месия с палмови клонки в ръцете си. След като стигнал до храма, Божият син изгонил оттам търговците и събрал болни хора, които излекувал.
Тъй като по нашите ширини палми не растат, православната традиция у нас замества палмовата клонка с клонче от току-що разлистена върба. По време на нощното бдение преди Цветница те се осветяват в църквата и на сутринта се подаряват на вярващите, за да бъде пълен домът им със здраве. Така всеки занася в къщата си върбови клонки, свива ги на венец и го закача над вратата или на иконостаса. Вярва се, че те имат силата да предпазят къщата и хората от зли сили и болести. Върбовият венец се изгаря едва след една година, преди да се замести с новия.
Цветното клонче е знамение на победата над смъртта. Едно време с върбови клонки са закичвали и домашните животни, за да са здрави.
Народът вярва, че на този ден мъртвите се „разпускат“ (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесат нещо. Затова още преди изгрев слънце жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Прекадяват гроба, преливат го с вода и поставят близо до паметника върбовите клончета, а след това запалват сеното, за да се сгреят мъртвите.
В някои райони на България се изпълнява обредът „кумичене“. Той започва рано сутринта като над портите на всяка къща се закачат венчета от върбови клонки. Лазарувалите предния ден момичета се събират на реката. Всяка носи със себе си венчето от върбови клонки и омесения предварително обреден хляб „кукла“.
Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението с думите „Върви бързо, водица, избери ни кумица“. В това време момците дебнат да извадят залъците хляб от водата. Всеки бърза да хване повече, за да ги даде вкъщи на агнетата, телетата и овцете да не боледуват и да раждат повече през следващата година.
Момата, чието венче стигне най-далече, се избира за „кумица“. Тя има честта да поведе моминското хоро към своята къща. В дома й се слага обща трапеза. Момите не говорят на „кумицата“ до Великден. Според народното поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
Въпреки строгия пост, на този ден се разрешава да се яде риба.
На Цветница празнуват всички, които имат имена на цветя или растения.
Именици са Цветан, Цветомир, Цветанка, Цветелина, Божура, Детелина, Биляна, Виолета, Върбан, Венета, Дафина, Диляна, Елица, Евелина, Ива, Невена, Незабравка, Маргарита, Малина, Латинка, Лилия, Калинка, Китка, Иглика, Здравка, Здравко, Ралица, Паулина, Роза, Росен, Теменужда, Явор, Ясен, Ягода и много други.
На този ден задължително се ходи на църква и се получава причестяване.
След като приключи Цветница, започва Страстната седмица, в която Исус Христос е страдал и в края й – на Разпети петък, е бил разпнат на кръста.
