Това е състояние на духа, сигурен съм, ще последва и в материален план, оптимистичен е председателят на УС на сдружение “Пазители на българщината” и създател на ансамбъл “Българе”
Автор: Здравка Христова
- Г-н Димитров, какво представлява сдружението “Пазители на българщината”?
- Хората, с които създадохме “Пазители на българщината”, ги познавам отдавна, покрай дейността на ансамбъл “Българе”. През годините, покрай концертите, се срещах във всеки град с много хубави хора, българи с големи сърца, патриоти по душа. Реших, че те трябва задължително да се познават и помежду си. Още повече, вече бях добил лични впечатления как работят всеотдайно за обществени каузи, без това да пречи на бизнеса им.
Така дойде решението да се обединим в едно сдружение, което да има общи каузи и да си помагаме помежду си, а защо не да правим и общ бизнес. Ето, така се роди идеята.
Учредихме “Пазители на българщината” на 10 май миналата година в Жеравна. Категоричен съм, че има нужда от такова сдружение. Длъжни сме да съхраним за бъдещите поколения нашата идентичност и най-богатия фолклор на планетата – българския, в условията на Европейския съюз. И това всъщност е една от водещите ни идеи – да популяризираме по света нашия уникален и неповторим фолклор.
- Защо избрахте точно Велико Търново за първата си годишна среща?
- През 2015 г. в България се отбелязват три големи годишнини, и всичките свързани със старопрестолния град. Едната е 180 години от обесването на героите от Велчовата завера - 4 април, другата е свързана със Съединението, от което се навършват 130 г., и третата – това е 830 години от въстанието на Асен и Петър и възраждането на Втората българска държава.
Това предопредели избора на Велико Търново. Спряхме се на датата 4 април, защото саможертвата на комитите, участвали в опита за създаване на националноосвободително движение срещу турските поробители, е най-близка до сърцата ни. Решихме единодушно, че това е най-подходящото време да отбележим достойно и 12-ия рожден ден на “Българе”.
- Сдружението отворено ли е за нови членове и на какви условия трябва да отговарят кандидатите, за да станат „пазител“, почетен или действащ воевода? И каква е разликата между тези звания?
- Нямаме ограничения за членство. Условията са кандидатите да са убедени патриоти, хора с добър имидж в обществото и да бъдат препоръчани от други воеводи. Т.е. някой трябва да ги познава и да гарантира за тях, че са читави хора.
Почетен воевода е човек, който не е нужно зад гърба си да има непременно чета или организация. Той помага на инициативите на сдружението самостоятелно.
Това обикновено са заможни хора, радеещи за българското и българщината. Те нямат време да ходят да правят организации, но с едно телефонно обаждане могат да решат много проблеми в даден град и финансово да подкрепят каузите ни или собствените си благородни инициативи.
Действащите воеводи имат зад гърба си организация - чета, дружина. Всяка чета има име, воевода, подвоевода, знаменосец и касиер, и те се водят в регистъра на нашата организация. Те също имат своя кауза, но и работят заедно.
- Каква е личната ви патриотична кауза?
- Тя е не само моя, но и на цялата чета, която предвождам - на ансамбъл “Българе”. Искаме да правим безплатни концерти за повдигане на патриотичния дух и самочувствие на българите, останали извън територията на страната - банатските българи, бесарабските българи, Западните покрайнини, Македония. Навсякъде, където има български поселения. Тази година например на 21 май ще бъдем при банатските българи в Румъния. В Стар Бешенов ще направим страхотен концерт за тях. Чухме се вече с кмета там, очакват ни. Това обаче е възможно благодарение на двама – трима от нашите воеводи, които финансово подкрепиха начинанието.
- Къде българите са по-големи патриоти - зад граница или у нас?
- Различно е. Като цяло сякаш се усеща едно възраждане на българския дух, независимо дали хората са тук, в страната, или извън границите й. Все повече български училища се появяват в чужбина, множат се и инициативите, свързани с изконните ни традиции. Процесът на връщане към корените ни го наблюдавам и тук.
Ето, ще ви дам пример с “Българе”, който се издържа само от частни спонсори. Щом успяваме да съществуваме без държавна издръжка показва, че ние, българите, сме изключително щедри и много големи патриоти.
- Кога и къде ще е следващият събор “Воеводска среща”?
- Ще бъде в Жеравна, около рождената дата на Апостола Васил Левски - 17 юли.
- През април т. г. се навършват 10 години от създаването на национално движение „Второ българско Възраждане”, инициирано от фондация „Българе”. Случи ли се възраждането на родината ни, според вас?
- Действително десет години ние се борим за духовното възраждане на фолклора и на патриотичния дух. И това започна да се случва. Ако го няма възраждането на духа, няма как да се случи възраждането на държавата и на родината. Нещата са много преплетени, но духовното възраждане е основата.
По отношение на възраждането на българската държавност има още много, много да се работи. Да не кажа, че там то почти не е започнато. Аз специално съм за смяна на управлението в България като структура, не като политически партии.
За мен тази система, сега действащата, не е добра. Който и да управлява при тези дадености, е обречен на провал.
- На 3 април ансамбъл “Българе” отбеляза 12 години от дебюта си пред публика със спектакъла “Това е България”. Критиците нарекоха събитието фолклорна революция. Случи ли се действително тя?
- Фолклорната революция категорично се случи в България. Преди 12 години думата клуб за народни танци не беше позната, изобщо нямаше подобно нещо. Да не говорим за фолклорна телевизия. Отношението към българския танц и българската национална носия беше повече от унизително. Автентичен фолклор и предавания с такава насоченост можеха да се видят единствено по националната телевизия СКАТ. Трябваше да мине много време, докато и другите медии започнат да си спомнят за националния дух, за който говорихме преди малко.
Нещата малко по малко започнаха да се променят. Вече във всеки голям град има десетки клубове по български народни танци и всякакви хора - лекари, адвокати, счетоводители, ходят след работа да играят хора. Създават се фестивали, организации... Има поне пет фолклорни телевизии, които всеки ден, 24 часа в ефира си излъчват българска народна музика. Дори двете попфолк телевизии бяха принудени да си направят фолклорни канали, за да могат да останат на пазара.
Вижте и това, което ние правим на Жеравна - там се събират всяка година над 15 000 души с народни носии. Представяте ли си колко сила и дух има във всяка такава среща?!
Всичко това показва, че новото възраждането на българския дух е факт. Голямата ми мечта за възраждане на патриотизма и фолклора се сбъдна.
- Как ви се чувства душата, като видите море от българи в народни носии?
- Първо, получаваш цветови шок. Чувстваш се по начин, който е нещо като екстаз и транс. Чувстваш, че не си стъпил на земята. Необикновено е!
В действителност цветовете в българския фолклор оказват влияние върху здравословното състояние на организма. Ако успеем по научен начин да докажем и благотворното влияние на фолклорната музика върху човешкия организъм, ще станем една от най-богатите държави в света.
- Каква е вашата България?
- Пиша книга за това и тя се казва точно така - “Моята България”. Да, имам си моя България и идеи за нея, но все още не им е дошло времето да се случат. В моята България хората имат различни отношения. Друго е отношението на правителството към всеки гражданин, съвсем различно от днешното. Разсъждавам за богатството и културата. Няма нищо общо с тази България, която е сега.
Аз ще се боря за моята България, пък дано да го постигна, както го правя и днес с моите съмишленици.
