Един човек загина, а други трима се издирват – такава бе черната равносметка до редакционното приключване на „Десант” в четвъртък
Автор: Илияна Христова
след инцидента с хотел „Вероника”. Надеждите да бъдат намерени живи същества под руините бяха нищожни. Сградата в комплекс „Слънчев ден” се срути в сряда вечерта при опит за събаряне. Неофициалната все още информация сочеше, че там е работила ромска бригада от 6 човека. Един се спасява по случайност, защото тръгнал да презарежда газова бутилка, друг също оцелява. Наоколо е имало още много работници, които са били на съседен обект.
„Слънчев ден” е собственост на известния пловдивски социалист и бизнесмен Георги Гергов. Той сключва договор с варненската фирма “Планекс” за ремонт, съответно тя наема един или няколко подизпълнители. Според шефа на Инспекция по труда във Варна Иван Иванов по документи хотелът не е трябвало да бъде събарян, а само реконструиран.
Появиха се и версии, че е имало опит сградата „да се разруши сама” – работниците я събарят, но това после се вписва като самосрутване при реконструкция. Така се пестят време и бюрократични процедури - по този начин изникнаха доста нови сгради по морето. Дали в случая е било точно така, ще докаже следствието.
Ромите, които са били на съседни обекти, разказват, че злочестата бригада е била вкарана в сградата със заповед да събаря, режейки подпорни колони и арматурата по конструкцията. Това реално е убило хората. Оцелелите заявяват, че са подписали някакви книжа, които считат за договори, но не са им ги върнали. Били наети срещу 35 лв. на ден. От Инспекцията по труда съобщиха, че жертвите не са имали договори.
Това е поредният инцидент в България, който показва в какви условия и по какви технологии се извършва трудовият процес у нас. Говори за безотговорност, немарливост, липса на елементарен професионализъм и осъзнаване на рисковете. Разбира се и за алчност – ако го докаже разследването. Другият извод ще направим, след като приключи съдебното дело. Ако го има. Би било абсурдно да го няма.
Но опитът и чувството сочат, че изходът от него ще е известен. Най-вероятно виновни или няма да има, или ще се отърват с мижави присъди. И това ще е след доста години, когато за случая ще си спомнят единствено опечалените.
