Както казва банкерът Атанас Буров: „Истинската история е историята на парите"
Автор: Борис Цветанов
Когато из цяла България се пее възторжено „От Дунав до Бялото море един народ живее", 11 343 души от този народ зъзнат, гладуват в конски вагони, натъпкани по 60 човека – старци и баби, мъже и жени, деца – без вода, без хляб. Отчаяни, те пътуват от Бялото море до тихия бял Дунав.
Години наред анализатори, консуматори, политици, прагматици, сценаристи, режисьори, позьори, политолози, зози – всеки според своята некомпетентност, успокояват народната съвест, спасила все пак 48 800 евреи, че за другите не е могло да се стори нищо.
За новоприсъединените наредба от 10 юни 1942 г. ги лишава от възможността да получат българско гражданство поради особения статут на земите, окупирани от германската армия. Българската администрация там е подчинена на германското командване.
Седмият върховен състав на Народния съд на 7 март 1945 г. изправя като подсъдими 64 българи за съучастие в плана на СС да унищожи 11 милиона евреи. Това е първият в света съд срещу Холокоста. Въпреки всички резерви към „народните съдии", има нещо много точно в констатираното: „Акцията по изселването е по-скоро немска, отколкото българска". Обърни внимание, анализирай, читателю, изразите „по-скоро" и „отколкото".
„Истинската история – казваше Атанас Буров – е историята на парите". И до ден днешен тази глава е бяло петно, но е основната за Холокоста.
Започва се със слух. За по-голяма достоверност. Предстои преселение в Полша. Евреите все пак има време да ликвидират останалите им след толкова забрани недвижими имоти, фабрики, търговия, работилници и да изчистят банковите си сметки. Те са хора практични. Бързо превръщат всичко в злато, бижута, скъпоценности, валута. Защото слухът съдържа още истини – ще им бъде позволено да носят със себе си най-много два куфара. В тях най-напред се поставят скъпоценностите.
Никой до ден днешен не е изчислил какво е имало в 22 милиона куфара. Които стават веднага собственост на СС още със стъпването на депортираните на плаца на концлагера. От там те са поети от нескончаеми автоколони, натоварени със злато, бижута, скъпоценности, диаманти, сапфири, рубини, бали валута. Оставяме настрана допълнителното ограбване на коса, златни зъби и коронки след душегубката.
Занимаващите се с проблема специалисти смятат, че се касае за стотици трилиони долари.
Автоколоните спират в предназначени за целта тайни предприятия. Там всичко се сортира разделно. Златото се претопява и оформя на слитъци и кюлчета, подпечатани с двуглавия орел на Райха. Всичко се депозира в дълбоките трезори на швейцарски банки, на такива в Лихтенщайн, Танджер и Бейрут. Огромната част от това злато още е там.
И един нашенец – Белев, решава, че може да се побългари аферата в някакъв малък мащаб за лична облага преди куфарите да поемат към Треблинка. Това е тайната на особената настървеност на неколцина българи, с която те се нахвърлят към привидно неблагодарната дейност.
Светата троица властимащи Александър Белев, комисар по еврейските въпроси, заместникът му Ярослав Калицин и Слави Пънтов, делегат на Консисторията на еврейската община, месеци със зъби и нокти, с молби, уверения до Берлин за големите си възможности се борят те да организират изселването. За да облекчат приятелското немско командване, тримата дори обявяват, че във възможностите им е да подготвят като първа пратка 20 000 евреи: от старите земи, по-точно от София за Майданек и Треблинка да бъдат изпратени посред нощ от войници със златни лъвчета на кепетата още 8657 жертви.
От Берлин пристига специалистът от Германската имперска служба по безопасността – есесовецът Теодор Данекер, безупречен германски администратор.
По едно време, когато му омръзват безкрайните номера на Александър Белев, той вдига скандал на еврейския цар: „Не се перчете с тия 12 000 евреи от новите ви земи, вижте вашите, ние ония можеше да ги приберем с едно мръдване на пръст без вас..." Туш! Бенгалски огън! Който изчезва, след като Белев слага най-сетне картите на масата пред Данекер.
Той добре знае големия замисъл на СС. Но сега ще научи, че българите са измислили да го превърнат в дойна крава. Нещо нечувано за германец.
И сервира на Данекер: евреите от новите земи, особено тия от Северна Гърция – 4221 души, са хора богати. Софийските – не толкова, но все пак достатъчно. Нека всеки десети от тях да е скътал в куфарчето си милионче, това са 2 милиарда. Не сме лакоми, ще вземем малка част, преди всичко да иде в ръцете на СС.
Данекер свива знамената на немската акуратност.
Той прочее е на поправителен изпит. Във Франция не се е справил точно по канона, приятелското правителство не е дало евреите си. Франция предава на пещите само тези без френско гражданство.
Защо да не се облажи далече от безукорните си шефове. Още повече, че той ще бъде човек в сянка, всеки момент може да си измие ръцете с Белев.
А светата троица вече чака влаковете на гара Лом север.
Вярно е, че планът е нарушен – евреите от старите земи са спасени. Но и другите са достатъчно.
Когато в Лом еврейската общност научава за братята и сестрите си от израелското племе, те подготвят топла храна, чай, супи, свидетелства по-късно Мешулам Сабинайев, но всички са прогонени от копоите на Белев. Затова пък той и дружките му си затварят очите за шайката спекуланти.
Те чакат. За подадените с мъка ръце от конските вагони с охота предлагат: чаша вода – за сто лева, хляб – за 1000 лева, варено яйце – за 500 лева... По това време учители и инженери работят за заплата от 3-4000 лева, възнаграждението на легендарния Гешев е 5000 лева.
От тук до доверие в симпатичния еврейски цар има само една крачка.
Той чака, свалил почтително филцова шапка. До него са неизменните Калицин и Пънтов. Белев е внук на едно от най-уважаваните стари еврейски семейства в Лом – Миланези, аптекари.
В шапките им потъват диаманти, злато, бижута срещу „гаранция", че ще отърват вагоните – тайно в лодки до близкия остров, а там ги чакат гемии за Кюстенджа, откъдето е пътят за Палестина. Има и друг вариант – в Полша да ги чакат влиятелни хора от тамошната общност, по списък. Но в него се влиза срещу такса за организаторите...
Там естествено не са и сънували за такова нещо.
Но Белев е симпатичен.
И евреите бъркат в дъната на куфарите, всеки дава по нещо.
Че са излъгани, става ясно, когато всички поемат към шлеповете.
За път обратен няма да настане час. От 3000 евреи от Битоля и околността живи ще останат 86. А от останалите – и по-малко...
Това е мръсната тайна около неукротимото желание на Белев за поемането на депортирането. Правил си е и тънки сметки за софийските евреи – организиране на фиктивна покупко-продажба на жилищата на богатите, като под свръхсекрет се носи слухът, че гарант за това, че всичко ще бъде фиктивно и след войната имотите ще се върнат, бил самият цар Борис...
Колкото и тънко да е замислена побългарената версия за ограбване, агентурата на Гестапо в София се добира до задкулисието.
Еврейският цар губи короната си. И част от плячката. Все пак му остава торба злато и скъпоценности.Част от тях е дал на Лиляна Паница да ги даде на баща му.
Заловен е с остатъка някъде на гара Кюстендил. Моли да се отбие в тоалетната. И там се отравя с цианкалий.
