За него се говорило, че куршум не го лови и ятаган не го сече
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Преди да стане хайдутин, Христо работи в тюфекчийница (оръжейница). Там се научава не само за поправя пушки и пистолети, но и много точно да стреля с тях. От 200 м улучва тънко дърво, от 100 м – клонка, а от 30 м – листо. Научава перфектно занаята, но това не го задоволява.
Султанът е обявил отмяна на ангарията, но бейовете продължават да принуждават хората да им работят безплатно. Христо отива при самоковския каймакамин и му казва, че трябва да се изпълни султанската заповед. А той му отговаря, че султанът царува в Цариград, а в Самоков той е султан.
Като разбира, че работата няма да се реши с думи, Христо събира 40 по-будни младежи, научава ги да стрелят и ги въоръжава с пушки от оръжейницата. После започва да ги обучава в боравене с ятагани по негова тактика, вместо със сеч – с мушкане. Първо се започва с дървени оръжия, после с истински, обвити в парцали, и накрая с голи ятагани.
Когато бойците му са обучени да боравят с огнестрелно и хладно оръжие, започва да прилага изпълнението на султанската заповед. Всеки бей или собственик на мадан (съоръжение за добиване на желязо), който принуждава хората да му работят ангария, е посетен от четата на Христо, отрязват му едното ухо и го карат да даде 1000 гроша, с които да се плати на хората за техния труд. Вече никой не смее да ги принуждава да работят безплатно.
През 1849 г. един табор се установява на лагер в покрайнините на Ихтиман. Самоковският каймакамин събира бейовете и собствениците на мадани, взима от тях по 1000 гроша и с парите отива в Ихтиман. Дава ги на командира на табора, за да унищожат четата на Христо и той веднага се съгласява, защото от много време не са получавали заплати. Таборът, в състав от 1200 души, пристига в Самоков и оттам се отправя към местността Карагьол, където е убежището на четата.
Но Христо узнава за това и устройва засада. Когато таборът започва да преминава един мост, среща дървена преграда. Връща се назад да търси обиколен път, но бива спрян от падащи дървета, които са предварително подсечени и сега само с един удар на брадвата падат. Върху двете прегради четниците хвърлят запалени насмолени факли, които ги подпалват. Настава паника, която се усилва от точните изстрели на Христовите бойци. В опит да се спасят, турците скачат в реката, но тя е плитка и се пребиват в коритото й. Оцелелите са малцина и те разнасят случилото се, като го обясняват, че са били нападнати от най-малко 5000 хайдути. Оттогава започват да наричат Христо – Самоковския барон. За четниците и другите българи той обаче се слави като Чакър (сивоок) войвода.
Той се споразумява с игумена на Рилския манастир да му даде платно за дрехи на четниците, цървули и навои, като срещу това ще охраняват обителта. Това обаче не стряска албанския разбойник Ибрям Лека, който си е наумил да ограби манастира. През пролетта на 1854 г. той го напада с 350 разбойници. В това време повечето от четниците са заети със строително-ремонтни работи, а Чакър войвода си пие ракията с игумена на манастира. Като чува гърмежите и виковете на нападателите, веднага се втурва да разбера какво става.
Добре, че портата е залостена и докато разбойниците се опитват да я отворят, четниците се въоръжават, покачват се на манастирската стена и започват да ги обстрелват. Само с 15 души по околна пътека Чакър войвода се явява в техния тил, изненадва ги и хората му ги повалят с „мушкане“. Почти никой от разбойниците не оцелява, самият Ибрям Лека също е убит. Вече всички признават, че Чакър войвода – Самоковският барон, е властелинът на областта.
Четниците си правят къщи в Самоков и околните села и никой не смее да ги обезпокоява. Не така обаче смята Хаджи Дамба, първородният син на Делоба бей и прочут пехливанин. Той се заклева пред Аллаха, че ще донесе главата на Чакър войвода в джамията и това го извезва на чалмата си. Събира 550 башибозуци и тръгва да изпълни обещанието си.
Чакър войвода го посреща с четата си, която вече брои 130 души. След пушечна престрелка се стига до ръкопашен бой с ятагани. Един срещу друг се възправят Чакър войвода и Хаджи Дамба. Двамата стрелят с пистолетите си. Хаджи Дамба е ранен в рамото, а куршумът на турчина засяда в пояса на българина, по-точно в дръжката на втория му пистолет, който е затъкнат в него.
Тогава вадят ятаганите. Чакър намушква османлията в гърдите и той се просва на земята смъртно ранен. Вместо да го довърши, войводата нарежда да го превържат и Хаджи Дамба оцелява. Вече нищо не може да засенчи славата на героя, към която се прибавя и мълвата, че него куршум не го лови и ятаган не го сече.
Но съдбата е решила друго. Жената на четника му Иван – Йона, е все недоволна, че нейният съпруг се скита по горите. Първата ханъма на каймакамина успява да се сприятели с нея и обещава да й даде 500 гроша, ако накара Иван да убие войводата. Тя споделя това с мъжа си, но той не е съгласен. Йона обаче приема предложението. Кани Чакър да им гостува, като преди това е напоила мъжа си с половин литър мастика. Когато войводата идва в дома им, тя подава на мъжа си пушката и му нарежда да стреля. Полупияният Иван натиска спусъка и Чакър пада смъртно пронизан. Съпровождащите го четници обграждат тялото на войводата с ридания и вопли.
Когато Иван донякъде отрезвява и разбира какво е извършил, заколва жена си, а след това се прострелва. Узнавайки за смъртта на Чакър войвода, Хаджи Дамба счупва ятагана си на две части и ги полага на гроба му. А народът съхранява навеки спомена за легендарния герой.
