Как разрухата на демокрацията унищожи някогашните храмове на седмото изкуство и ги превърна в кръчми и чаршии
Автор: Камен Колев
Когато преди повече от век пловдивчани излизали да се разхождат по някогашната Главна улица, техните погледи били привличани от афишите на най-новата кинематографична прожекция. До началото на миналия век повечето от тях само били чували за чудото на седмото изкуство, а малцина го и виждали благодарение на пътуващото кино.
В Русе с подвижния кинематограф са направени първите прожекции у нас, оттам през Северна България той стига до столицата, където на 22 март 1897 г. прожектира филм в пилзенската пивница на бул. "Дондуков". Пловдивчани се сдобиват със собствени кина няколко години по-късно. Но точно век след това от тях няма и помен – запазени са само сградите, а вътре са превърнати в търговски центрове, кръчми, книжарници, бинго зали.
През 1980 г. у нас има 3453 кина. От тях 511 са в градовете, а останалите - в селата, където за целта се ползват залите на читалищата. Киносалоните у нас започват да затварят врати един по един няколко години след идването на демокрацията.
Това става благодарение на заповед на тогавашния министър на културата Емма Москова, която през 1998 г. нарежда кината да бъдат извадени като активи от Министерството на културата и прехвърлени към Министерството на промишлеността с цел да бъдат приватизирани.
Едно от емблематичните кина на Пловдив е „Екселсиор”, което през май 1912 г. посреща зрителите на първата кинопрожекция. Хората са поразени – лукс, електрическо осветление, украса, модерна техника. Собственикът на киносалона – италианецът Едмондо Вакаро, внезапно става любимец на журналистите, които дотогава го хулели по вестниците.
Един от предприемчивите тютюневи търговци и директор на Тютюневия картел в Пловдив, Вакаро е този, който дава на пловдивчани красивия киносалон, украсяващ Главната улица с изящната си сграда и до днес.
През 1910 г. той изпраща във Франция софийския архитект Александър Ставрев, за да види как изглеждат най-модерните европейски киносалони. Специалистът се завръща в България със записките си и в началото на 1911 г. представя готовия проект за кино „Екселсиор”. Междувременно Вакаро се споразумява с фамилията Станчиди киното да се построи на мястото на бившия хотел „Велико Търново” .
Сградата се превръща в храм на музите, но опустошението след Първата световна война води Вакаро до фалит. През 1923 г. той е принуден да продаде киното, а новите собственици успяват да го развият отново. През 1933 г. те дори канят известната по цял свят тогава германска актриса Евелин Холт да гостува в „Екселсиор”. Пред препълнения салон тя изпява на чист български „Богдане, Бог да те убие”.
Впоследствие сградата е обявена за паметник на културата и върната на реститути. След това тя е завзета от Пламен Тимев-Ганди и за малко да бъде конфискувана от съдебни изпълнители заради негов дълг към Първа източна международна банка. В последните години някогашното кино бе изтърбушено нацяло заради изграждането на търговски център, а от автентичната сграда е запазена само фасадата.
Не по-щастлива е съдбата на някогашното кино „Балкан”, което има яйцевидна форма. Върху него в зората на демокрацията ръка слага строителният предприемач Соломон Анжел. Впоследствие е превърнато в бинго зала, а едно от помещенията е чейнджбюро. Сградата е строена 1939-1940 г., на мястото на изгорелия ресторант “Княз Александър”.
Управител и съсобственик е Павел Богданов - Павлето - мъж джудже по рождение, известен с щедростта си с това, че винаги от къщи го взимал файтон. Най-напред на покрива е имало тераса, но през 70-те години на ХХ век на нейно място е надстроен още един етаж.
В първите десетилетия на ХХ век на главна улица в града се появява кино „Пикадили”, където са се прожектирали първите черно-бели ленти. В годините на т. нар. народна власт кино „Пикадили” е прекръстено на кино „Република”, където за пръв път пловдивчани виждат цветни филми. Това кино също не е подминато от разрухата на демокрацията.
То бе превърнато в търговски център тип „Капалъ чарши” от турски търговец. Той задлъжня с над 60 000 лева за наем на общинската сграда и за местни данъци и такси. Едва преди няколко години сградата бе отдадена на известна верига книжарници и поне донякъде се върна към първоначалното си предназначение като храм на изкуството.
Съдба на кръчма е била отредена и за кино "Тракия" в кв. "Кючук Париж", което бе отдадено без търг и конкурс за жълти стотинки на бизнесмен, близък до СДС. Помен няма и от някогашното кино „Култура”, настанено след 1944 г. в бившия Дом на изкуството и печата. Интересна е историята на самата сграда. Тя е построена след разрушителното земетресение от 1928 г. със средства, събрани от журналистите в пражкото издание „Народни лист”.
Само за седмица новинарите успяват да съберат над 160 000 крони и ги даряват на Пловдив с идеята с парите да се построи къща за семейството на останал без дом след земетресението журналист. Пловдивската управа решава обаче сградата да не е само за един новинар, а за всички и даже нещо повече – да се превърне в дом за пловдивските дейци на културата.
Така е построен Домът на изкуството и печата върху общински терен в подножието на Сахат тепе и с безвъзмездния труд на трима пловдивски архитекти. После зданието се превръща в кино, а днес там се намира редакцията на Радио Пловдив.
От години е затворено бившето кино „Комсомол”, известно и като „Космос”. Красивата стара сграда е проектирана от архитектите Любомир Шинков и Любомир Бонев, но от много години стои празна. От 2 г. насам група архитекти и граждани правят всичко възможно отново да върнат старото кино към живот, като организират събития, заради които за кратко то отваря врати.
Така миналото лято в памет на починалия актьор Робин Уилямс там бяха прожектирани 7 филма с негово участие. В същото време една от идеите за съдбата на терена под киното е там да се построи нов мол с многоетажен паркинг.
