Във възпоменателен медал за реформата е кодирано съвършенството на българския образец
Автор: Борис Цветанов
През февруари 1582 г. папа Григорий ХIII издава специална була, с която за целия християнски свят след датата 4 октомври, четвъртък, следва 15 октомври.
Уважавайки информираността на читателя, няма да влизаме в подробностите, свързани с необходимостта от смисъла на Юлианския календар. Тук ще се спрем само на малко известни подробности, както и ще потърсим решение на една загадка, свързана с издадения възпоменателен медал за реформата.
Както Юлий Цезар не е автор на Юлианския календар, така и папа Григорий ХIII не е автор, както това го пише във всезнаещия интернет, на по-съвършения вече Григориански. Юлий Цезар и папата са само инициатори, осигурили разработването на проектите.
Хилядолетие и половина преди папа Григорий при Юлий Цезар положението с датировката на събитията изглеждало безнадеждно. Овидий пише по време на заточението си в днешна Кюстенджа, че Рим може да разбира от войни, но нищо не разбира от звезди. Парадоксално било, че римските пълководци винаги побеждавали, но никога не знаели в какъв ден става това.
Юлий Цезар дълго време разсъждавал над необходимостта от по-съвършен календар, докато при посещение в Галия и Египет видял такъв. Веднага разпоредил на учения Созиген на негова база да създаде нов. По-късно той бил наречен Юлиански. Неуморният търсач на бели петна в българската история, страдалецът на тоталитаризма, непризнатият поет, писател и историк Йордан Вълчев стига до извода, че Юлий Цезар е видял в Египет не друг, а най-съвършения до ден днешен календар – българския. Той бил донесен там 1800 години преди Христа от българите, наричани хунори.
Созиген явно е свършил добра работа, но не съвсем.
Несъвършенството на Юлианския календар се забелязало с настъпването на Великите географски открития. Още през ХIV век папа Климент VI поставил въпроса за изработване на нов календар, който да разреши неуредиците. Двеста години обаче не се намерили учени, които да се заемат с нелеката задача. Поканеният от Ватикана да състави нов календар Николай Коперник отказал, като се оправдал с недостатъчна компетентност.
По време на папа Григорий ХIII (1572-1585) свой проект предложил преподавателят по астрономия и математика от Университета в Болоня проф. Игатий Данти.
При приемането на реформата, с която започнахме, папата разпорежда издаването на възпоменателен медал. На лицевата страна е изобразен самият папа Григорий ХIII в профил, а ореолният надпис гласи: „Григорий ХIII Понтифекс оптимус максимус".
Загадката е на обратната страна на медала. Там е изобразен виторог овен с човешки поглед, с лавров венец, докторска папионка над челото и ореолен надпис „година на поправката MDLХХХII“.
Обяснението на някои западни тълкуватели, че овенът на толкова важния медал бил символика на съзвездието Овен, не си заслужава дори да се оборва. Толкова е неприемливо.
Но овенът няма нищо общо и с пълното със символика Христово учение и Библията. Остава самият той да е символ, съдържащ духовен шифър.
Досега приемливо обяснение, макар и непълно (нашата задача е да разширим и да допълним) е дал споменатият Йордан Вълчев. Според него овенът (или коч – една дума, която неправилно се смята за турска в българския речник, докато всъщност е българска в турския език) е код на годината на възшествието на папа Григорий на престола на Свети Петър. Това е 1572 г., която по българския календар, където всяка година от 12-годишния цикъл носи наименование на животно, е година на овена.
Ще напомним простата аритметика за изчисляване на летоброенето – ето подредбата на животните в календара: мишка, вол, барс (снежен леопард), заек, змей, змия, кон, маймуна, овен, петел, куче, свиня.
Като се знае, че годината на раждането на Исус Христос е под знака на Петел, разделяме 1572 на 12. Ако резултатът е число без остатък, това означава, че е годината, предхождаща тази на петела. В случая - Овен. Ако има остатък, брои се от Петел.
Най-лекото съпротивление да разчетем медала е приемането, че кодираната година на овена означава годината на реформата - 1582. Но тя се дели с остатък и се получава година на коня.
Явно истината е другаде.
Според Йордан Вълчев, на обратната страна на медала е кодирана годината на възшествието на папа Григорий. Делим 1572 г. и наистина получаваме годината на овена. Остава да приемем, че се касае за възшествен герб.
При българските владетели е било традиция да приемат към собственото си име още и наименованието на животното, съответстващо на годината от календара при възшествието им на престола.
Така е било при почти всички – например при Калоян - хала (змей) Йоан; Константин Тих (тих – означава кон), дори загадката с така наричания цар свинар (?!) Ивайло, чието име Куртдокскуваш пахимер предъвква Кордуковас, демек зелка. Но истинското му име е Курт, докс (т. е. свиня - животното от календара), а краят на думата „уваш“ значи хубавец, красавец.
Папа Григорий ХIII и на друго място кодира годината на овена. Той издава булата през месец февруари и необяснимо защо нарежда реформата да влезе в сила чак след осем месеца - през октомври. Отговорът на загадката е в това, че освен годишен цикъл, в българския календар имена на животни носят и месеците. Месец октомври е точно месецът на овена (коча).
Символиката продължава. Безспорно честен човек, папата не е могъл да не изисква от гравьора кодиране и на човека, разработил проекта за промяна на календара - Алоизий Лилий. Това се разбира, като се обърне медала на 180 градуса и долната част става горна. Тогава ясно се вижда горе символизиран крилатият змей от българските приказки. Според Йордан Вълчев, това е лебед, но според нас той греши и това си е символът на годината на змея. За да проверим, делим на 12 рождената година на Алоизий Лилий. Тя е 1520 и по българския календар наистина е година на змея.
Причината обаче като в скрита картинка да търсим знака на истинския творец на календара е тази, че той е починал шест години преди приемането на реформата.
С това - разрешаването на загадката - какво общо има българският най-съвършен според ЮНЕСКО календар на планетата, не свършва. Налага се да търсим нещо общо с това откъде Григорий познава българския календар, а защо не и българска връзка около произхода му.
В статия от 23 септември 2011 г. в „Десант" Слави Дончев запозна читателя с двама папи с български етнически произход. Това са Калист III и АлександърVI.
Че в Италия всеки единадесети жител до ден днешен има български етнически произход е тема, разработвана достатъчно нашироко, а много е писано и за приноса за италианската култура на българи като учени, художници, музиканти, писатели и поети. Още и за масовите заселвания на българи в цели области, като всичко това започва още от стигането на воините на Атила пред стените на Рим, премине се през масовото заселване на десетки хиляди българи, предвождани от брата на Аспарух Алцек, та се стигне до масово преселване на българи в края на Първото и особено на Второто българско царство.
И в наше време в Италия се срещат лични и фамилни имена, в които е вмъкнато „булгаро", „булгари", „бораджи" (от бора - крепост, а цялата дума: началници на крепост), да не говорим за топоними, свързани с наименования на реки и местности в България.
Така стигаме до личното име на папа Григорий ХIII - Уго Бонкомпани. Традиционно във фамилните имена е кодиран българският произход на лицето, но нерядко и в личното име се съдържа достатъчно ясно указание. Както при поета Булгарини Белизарио, който води спор с Данте, че неговата „Божествена комедия" е точно копие на българската легенда за ходенето на Богородица по мъките.
В нашия случай Уго не е толкова демонстративно ясно като при Булгарини, но по пътя на логиката лесно се стига до извода, че Уго е трансформация на наименованието на българската канска династия Укил. Трансформацията на „к“ в „г“ е често срещано явление в заемките на чужди имена в италианския език. Както и минаването на „и“ в „о“ – като при Булгарини в Булгарино и т.н. Явно става дума за трансформирано име на Укил, срещано в „Именника на българските канове".
Че не говорим празни работи, можем да добавим и любопитните подробности, че бъдещият папа е роден в Болоня. Там българското етническо присъствие е доста осезаемо.
Ученият, разширил Болонския университет, се казва Булгаро. Университетската черква, която е посещавал бъдещият доктор по църковно право Уго Бонкомпани (да споменем докторската папионка над челото на овена от медала) носи името „Санта Мария дей Булгаро". Площадът на университета в Болоня пък се нарича „Корте дей Булгари".
Дори да не приемем, че папата е с български етнически произход, остава твърдата убеденост, че той живо се е интересувал от българското културно наследство, каквото има в изобилие в тайния архив на Ватикана.
Остава открит само въпросът какъв е духовният шифър на символите на обратната страна на медала. Това е насочване на бъдещи изследователи, които един ден може би ще стигнат до извода за необходимост от по-съвършен календар и от Григорианския. Тия гласове вече се чуват от десетилетия. Пръв вдига глас за нов календар с въвеждане на нулев ден (нещо, което го има в българския календар) Марко Мастрофини (1763-1845).
