Направиш ли компромис с естетиката, с принципите си, губиш част от същността си като творец, казва авторът на проекта
Автор: Интервю на Диана Славчева
Приключиха строителните работи по разширението на „Алеята на творците” в Централни софийски гробища. Възложител на устройствените работи е Министерството на културата, което ще осъществява и постоянната й поддръжка. Проектът, изготвен още през 2010 г., сега получи своя материален израз. По този повод разговаряме с неговия автор – архитект Здравец Хайтов.
- Арх. Хайтов, как се роди идеята за „Алеята на творците”?
- През юни 2002 г., когато почина Николай Хайтов, с моя брат се обърнахме към директора на ОП „Гробищни паркове“ г-н Григоров, с молба да организира погребението на баща ни. Негово беше предложението той да бъде погребан в Алея Първа и по този начин да създадем едно паметно място за видни български творци.
Това беше първото погребение в Алеята на творците с особени заслуги към България. За първи път тогава се направи поклонение, което бе уважено от тогавашния президент Георги Първанов и последвано от процесия до паметника на братята Кирил и Методий.
По време на траурната церемония в памет на Николай Хайтов прозвучаха слова от различни писатели и общественици. Този знак на признателност беше инициран от Стоян Денчев и Вежди Рашидов. Иначе самото погребение се извърши в тесен семеен кръг.
На следващата година завършиха процедурите и се обособи и официалното проектно предложение за „Алеята на творците” като част от Централните софийски гробища (ЦСГ), явяващ се Национален комплекс паметник на културата.
- В тази алея намериха вечен покой и творците, свързани със създаването на легендарната киносага „Козият рог”. Като че ли Господ ги събираше отново...
- Наистина, в много кратък срок си отидоха актрисата Катя Паскалева и изпълнителката на песента към филма Мария Нейкова, които бяха положени до Николай Хайтов. Говореше се за злата участ на участниците във филма. Но съм сигурен, че и именити актьори като Тодор Колев, Велко Кънев и др., отишли си по-късно, бяха свършили своята мисия тук на земята, така както и други големи творци като Христо Фотев, Марко Семов, Борис Димовски, Гена Димитрова...
За съжаление, „Алеята на творците“ се запълва доста бързо от споминали се достойни българи, оставили дълбока следа на родния културен небосклон. През 2008 г. тогавашният министър на културата – проф. Стефан Данаилов, направи възможно и „музите” на творците да легнат за вечен покой до тях.
- Вероятно това е била причината през 2010 г. да се предвиди и разширение на Алеята?
- През 2010 г. бях поканен от министъра на културата Вежди Рашидов, за да изготвим проект за раширение на „Алеята на творците“. Той предвиждаше изграждането на урнова сграда – Колумбариум, на две нива, цветна площ с петте класически музи на изкуствата пред нея, Ротонда – явяваща се сакрално пространство за отмора, съзерцание и размисъл пред фигурата на Христос, носещ кръста към своята Голгота. В тревните модули около Ротондата, обърнати към нея, се разполагаха мраморните фигури на другите четири музи на изкуствата, изваяни от бял мрамор.
Разширението на парковия комплекс е от 5 дка тревни площи, обкантени с туи и декоративни дървета. Те са просечени от двете главни оси, завършващи с декоративни входни арки. Нов главен източен вход, даващ възможност за достъп на хората, завършва монументалната аркада на Военното гробище.
- Кои са най-съществените моменти в цялостната визия на така преобразеното гробищно пространство?
- Това, което дава атмосферата на парков комплекс, свързан с творческия дух, безспорно са скулптурните фигури на деветте музи на изкуствата, които бяха предвидени да се представят в техния класически вид – изваяна в бял мрамор женска фигура, държаща флейта, лира или свитък, издигната на пиедестал. Идеята е самата архитектура на урновата сграда с рустиката, декорацията с корнизи и фризове около арките, колони с капители и бази, отворената към алейното пространство колонада, да създава усещането за лекота, ефирност и свобода на духа.
Идвайки тук, човек следва да изпита чувство на почит към мястото и да се отдаде на съкровените си мисли за своя близък, оставайки в мир със себе си. Това е храмово пространство, внушаващо уважение и към мъртвите, и към живите. В крайна сметка всяка материална култура, каквато е и архитектурата, трябва да има своите духовни послания към поколенията. Като автор на този проект, аз се опитвам чрез него да пренеса през времето своето уважение към творците ни и да съхраня нашата памет към сътвореното от тях.
- Като стана въпрос за статуите на музите, пластиките, които в момента са поставени на пиедесталите, са доста далече, меко казано, от класическото възприятие за богините, покровителки на различните изкуства. Някак си не си представях така обитателките на планината Хеликон?!
- В живота е доста трудно да намериш, а после и да съхраниш до себе си „своята муза”. Оказа се, че е още по-трудно да осигуриш средства, за да изваеш в мрамор представата за класическото изяществото. Направиш ли компромис с естетиката, с принципите си, губиш част от същността си като творец.
В случая, поради недостатъчни финансови средства, се наложи „осъвременяване“ на заложената идея с поставянето на класически мраморни фигури на музите и те бяха заменени с изработени от гранит съвременни пластики.
Преди време казах, че трябва да се води битка за увеличаване бюджета на Министерството на културата и сега се вижда, че съм бил прав.
- Има ли шанс да се преодолее този компромис със стиловото единство на целия ансамбъл – т. е. съществува ли все пак някаква надежда „Алеята на музите” някога да се завърши в тези детайли, които създават атмосферата и характера на мястото, както е заложено според вашата авторова идея?
- Надявам се министърът на културата да отвоюва сумата, която бях заложил в проектната документация именно за синтез с изкуствата. Много бих искал да се реализират и стенописването на купола на Ротондата, фигурата на Христос, на мраморните статуи на музите. Ако ще се приближаваме към направеното в гробищните паркове във Франция, в Италия за паметта на творците, то е редно да бъдем последователни и да отстояваме творческите си идеи.
